Форин афеърс: Златните дни на американските санкции приключват
Автор Агат Демаре, foreignaffairs.com
От дълго време глобите са пожеланото дипломатическо оръжие на Съединени американски щати. Отговорът на администрацията на Байдън на съветската инвазия в Украйна е един подобен образец: те незабавно постановиха наказателни стопански ограничения на Москва и убедиха и други държавни управления да създадат същото. Напълно обяснимо е, че глобите са известен инструмент за политиците – те изпълват празнотата сред кухите дипломатически заявления и смъртоносните военни интервенции. Но златните дни на американските наказания може скоро да приключат.
Колкото повече Вашингтон разчита на глобите, толкоз повече непокорните страни стартират да заздравяват стопанските системи си против сходни ограничения. През последното десетилетие три съществени събития ги подтикнаха да вършат това. През 2012 година Съединените щати отрязаха Иран от SWIFT – световната система, която прави вероятни безусловно всички интернационалните заплащания – в желанието си да изолират финансово страната. Други врагове на Съединените щати си взеха записка, опасявайки се, че може да бъдат идващите. След това, в 2014 година западните страни постановиха наказания на Русия, откакто тя анексира Крим, принуждавайки Москва да трансформира икономическата си самостоятелност в приоритет. И най-после, през 2017г. Вашингтон стартира комерсиална война с Пекин, която скоро обхвана и софтуерния бранш. Чрез ограничението на износа на американската технология за полупроводници за Китай, Съединените щати обърнаха внимание на противника си, че достъпът му до основни технологии може да бъде преустановен.
Тези три случая провокираха зараждането на нов феномен: устойчивост на наказания. Властта на Съединените щати да постановат наказания върху други страни произтича от шампионата на американския $ и от обсега на американския контрол върху световните финансови канали. Това кара враговете на Съединените щати да търсят финансови нововъведения, които да понижават тези американски преимущества. Все по-често тези страни се договарят между тях за валутни обмени, други възможности на SWIFT и цифрови валути.
Твърда валута
Предупрежденията за отрицателния резултат от несъразмерната приложимост на наказания не са оригиналност. През 1998 година американският президент Бил Клинтън се жалваше, че Съединените щати са се трансформирали в „ щастлива от глобите “ страна. Той се безпокоеше, че Америка „ рискува да наподобява като че ли желае да глоби всеки, който не е склонен с нас “. По това време тези страхове бяха пресилени – Съединени американски щати към момента бяха икономическа мощ без конкуренция и глобите към момента бяха ефикасен инструмент. Например, в края на 90-те години, те принудиха либийския водач Муамар Ал-Кадафи да съобщи обвинените за двата бомбени атентата против самолети и да одобри разглобяване на арсенала му от нуклеарни и химически оръжия. Но от този момент обсега на налаганите наказания се разрасна неимоверно, а американските противници дадоха отговор на това, предприемайки превантивни ограничения, с цел да преодолеят евентуални санкции.
Един от методите, по които страните станаха по-устойчиви на наказания, е двустранният валутен продан, който разрешава американският $ да бъде заобиколен. Сделките с продан на валута свързват централните банки на страните непосредствено посред им, елиминирайки потребността от потреблението на трета валута при търговията. Китай прегърна този инструмент с голямо наслаждение, подписвайки съглашение за валутен продан с над 60 страни, включително Аржентина, Пакистан, Русия, Южна Африка, Южна Корея, Турция и Обединените Арабски Емирства, на обща стойност от близо 500 милиарда $. Целта на Пекин е ясна: китайските компании би трябвало, когато изискат, да могат да преодоляват американските финансови канали.
През 2020 година за първи път Китай реализира повече от половината си търговски покупко-продажби с Русия във валута, друга от американския $, създавайки имунитет против американските наказания за по-голямата част от този търговски продан. Не би следвало да е изненада фактът, че Русия и Китай създават платежни канали, употребяващи юана и рублата. През март 2020 година Шанхайската организация за съдействие – политически клуб, в който членове са Китай, Индия и Русия – сложи като приоритет развиването на заплащанията в локални валути в желанието да се преодолеят американският $ и американските наказания.
Растящото предпочитание на Китай да изостави щатския $ е разбираемо, поради ужасното положение на връзките сред Вашингтон и Пекин. Но съдружниците на Съединените щати също подписват покупко-продажби за валутен продан. През 2019 година Индия купи въздушно-отбранителни ракети S-400 от Русия. Транзакцията на стойност 5 милиарда $ би трябвало да отключи американски наказания. Но Индия и Русия съживиха валутно съглашение от времето на Съветския съюз. Индия купи съветските ракети, употребявайки комбинация от рубли и индийски рупии, заобикаляйки по този метод американските наказания, които биха могли да бъдат приложени за прекъсване на договорката.
Друг метод, по който страните се опазиха от глобите, е посредством развиването на не-западни платежни системи. Докато страните не престават да употребяват западни финансови канали, в частност SWIFT, те няма да са защитени от налагане на наказания. Пълното ограничение на дадена страна от SWIFT е нуклеарна алтернатива в американския боеприпас от наказания. То е употребявано единствено един път, против Иран. Китай и Русия интензивно приготвят лични други възможности на тази система, ако западните страни решат да отрежат и тях.
Китайската опция, позната като Трансгранична междубанкова платежна система, към момента не е равностойна на SWIFT. През 2021 година ТМПС е обработила съвсем 12 трилиона $ в транзакции, което е еквивалент на обработените от SWIFT суми за три дни. Допълнително, ТМПС се концентрира върху заплащания, деномирини в юани, които съставляват по-малко от 10 % от световните финансови транзакции. И най-после, SWIFT е надълбоко вкоренена в световната финансова мрежа, а финансовите институции е едва евентуално да се откажат от работеща система и да я заменят с нова и политизирана такава.
Но самото битие на ТМПС е победа за Москва и Пекин – тяхната цел е да имат работеща опция на SWIFT, а не най-голямата платежна система. Това, което е значимо за Русия и Китай, е че към 1300 банки в над 100 страни се причислиха към рамката. Ако Русия и Китай бъдат отрязани от SWIFT, техният авариен вид е подготвен. Пекин може един ден да принуди компаниите, които желаят достъп до китайския пазар, да употребяват ТМПС. Правейки това, Китай би построил опцията да отреже страни от своята платежна система и от китайската стопанска система, тъкмо както Съединените щати могат да отрязват страни от деноминираните в долари заплащания и от американската стопанска система.
Трети инструмент, който страните употребяват за отбягване на американските наказания, е цифровата валута. В тази сфера Китай води. Около 300 милиона китайци към този момент употребяват цифрови ренминби (юани)в повече от 20 града, в това число Пекин, Шанхай и Шънджън. Тази цифрова валута се издава от китайската централна банка и се съхранява в мобилните телефони на китайските жители. Зимните олимпийски игри през 2022 година бяха опитно поле за новата валута – на олимпийските места заплащанията трябваше да бъдат осъществявани с карта VISA или с цифрови ренминби. Механизмът се разраства бързо, предвижданията са, че до 2030 година един милиард души ще употребяват цифрови ренминби.
Дигиталните ренминби са устойчиви на наказания. Съединените щати нямат метод да лимитират използването на виртуална валута, издадена от централната банка на друга страна. Тази цифрова валута идва също и с опция за контрол: китайските служби за сигурност могат да наблюдават цифровите транзакции и да откриват подозрителни модели (или интервенции на непознати разследващи служби на китайска територия). Китай разчита и че цифровите ренминби ще привлекат ползватели от целия свят. През 2021 година Китай сътвори партньорство с Обединените Арабски Емирства и Тайланд за износ в цифрови ренминби. Предвид обстоятелството, че Китай е най-големият търговски сътрудник на множеството страни, евентуално ще следват и други сходни покупко-продажби.
Централната китайска банка не крие желанието си цифровите ренминби да оспорят хегемонията на американския $. Но пътят към това наподобява стръмен. Дигиталните ренминби остават дребен световен феномен, макар че печелят известност. Освен това, забавянето на китайската стопанска система в последно време, съчетано с неналичието на конвертируемост на цифровите ренминби, понижават привлекателността на страната за вложителите. Вече не наподобява толкоз несъмнено, както до наскоро, че Китай ще размени Съединените щати като най-голямата стопанска система в света през 2030-те години. Но към момента множеството икономисти са съгласни, че след няколко десетилетия към половината от международната продукция ще бъде създадена в Азия. В този подтекст една районна цифрова валута сигурно би била атрактивна.
Край на пътя?
Поотделно споразуменията за валутен продан, различните системи на заплащане и цифровите валути не могат да имат огромно влияние върху ефикасността на американските наказания. Но дружно тези нововъведения дават на страните все по-големи качества да правят транзакции през устойчиви на глобите канали. Тази наклонност наподобява необратима. Няма причина да се има вяра, че връзките сред Вашингтон и Пекин, или Вашингтон и Москва, ще се подобрят в скоро време. Най-вероятният сюжет е нещата да се влошат, което ще провокира Пекин и Москва да удвоят напъните си за резистентност против наказания.
Създаването на фрагментиран финансов ландшафт заплашва както дипломацията, по този начин и националната сигурност на Съединени американски щати. В допълнение с разтърсената успеваемост на глобите, възходът на устойчиви на наказания финансови канали значи, че Съединените щати ще имат все по-голяма мъртва точка при установяването на противозаконни световни дейности. Проследяването на финансови транзакции с подозрителни детайли или идващи от характерни страни, е основно в битката против тероризма. Установяването на финансови прехвърляния сред разпространители на нуклеарни оръжия също оказва помощ за следене на обстановката с тези оръжия.
Всичко това значи, че в границите на десетина година едностранните американски наказания ще имат дребен резултат.
Многостранни наказания, подкрепени от Япония, Съединените щати, страните от Европейски Съюз и други сходно мислещи сили, евентуално ще станат най-хубавата опция. Тези наказания са по-трудни за реализиране, само че са доста по-трудно преодолими за страните, към които са ориентирани. Дори и Китай не би могъл да си разреши да загуби европейските, американските и японските пазари едновременно. В най-хубавия случай, създаването на многостранни наказания ще благоприятства установяването на световна рамка за възстановяване успеваемостта на глобите. Подобни институции към този момент работят по проблеми, които изискват световно съдействие, като морското право, войната с дрогата и преселението на бежанци. Защо да не се сътвори една и за наказания?
Такава организация би могла да проучва устойчивостта на наказания с оглед адаптиране на западните финансови канали за посрещане на новите провокации. Тя би могла също да учи резултата от глобите със специфичен фокус върху разрастващите се страни. Китай знае, че решението на разрастващите се страни да се придържат или да изоставят западните финансови канали ще повлияе на неговия опит за подкопаване на американската финансова надмощие. Една организация, отдадена на тези въпроси, може би е единственото лекуване при устойчивост към наказания.
Агат Демаре е шеф на Глобални прогнози в Отдела за икономическо разузнаване и създател на „ Обратен удар: Как глобите трансформираха света срещу американските ползи “.
Източник foreignaffairs.com
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
От дълго време глобите са пожеланото дипломатическо оръжие на Съединени американски щати. Отговорът на администрацията на Байдън на съветската инвазия в Украйна е един подобен образец: те незабавно постановиха наказателни стопански ограничения на Москва и убедиха и други държавни управления да създадат същото. Напълно обяснимо е, че глобите са известен инструмент за политиците – те изпълват празнотата сред кухите дипломатически заявления и смъртоносните военни интервенции. Но златните дни на американските наказания може скоро да приключат.
Колкото повече Вашингтон разчита на глобите, толкоз повече непокорните страни стартират да заздравяват стопанските системи си против сходни ограничения. През последното десетилетие три съществени събития ги подтикнаха да вършат това. През 2012 година Съединените щати отрязаха Иран от SWIFT – световната система, която прави вероятни безусловно всички интернационалните заплащания – в желанието си да изолират финансово страната. Други врагове на Съединените щати си взеха записка, опасявайки се, че може да бъдат идващите. След това, в 2014 година западните страни постановиха наказания на Русия, откакто тя анексира Крим, принуждавайки Москва да трансформира икономическата си самостоятелност в приоритет. И най-после, през 2017г. Вашингтон стартира комерсиална война с Пекин, която скоро обхвана и софтуерния бранш. Чрез ограничението на износа на американската технология за полупроводници за Китай, Съединените щати обърнаха внимание на противника си, че достъпът му до основни технологии може да бъде преустановен.
Тези три случая провокираха зараждането на нов феномен: устойчивост на наказания. Властта на Съединените щати да постановат наказания върху други страни произтича от шампионата на американския $ и от обсега на американския контрол върху световните финансови канали. Това кара враговете на Съединените щати да търсят финансови нововъведения, които да понижават тези американски преимущества. Все по-често тези страни се договарят между тях за валутни обмени, други възможности на SWIFT и цифрови валути.
Твърда валута
Предупрежденията за отрицателния резултат от несъразмерната приложимост на наказания не са оригиналност. През 1998 година американският президент Бил Клинтън се жалваше, че Съединените щати са се трансформирали в „ щастлива от глобите “ страна. Той се безпокоеше, че Америка „ рискува да наподобява като че ли желае да глоби всеки, който не е склонен с нас “. По това време тези страхове бяха пресилени – Съединени американски щати към момента бяха икономическа мощ без конкуренция и глобите към момента бяха ефикасен инструмент. Например, в края на 90-те години, те принудиха либийския водач Муамар Ал-Кадафи да съобщи обвинените за двата бомбени атентата против самолети и да одобри разглобяване на арсенала му от нуклеарни и химически оръжия. Но от този момент обсега на налаганите наказания се разрасна неимоверно, а американските противници дадоха отговор на това, предприемайки превантивни ограничения, с цел да преодолеят евентуални санкции.
Един от методите, по които страните станаха по-устойчиви на наказания, е двустранният валутен продан, който разрешава американският $ да бъде заобиколен. Сделките с продан на валута свързват централните банки на страните непосредствено посред им, елиминирайки потребността от потреблението на трета валута при търговията. Китай прегърна този инструмент с голямо наслаждение, подписвайки съглашение за валутен продан с над 60 страни, включително Аржентина, Пакистан, Русия, Южна Африка, Южна Корея, Турция и Обединените Арабски Емирства, на обща стойност от близо 500 милиарда $. Целта на Пекин е ясна: китайските компании би трябвало, когато изискат, да могат да преодоляват американските финансови канали.
През 2020 година за първи път Китай реализира повече от половината си търговски покупко-продажби с Русия във валута, друга от американския $, създавайки имунитет против американските наказания за по-голямата част от този търговски продан. Не би следвало да е изненада фактът, че Русия и Китай създават платежни канали, употребяващи юана и рублата. През март 2020 година Шанхайската организация за съдействие – политически клуб, в който членове са Китай, Индия и Русия – сложи като приоритет развиването на заплащанията в локални валути в желанието да се преодолеят американският $ и американските наказания.
Растящото предпочитание на Китай да изостави щатския $ е разбираемо, поради ужасното положение на връзките сред Вашингтон и Пекин. Но съдружниците на Съединените щати също подписват покупко-продажби за валутен продан. През 2019 година Индия купи въздушно-отбранителни ракети S-400 от Русия. Транзакцията на стойност 5 милиарда $ би трябвало да отключи американски наказания. Но Индия и Русия съживиха валутно съглашение от времето на Съветския съюз. Индия купи съветските ракети, употребявайки комбинация от рубли и индийски рупии, заобикаляйки по този метод американските наказания, които биха могли да бъдат приложени за прекъсване на договорката.
Друг метод, по който страните се опазиха от глобите, е посредством развиването на не-западни платежни системи. Докато страните не престават да употребяват западни финансови канали, в частност SWIFT, те няма да са защитени от налагане на наказания. Пълното ограничение на дадена страна от SWIFT е нуклеарна алтернатива в американския боеприпас от наказания. То е употребявано единствено един път, против Иран. Китай и Русия интензивно приготвят лични други възможности на тази система, ако западните страни решат да отрежат и тях.
Китайската опция, позната като Трансгранична междубанкова платежна система, към момента не е равностойна на SWIFT. През 2021 година ТМПС е обработила съвсем 12 трилиона $ в транзакции, което е еквивалент на обработените от SWIFT суми за три дни. Допълнително, ТМПС се концентрира върху заплащания, деномирини в юани, които съставляват по-малко от 10 % от световните финансови транзакции. И най-после, SWIFT е надълбоко вкоренена в световната финансова мрежа, а финансовите институции е едва евентуално да се откажат от работеща система и да я заменят с нова и политизирана такава.
Но самото битие на ТМПС е победа за Москва и Пекин – тяхната цел е да имат работеща опция на SWIFT, а не най-голямата платежна система. Това, което е значимо за Русия и Китай, е че към 1300 банки в над 100 страни се причислиха към рамката. Ако Русия и Китай бъдат отрязани от SWIFT, техният авариен вид е подготвен. Пекин може един ден да принуди компаниите, които желаят достъп до китайския пазар, да употребяват ТМПС. Правейки това, Китай би построил опцията да отреже страни от своята платежна система и от китайската стопанска система, тъкмо както Съединените щати могат да отрязват страни от деноминираните в долари заплащания и от американската стопанска система.
Трети инструмент, който страните употребяват за отбягване на американските наказания, е цифровата валута. В тази сфера Китай води. Около 300 милиона китайци към този момент употребяват цифрови ренминби (юани)в повече от 20 града, в това число Пекин, Шанхай и Шънджън. Тази цифрова валута се издава от китайската централна банка и се съхранява в мобилните телефони на китайските жители. Зимните олимпийски игри през 2022 година бяха опитно поле за новата валута – на олимпийските места заплащанията трябваше да бъдат осъществявани с карта VISA или с цифрови ренминби. Механизмът се разраства бързо, предвижданията са, че до 2030 година един милиард души ще употребяват цифрови ренминби.
Дигиталните ренминби са устойчиви на наказания. Съединените щати нямат метод да лимитират използването на виртуална валута, издадена от централната банка на друга страна. Тази цифрова валута идва също и с опция за контрол: китайските служби за сигурност могат да наблюдават цифровите транзакции и да откриват подозрителни модели (или интервенции на непознати разследващи служби на китайска територия). Китай разчита и че цифровите ренминби ще привлекат ползватели от целия свят. През 2021 година Китай сътвори партньорство с Обединените Арабски Емирства и Тайланд за износ в цифрови ренминби. Предвид обстоятелството, че Китай е най-големият търговски сътрудник на множеството страни, евентуално ще следват и други сходни покупко-продажби.
Централната китайска банка не крие желанието си цифровите ренминби да оспорят хегемонията на американския $. Но пътят към това наподобява стръмен. Дигиталните ренминби остават дребен световен феномен, макар че печелят известност. Освен това, забавянето на китайската стопанска система в последно време, съчетано с неналичието на конвертируемост на цифровите ренминби, понижават привлекателността на страната за вложителите. Вече не наподобява толкоз несъмнено, както до наскоро, че Китай ще размени Съединените щати като най-голямата стопанска система в света през 2030-те години. Но към момента множеството икономисти са съгласни, че след няколко десетилетия към половината от международната продукция ще бъде създадена в Азия. В този подтекст една районна цифрова валута сигурно би била атрактивна.
Край на пътя?
Поотделно споразуменията за валутен продан, различните системи на заплащане и цифровите валути не могат да имат огромно влияние върху ефикасността на американските наказания. Но дружно тези нововъведения дават на страните все по-големи качества да правят транзакции през устойчиви на глобите канали. Тази наклонност наподобява необратима. Няма причина да се има вяра, че връзките сред Вашингтон и Пекин, или Вашингтон и Москва, ще се подобрят в скоро време. Най-вероятният сюжет е нещата да се влошат, което ще провокира Пекин и Москва да удвоят напъните си за резистентност против наказания.
Създаването на фрагментиран финансов ландшафт заплашва както дипломацията, по този начин и националната сигурност на Съединени американски щати. В допълнение с разтърсената успеваемост на глобите, възходът на устойчиви на наказания финансови канали значи, че Съединените щати ще имат все по-голяма мъртва точка при установяването на противозаконни световни дейности. Проследяването на финансови транзакции с подозрителни детайли или идващи от характерни страни, е основно в битката против тероризма. Установяването на финансови прехвърляния сред разпространители на нуклеарни оръжия също оказва помощ за следене на обстановката с тези оръжия.
Всичко това значи, че в границите на десетина година едностранните американски наказания ще имат дребен резултат.
Многостранни наказания, подкрепени от Япония, Съединените щати, страните от Европейски Съюз и други сходно мислещи сили, евентуално ще станат най-хубавата опция. Тези наказания са по-трудни за реализиране, само че са доста по-трудно преодолими за страните, към които са ориентирани. Дори и Китай не би могъл да си разреши да загуби европейските, американските и японските пазари едновременно. В най-хубавия случай, създаването на многостранни наказания ще благоприятства установяването на световна рамка за възстановяване успеваемостта на глобите. Подобни институции към този момент работят по проблеми, които изискват световно съдействие, като морското право, войната с дрогата и преселението на бежанци. Защо да не се сътвори една и за наказания?
Такава организация би могла да проучва устойчивостта на наказания с оглед адаптиране на западните финансови канали за посрещане на новите провокации. Тя би могла също да учи резултата от глобите със специфичен фокус върху разрастващите се страни. Китай знае, че решението на разрастващите се страни да се придържат или да изоставят западните финансови канали ще повлияе на неговия опит за подкопаване на американската финансова надмощие. Една организация, отдадена на тези въпроси, може би е единственото лекуване при устойчивост към наказания.
Агат Демаре е шеф на Глобални прогнози в Отдела за икономическо разузнаване и създател на „ Обратен удар: Как глобите трансформираха света срещу американските ползи “.
Източник foreignaffairs.com
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ