Българските шофьори са най-ефективни на пътя
Автомобилисти от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се причислиха към 12-те страни от целия свят, в които се организира изследване на Shell (съвместно с Института по мениджмънт към Университета Goldsmiths в Лондон), описващо въздействието на страстите и навиците върху шофьорското държание. Изследването употребява модерни технологии, с цел да следи над 3500 ежедневни пътувания в района, в допълнение към 15 000 в международен мащаб. Оказва се, че фактори като настроението и личностните характерности въздействат в по-голяма степен на способността на шофиране в сравнение с пола, националността или професионалното занятие.
Проучването дава повече информация за изискванията за напредване и метода на шофиране в петте страни от ЦИЕ (България, Полша, Словакия, Чехия и Унгария), като е била употребена GPS технология, с цел да се мери скоростта на придвижване, прекъсването и ускоряването на водачите, давайки обща оценка на успеваемостта им. Данните демонстрират, че българските водачи са най-ефективни зад кормилото (63/100 точки) , следвани от водачите в Чехия.
Изследването разкрива, че българите са бдителни и владеещи обстановката на пътя . Устойчиви на стресиращи обстановки, българските водачи са най-добре представящите се на пътя от позиция на успеваемост на шофиране . Те не са склонни да поемат риск и вършат убеден избор до момента в който карат , с цел да предпазят себе си и пасажерите си. Според разбора на резултатите, водачите в България, които възнамеряват пътуването си, изживяват по-малко стрес зад кормилото. Бдителни и деликатни, те имат най-високи резултати по индикатори като „ дейно показване “ и „ равномерен път “. Тези личностни характерности разказват профил на лидер, който съумява да резервира успокоение зад кормилото, без да е прекомерно превъзбуден или подтиснат, идващ дневната си рутина. Това са хора, които знаят по кое време да „ натиснат спирачките “ и да бъдат деликатни, в живота и зад кормилото.
Анализът на резултатите, които екипът на доктор Крис Брауер прави във връзка с участниците от България демонстрира, че тези, които имат дейно показване при шофиране, показват упоритост, само че и осъзнатост. Какво слушат, с кого пътуват и дали обичат да карат са измежду другите съществени фактори, повлияващи на представянето на пътя.
Любовта към шофирането е наложително изискване – водачите, които се любуват на времето си зад кормилото се усещат по-сигурни и пътуват по-ефективно.
Музиката е ключ към по-добро показване на пътя , както и това дали лидерът обича да кара, и се любува на времето си зад кормилото. Шофьорите, които слушат музика означават по-висока успеваемост. Плавността на напредване също се повишава при тези, които слушат музика.
Сред факторите, които усилват напрежението у водачите се оказва това с кого пътуват . Тези, които са дружно с колегата си в колата, са по-агресивни на пътя от водачи, които пътуват с другари или сътрудници. Интересно е, че шофиращите отвън града са и по-агресивни зад кормилото от тези, които карат в градски условия.
Шофьорите, които се усещат обезпокоени или депресирани, разумно оповестяват за по-високи равнища на стрес по време на пътуването си.
77 % от участниците в проучването са мъже, 23 % - дами. Средната възраст на участниците е 35 години. Средна дълготрайност на измерено пътешестване е 28,6 минути. Средна скорост 32 км/ч.
Проучването дава повече информация за изискванията за напредване и метода на шофиране в петте страни от ЦИЕ (България, Полша, Словакия, Чехия и Унгария), като е била употребена GPS технология, с цел да се мери скоростта на придвижване, прекъсването и ускоряването на водачите, давайки обща оценка на успеваемостта им. Данните демонстрират, че българските водачи са най-ефективни зад кормилото (63/100 точки) , следвани от водачите в Чехия.
Изследването разкрива, че българите са бдителни и владеещи обстановката на пътя . Устойчиви на стресиращи обстановки, българските водачи са най-добре представящите се на пътя от позиция на успеваемост на шофиране . Те не са склонни да поемат риск и вършат убеден избор до момента в който карат , с цел да предпазят себе си и пасажерите си. Според разбора на резултатите, водачите в България, които възнамеряват пътуването си, изживяват по-малко стрес зад кормилото. Бдителни и деликатни, те имат най-високи резултати по индикатори като „ дейно показване “ и „ равномерен път “. Тези личностни характерности разказват профил на лидер, който съумява да резервира успокоение зад кормилото, без да е прекомерно превъзбуден или подтиснат, идващ дневната си рутина. Това са хора, които знаят по кое време да „ натиснат спирачките “ и да бъдат деликатни, в живота и зад кормилото.
Анализът на резултатите, които екипът на доктор Крис Брауер прави във връзка с участниците от България демонстрира, че тези, които имат дейно показване при шофиране, показват упоритост, само че и осъзнатост. Какво слушат, с кого пътуват и дали обичат да карат са измежду другите съществени фактори, повлияващи на представянето на пътя.
Любовта към шофирането е наложително изискване – водачите, които се любуват на времето си зад кормилото се усещат по-сигурни и пътуват по-ефективно.
Музиката е ключ към по-добро показване на пътя , както и това дали лидерът обича да кара, и се любува на времето си зад кормилото. Шофьорите, които слушат музика означават по-висока успеваемост. Плавността на напредване също се повишава при тези, които слушат музика.
Сред факторите, които усилват напрежението у водачите се оказва това с кого пътуват . Тези, които са дружно с колегата си в колата, са по-агресивни на пътя от водачи, които пътуват с другари или сътрудници. Интересно е, че шофиращите отвън града са и по-агресивни зад кормилото от тези, които карат в градски условия.
Шофьорите, които се усещат обезпокоени или депресирани, разумно оповестяват за по-високи равнища на стрес по време на пътуването си.
77 % от участниците в проучването са мъже, 23 % - дами. Средната възраст на участниците е 35 години. Средна дълготрайност на измерено пътешестване е 28,6 минути. Средна скорост 32 км/ч.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ