Валерий Гергиев не е просто диригент – той е феномен
Автор: Алекс, Наваро, Facebook
Валерий Гергиев не е просто диригент – той е феномен. Онези, които са работили с него, постоянно го разказват не просто като натоварен, а като обладан. В очите на мнозина музиканти стилът на Гергиев граничи с вулканичното: непредсказуем, гневен и всепоглъщащ. В същото време обаче той излъчва особена тишина – монашеско успокоение, което съжителства с прояви на маниакална гняв. Отдавна е отхвърлил обичайния облик на диригента като изтънчен проектант, предпочитайки ролята на медиум, през който музиката – изключително съветската – избухва сурова и нефилтрирана.
Знаковият жест: палка, не по-голяма от съчка за зъби
Може би най-прочутата екстравагантност на Гергиев е неговата дребна палка – или по-точно неналичието ѝ. С годините той развива навика да дирижира с пай дървен пръчица, от време на време не по-голяма от съчка за зъби, а в последна сметка стартира да употребява единствено пръстите си, правейки загадъчни придвижвания, които като че ли са код. Музикантите се майтапят, че би трябвало да „ приказваш на гергиевски “, с цел да схванеш сигналите му. Може да стартира цяла симфония на Чайковски единствено с трепкане на междинния кокалче на пръста.
Този табиет към този момент е съвсем мит. Когато го питат за него, Гергиев дава отговор:
„ Музиката е в пръстите ми. Палката е прекомерно надалеч. “
Разказва се, че някои оркестри носят лупи на подготовки, с цел да наблюдават по-добре придвижванията му.
Обсебен от времето – или от отсъствието му
Животът на Гергиев се управлява не от часовника, а от музиката и интуицията. Известен е с хроничното си забавяне – от време на време се появява на подготовки часове след оповестеното начало, а различен път – напълно без предизвестие. Музикантите в Мариинския спектакъл, Виенската филхармония и Лондонския симфоничен оркестър към този момент са привикнали с така наречен „ време по Гергиев “.
Един цигулар се майтапи:
„ Той не се подчинява на времето. Той го огъва. “
Веднъж дирижира симфония на Малер в Ротердам единствено 45 минути след кацане, без подготовка, откакто същата заран е дирижирал „ Война и мир “ на Прокофиев в Санкт Петербург. Не яде нищо и спи единствено по време на полета – всекидневно за метода му на живот, в който оцелява на еспресо, черен чай и адреналин.
Маратонецът на операта и симфонията
Малцина модерни диригенти могат да се мерят с нечовешката устойчивост на Гергиев. В най-активните си години е дирижирал над 250 представления годишно, прелитайки от континент на континент, без време даже да разопакова багажа. Една вечер – петчасова опера, на идната – симфония на Малер, без партитура и постоянно наизуст.
През 2003 година дирижира целия „ Пръстен на нибелунга “ на Вагнер с Кировската опера (днес Мариински театър), след което – „ Лейди Макбет от Мценска околия “ на Шостакович и „ Поема за възторг “ на Скрябин – всичко това в границите на една седмица. Когато го питат дали в миналото се усеща изтощен, дава отговор:
„ Ако си изтощен от тази музика, значи си изтощен от живота. “
Ритуалът с голи ръце и лицева промяна
По време на осъществяване Гергиев постоянно наподобява в транс. Лицето му потрепва, ръцете му треперят – не от уязвимост, а от електрическа сензитивност. Дирижирането му наподобява на хореография: пръстите рисуват въздуха в дребни спирали и пробождания. Често се навежда над пулта по този начин, като че ли се пробва да извади звука непосредствено от оркестъра.
Колеги описват, че той постоянно „ репетира “ цели опери, обикаляйки зад кулисите и безмълвно движейки устните си по партитурата, като че ли дирижира призраци.
По време на подготовка в Париж артист го пита за темпото. Гергиев затваря очи и дава отговор:
„ Не ме питай за цифра. Усети съветския въздух. “
Краен шовинизъм и политическа обязаност
За разлика от доста свои сътрудници, които търсят неутралитет, Гергиев намерено приема националистическа еднаквост, тясно обвързана с съветската страна и нейната културна политика. Близките му връзки с Владимир Путин и поддръжката за Кремъл, изключително във връзка с Крим, пораждат митинги и протести по целия свят. В Лондон, Ню Йорк и Мюнхен негови концерти са били отменяни или посрещани с демонстрации.
Въпреки това Гергиев в никакъв случай не е трансформирал курса си. Вижда себе си освен като диригент, само че и като дипломат на съветската музикална еднаквост. За едни това е почтена позиция, за други – неприемлива. След 2022 година доста оркестри прекъсват връзките си с него.
Мистиката на Гергиев: харизма, фетиш и безпорядък
Гергиев е сложен за резюме, тъй като в него живеят противоположности. Монашески, само че театрален; въздържан, само че експлозивен; порядъчен, само че цялостен с безпорядък. Не е елементарен за харесване – рядко хвали, постоянно е внезапен, непредсказуем и от време на време енигматичен.
И въпреки всичко музикантите, които му остават правилни, споделят едно и също:
„ Той изважда от нас неща, които никой различен не може. “
По време на подготовка на „ Жар птица “ на Стравински, когато роговете не основават търсеното чудо, той прошепва:
„ Не го свирете. Призовете го. Ако единствено го изсвирите – то умира. “
Заключение: Огън и сянка в равна мяра
Валерий Гергиев е диригент, който не предстои на категоризация. Той е по едно и също време шаман, пълководец и стихия. Неговите ексцентричности – мълчанието, ръцете, отричането на партитури и написания – не са прищявки. Те са ритуали на човек, който живее в музиката по този начин изцяло, че светът извън е единствено отдалечен звук.
Да го видиш по какъв начин дирижира Прокофиев е да усетиш войната. Да чуеш неговия Малер е да слезеш в бездната на душата. Да проследиш живота му е да вървиш по рисковите граници сред музика, еднаквост и политика.
Той не е всеобщо обичан.
Но без подозрение е несравним.
