Роботи с изкуствен интелект чистят ядрените ни отпадъци
Автономните AI машини работят съвсем независимо, а човешката роля се свежда до надзираване на активността им и интервенция единствено при положение на потребност
Почистването на нуклеарните боклуци е най-голямото и най-трудно предизвикателство за околната среда (снимка: TEPCO)
Той е като Roomba за нуклеарни боклуци – роботът, който бе изпратен измежду руините от унищожената атомна електроцентрала във Фукушима. Изпрати го Tokyo Electric Power Company (TEPCO), операторът на разрушената АЕЦ, 8 години откакто мощно земетресение и последвало го цунами унищожиха еектроцентралата през март 2011 година
Роботът пипна елементи от разтопеното нуклеарно гориво, вдигайки и връщайки назад късовете, с цел да дефинира дали са задоволително твърди и по този начин експертите да схванат какви машини ще са нужни за почистването. Роботът взе части от радиоактивния материал пет-шест пъти. Всички места, на които той направи проби, бяха вътре в един от трите разрушени реактора на електроцентралата.
Роботът не изнесе от реакторите нито един пай от материала, който изследва. Не беше такава задачата му. Мисията му имаше друга роля.
Останките от АЕЦ-а във Фукушима ще бъдат почиствани последователно в границите на идващите 30-40 години. И огромна част от работата ще е напълно в ръцете на роботи, тъй като мястото е прекомерно рисково за хора.
Екипът, който ръководи роботите, се надява да стартира да почиства смъртоносното гориво през 2021 година Сега, 8 години след повредата, най-накрая е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това, тъй като се знае, че горивото може да бъде пипнато и вдигнато на парчета.
Различни роботи за един проблем
Когато се случи нуклеарната повреда във Фукушима през 2011 година, роботите, изпратени да изследват терена, бяха прекомерно базови, едри, нескопосани, неефективни, споделя проф. Свен Бенке от Университета в Бон, Германия. Много от тях не съумяха да се завърнат от задачата си.
По това време Бенке се е захванал да създаде всъдеходен, подготвен за реагиране в бедствени обстановки робот посредством европейския план „ Кентавър “. Роботът се управлява от човек, намиращ се на безвредно разстояние, до момента в който разнообразни датчици разрешават на оператора да разбере по-добре обкръжаващата среда и да добие ясна визия за действителната конюнктура. Наречен „ Кентавър “, роботът е висок 1,5 м, тежи 97 кг, изработен е от лек метал и има „ кожа “, отпечатана на 3D принтер.
Роботът, който тази седмица влезе във Фукушима, беше различен. Той наподобяваше едро парче самун: към 30 см дълъг, 15 см необятен, лек, оборудван с осветяване, камери, датчици за премерване на температура и радиация. Имаше дълги „ пръсти “, с които да може да бръкне на всевъзможни места.
Общото и за дветe машини и доста други като тях е подготовката на робо-индустрията за една от най-важните задачи на роботите в човешката история: оправянето с нуклеарните боклуци.
В целия Европейски съюз над от 90 нуклеарни реактора бяха закрити през последните няколко години, най-много след повредата в Япония. Германия уверено сподели „ не “ на атомната сила. Други страни не се отхвърлиха изцяло от нея, само че занапред още доста АЕЦ ще бъдат изведени от употреба. Много от нуклеарните уреди в Европа към този момент са на лимита на своя витален път.
Всичко това дава обещание един грамаден проблем за идните генерации: нуклеарните боклуци. Измерват се в милиони тонове и ще останат рискови епохи наред. Почистването им е най-голямото и най-трудно предизвикателство за околната среда в цяла Европа, сподели професорът по роботика професор Рустам Столкин, който пък координира плана RoMaNs.
Проф. Столкин и неговите сътрудници проектират модули за „ самостоятелно държание “ у роботите, с цел да могат сходни устройства да сортират радиоактивни боклуци съгласно другите степени на замърсяване. „ Това може да се направи единствено от роботи, тъй като тези боклуци са прекомерно радиоактивни за хората, даже (ако) носят защитни костюми “, споделя проф. Столкин.
За 2013 година – последната година, за която има данни – Франция има най-вече радиоактивни боклуци в Европейски Съюз с близо 1,5 милиона кубически метра, 44% от общия размер в блока. Обединеното кралство има втората по величина „ купчина “ – повече от 1,2 милиона кубични метра, т.е. 38% от общия размер в Европейски Съюз.
Управлявани от човек и изкуствен интелект
Досега роботите, работещи в рискови среди, се направляваха напълно от човек. Но този метод би бил прекомерно муден за улавяне и пренасяне на големи количества материали с непредвидими форми, размери и консистенции, споделя проф. Столкин.
Затова тук се намесва изкуственият разсъдък. Автономните роботи, ръководени от изкуствен интелект, работят съвсем независимо, а човешката роля е да надзирава активността им и да се намесва единствено при положение на потребност.
Френската Комисия за различна и атомна сила е основала устойчива на нуклеарни въздействия робо-ръка с пръсти, която се управлява посредством роботизирана ръкавица вид „ екзоскелет “, носена от оператора. „ Малко наподобява на приказен джойстик “, споделя проф. Столкин.
Когато човекът-оператор движи ръката си и пръстите си, робо-ръката в радиоактивната зона движи ръката и пръстите си по същия метод. Роботът вижда и разпознава всички обекти на място. Управлението е споделено – сред човека-оператор и изкуствения разсъдък.
Например, операторът може да мести ръката в близост, а роботът автоматизирано управлява ориентацията й, с цел да улесни захвата; или пък роботът, планиращ да хване даден обект, демонстрира своите планове на индивида и желае удостоверение.
„ Роботът с изкуствен интелект прави цялата работа настойчиво и систематично, само че индивидът към момента е виновен на някакво равнище, “ споделя професорът.
Когато робо-ръката допре повърхнина или сграбчи обект, операторът усеща контактните сили през роботизираната ръкавица. Добиването на тази противоположна информация е извънредно потребно, споделя проф. Столкин.
Ускорено бъдеще
Роботизираните системи за интервенция в рискови зони не са нова концепция, само че тяхното въвеждане се наложи по-скоро, в сравнение с експертите в тази сфера са си представяли. Самият проф. Столкин споделя, че по-рано си е мислел, че роботите ще влязат в АЕЦ след най-малко още едно десетилетие. Сега обаче е известно, че има проекти технологията да стартира да се ползва при разглобяването на нуклеарни реактори в идните няколко години.
Почистването на нуклеарните боклуци е най-голямото и най-трудно предизвикателство за околната среда (снимка: TEPCO)
Той е като Roomba за нуклеарни боклуци – роботът, който бе изпратен измежду руините от унищожената атомна електроцентрала във Фукушима. Изпрати го Tokyo Electric Power Company (TEPCO), операторът на разрушената АЕЦ, 8 години откакто мощно земетресение и последвало го цунами унищожиха еектроцентралата през март 2011 година
Роботът пипна елементи от разтопеното нуклеарно гориво, вдигайки и връщайки назад късовете, с цел да дефинира дали са задоволително твърди и по този начин експертите да схванат какви машини ще са нужни за почистването. Роботът взе части от радиоактивния материал пет-шест пъти. Всички места, на които той направи проби, бяха вътре в един от трите разрушени реактора на електроцентралата.
Роботът не изнесе от реакторите нито един пай от материала, който изследва. Не беше такава задачата му. Мисията му имаше друга роля.
Останките от АЕЦ-а във Фукушима ще бъдат почиствани последователно в границите на идващите 30-40 години. И огромна част от работата ще е напълно в ръцете на роботи, тъй като мястото е прекомерно рисково за хора.
Екипът, който ръководи роботите, се надява да стартира да почиства смъртоносното гориво през 2021 година Сега, 8 години след повредата, най-накрая е ясно по какъв начин тъкмо ще стане това, тъй като се знае, че горивото може да бъде пипнато и вдигнато на парчета.
Различни роботи за един проблем
Когато се случи нуклеарната повреда във Фукушима през 2011 година, роботите, изпратени да изследват терена, бяха прекомерно базови, едри, нескопосани, неефективни, споделя проф. Свен Бенке от Университета в Бон, Германия. Много от тях не съумяха да се завърнат от задачата си.
По това време Бенке се е захванал да създаде всъдеходен, подготвен за реагиране в бедствени обстановки робот посредством европейския план „ Кентавър “. Роботът се управлява от човек, намиращ се на безвредно разстояние, до момента в който разнообразни датчици разрешават на оператора да разбере по-добре обкръжаващата среда и да добие ясна визия за действителната конюнктура. Наречен „ Кентавър “, роботът е висок 1,5 м, тежи 97 кг, изработен е от лек метал и има „ кожа “, отпечатана на 3D принтер.
Роботът, който тази седмица влезе във Фукушима, беше различен. Той наподобяваше едро парче самун: към 30 см дълъг, 15 см необятен, лек, оборудван с осветяване, камери, датчици за премерване на температура и радиация. Имаше дълги „ пръсти “, с които да може да бръкне на всевъзможни места.
Общото и за дветe машини и доста други като тях е подготовката на робо-индустрията за една от най-важните задачи на роботите в човешката история: оправянето с нуклеарните боклуци.
В целия Европейски съюз над от 90 нуклеарни реактора бяха закрити през последните няколко години, най-много след повредата в Япония. Германия уверено сподели „ не “ на атомната сила. Други страни не се отхвърлиха изцяло от нея, само че занапред още доста АЕЦ ще бъдат изведени от употреба. Много от нуклеарните уреди в Европа към този момент са на лимита на своя витален път.
Всичко това дава обещание един грамаден проблем за идните генерации: нуклеарните боклуци. Измерват се в милиони тонове и ще останат рискови епохи наред. Почистването им е най-голямото и най-трудно предизвикателство за околната среда в цяла Европа, сподели професорът по роботика професор Рустам Столкин, който пък координира плана RoMaNs.
Проф. Столкин и неговите сътрудници проектират модули за „ самостоятелно държание “ у роботите, с цел да могат сходни устройства да сортират радиоактивни боклуци съгласно другите степени на замърсяване. „ Това може да се направи единствено от роботи, тъй като тези боклуци са прекомерно радиоактивни за хората, даже (ако) носят защитни костюми “, споделя проф. Столкин.
За 2013 година – последната година, за която има данни – Франция има най-вече радиоактивни боклуци в Европейски Съюз с близо 1,5 милиона кубически метра, 44% от общия размер в блока. Обединеното кралство има втората по величина „ купчина “ – повече от 1,2 милиона кубични метра, т.е. 38% от общия размер в Европейски Съюз.
Управлявани от човек и изкуствен интелект
Досега роботите, работещи в рискови среди, се направляваха напълно от човек. Но този метод би бил прекомерно муден за улавяне и пренасяне на големи количества материали с непредвидими форми, размери и консистенции, споделя проф. Столкин.
Затова тук се намесва изкуственият разсъдък. Автономните роботи, ръководени от изкуствен интелект, работят съвсем независимо, а човешката роля е да надзирава активността им и да се намесва единствено при положение на потребност.
Френската Комисия за различна и атомна сила е основала устойчива на нуклеарни въздействия робо-ръка с пръсти, която се управлява посредством роботизирана ръкавица вид „ екзоскелет “, носена от оператора. „ Малко наподобява на приказен джойстик “, споделя проф. Столкин.
Когато човекът-оператор движи ръката си и пръстите си, робо-ръката в радиоактивната зона движи ръката и пръстите си по същия метод. Роботът вижда и разпознава всички обекти на място. Управлението е споделено – сред човека-оператор и изкуствения разсъдък.
Например, операторът може да мести ръката в близост, а роботът автоматизирано управлява ориентацията й, с цел да улесни захвата; или пък роботът, планиращ да хване даден обект, демонстрира своите планове на индивида и желае удостоверение.
„ Роботът с изкуствен интелект прави цялата работа настойчиво и систематично, само че индивидът към момента е виновен на някакво равнище, “ споделя професорът.
Когато робо-ръката допре повърхнина или сграбчи обект, операторът усеща контактните сили през роботизираната ръкавица. Добиването на тази противоположна информация е извънредно потребно, споделя проф. Столкин.
Ускорено бъдеще
Роботизираните системи за интервенция в рискови зони не са нова концепция, само че тяхното въвеждане се наложи по-скоро, в сравнение с експертите в тази сфера са си представяли. Самият проф. Столкин споделя, че по-рано си е мислел, че роботите ще влязат в АЕЦ след най-малко още едно десетилетие. Сега обаче е известно, че има проекти технологията да стартира да се ползва при разглобяването на нуклеарни реактори в идните няколко години.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ