Председателят на ССБ пусна убиец от затвора
Австралийският жител Джок Полфрийман най-сетне излиза на независимост. Заслугата за това е на тричленен правосъден състав от Апелативен съд - София, отпред със арбитър Калин Калпакчиев - ръководител на Съюза на съдиите в България (ССБ). В правосъдния състав влиза и Весислава Иванова - някогашен член на управлението на ССБ.
За решението на съда се разбра от медии, които от години дават естрада на политическите заявления на съдийската организация, както и обслужват имиджа на съдии като Калпакчиев и Иванова. Полфрийман евентуално към този момент е доста щастлив, тъй като след голям брой старания да попадне на правосъден състав, за който европейските полезности и хуманизирането на наказателния развой би трябвало да са водещи, той въпреки всичко съумя.
Реално - с помощта на решението на съдиите - Полфрийман "спестява " 6 години, 6 месеца и 25 дни "лишаване от независимост ". Той не предстои и на пробация, тъй като е непознат жител, а самото решение на състава, отпред с Калпакчиев, е дефинитивно и не предстои на митинг.
На уеб страницата на Апелативен съд - София има малко известие, от което се схваща, че "апелативните магистрати намират жалбата за основателна и Полфрийман може да излезе на независимост ".
"В случая са налице законовите учредения за предварително условно освобождение. Мотивите на правосъдния състав ще бъдат оповестени на уеб страницата на съда ", гласи сбитата информация на ръководената от арбитър Даниела Дончева правосъдна инстанция.
Самата Дончева от две години е обект на кавга от ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и върхушката на ССБ. За момента не е ясно и за какво Апелативен съд - София не е уведомил авансово обществеността и медиите, че следва разглеждането на искане за условно предварително освобождение от Полфрийман. Освен, в случай че това не е било експлицитното искане на наказания, което наподобява е било възприето от съответния правосъден състав, отпред с Калпакчиев.
Съдебното решение по никакъв метод не буди изненада измежду осведомените с работата на обособени софийски магистрати, заемащи управителни позиции в обвързаната с политико-икономически и олигархични ползи организация - ССБ.
За освобождението или преместването на Полфрийман, който е наказан на 20-години затвор за убийството на студента Андрей Монов на 28 декември 2007 година в центъра на София, се работи интензивно към този момент над 10 години. При това по всевъзможни способи, някои обществени, само че и други, които в никакъв случай не са ставали притежание на необятната общност.
Факт е, че двама български основни прокурори - първо Борис Велчев, а по-късно и Сотир Цацаров, не се поддадоха на външния напън и отхвърлиха трансферирането на килъра от България в Австралия. За сметка на това, голям брой лобистки организации, отпред с Българския хелзински комитет (БХК) от години водят акция по реабилитирането на Полфрийман.
Убиецът даже попадна преди години в класацията "Човек на годината " на БХК, само че поради острото публично неодобрение номинацията му бе оттеглена. Важна детайлност е, че притежател на премията "Човек на годината " е била сътрудника на Калпакчиев и Иванова - известната с политическите си пристрастия съдийка Мирослава Тодорова, която е и някогашен ръководител на ССБ.
Двете организации - БХК и ССБ, с изключение на, че постоянно показват общи мнения, имат и общо финансиране - част от парите им идват от Фондация "Америка за България ", както и от планове по така наречен Норвежки финансов механизъм, за чието систематизиране дава отговор българското поделение на "Отворено общество " на Джордж Сорос.
Факт е още, че решението на Апелативния съд е взето без това да е известно на медии, отвън кръга от обслужващите ССБ и организации като БХК. И това надалеч не е инцидентно, тъй като още преди три месеца, когато Полфрийман за следващ път потърси условното предварително освобождение от Софийския градски съд, наказаният, а по-късно и ръководителят на БХК Красимир Кънев, показаха неодобрение от обстоятелството, че медиите бяха авансово осведомени за това искане.
Решението на правосъдния състав, с изключение на, че ще бъде посрещнато с остро неодобрение от околните на убитото момче, измежду които и бащата Христо Монов (известен психолог и някогашен народен представител от левицата), буди неразбиране и поради събитията, че от години Джок Полфрийман безусловно се гаври със затворническата администрация.
Австралиецът неведнъж организираше протести на лишени от независимост, множеството от които с тежки неоправдателни присъди за убийства, засипваше с тъжби управлението на Министерството на правораздаването, както и Съда за правата на индивида в Страсбург. Активни бранители на Полфрийман се оказаха и юристи, които са измежду водещите лобисти за узаконяване на опиатите у нас.
Бившият правосъден министър Христо Иванов, чиято биография е обвързвана с демократичните неправителствени организации, също направи опит за легитимирането на Полфрийман. Докато ръководеше правосъдното министерство, Иванов бе позволил затворническо съдружие, учредено от Полфрийман и юристите му, да взе участие в полемики по облекчение на изискванията на лишените от независимост у нас.
В поддръжка на Полфрийман бяха ангажирани и голям брой австралийски медии и известни персони. Натиск за освобождението на килъра или най-малко за трансферирането му в родината, където щял да изтърпи остатъка от наказването, са оказвали и разнообразни дипломатически представители от Европейския съюз и Съединените щати.
За последните по-малко от три месеца - това е второто скандално решение на правосъден състав, който се управлява от ръководителя на ССБ - Калин Калпакчиев.
Първото бе за връщането на делото за убийството на 6-годишния Никита, чието тяло бе намерено в куфар край Панчарево. Калпакчиев върна делото, тъй като не бе харесал решението на арбитър Атанас Атанасов от Софийски градски съд, който с изключение на, че не членува в ССБ, бе осъдил Герман Костин на най-тежкото наказване у нас - пожизнен затвор без право на подмяна.
Източник: https://legalworld.bg
За решението на съда се разбра от медии, които от години дават естрада на политическите заявления на съдийската организация, както и обслужват имиджа на съдии като Калпакчиев и Иванова. Полфрийман евентуално към този момент е доста щастлив, тъй като след голям брой старания да попадне на правосъден състав, за който европейските полезности и хуманизирането на наказателния развой би трябвало да са водещи, той въпреки всичко съумя.
Реално - с помощта на решението на съдиите - Полфрийман "спестява " 6 години, 6 месеца и 25 дни "лишаване от независимост ". Той не предстои и на пробация, тъй като е непознат жител, а самото решение на състава, отпред с Калпакчиев, е дефинитивно и не предстои на митинг.
На уеб страницата на Апелативен съд - София има малко известие, от което се схваща, че "апелативните магистрати намират жалбата за основателна и Полфрийман може да излезе на независимост ".
"В случая са налице законовите учредения за предварително условно освобождение. Мотивите на правосъдния състав ще бъдат оповестени на уеб страницата на съда ", гласи сбитата информация на ръководената от арбитър Даниела Дончева правосъдна инстанция.
Самата Дончева от две години е обект на кавга от ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и върхушката на ССБ. За момента не е ясно и за какво Апелативен съд - София не е уведомил авансово обществеността и медиите, че следва разглеждането на искане за условно предварително освобождение от Полфрийман. Освен, в случай че това не е било експлицитното искане на наказания, което наподобява е било възприето от съответния правосъден състав, отпред с Калпакчиев.
Съдебното решение по никакъв метод не буди изненада измежду осведомените с работата на обособени софийски магистрати, заемащи управителни позиции в обвързаната с политико-икономически и олигархични ползи организация - ССБ.
За освобождението или преместването на Полфрийман, който е наказан на 20-години затвор за убийството на студента Андрей Монов на 28 декември 2007 година в центъра на София, се работи интензивно към този момент над 10 години. При това по всевъзможни способи, някои обществени, само че и други, които в никакъв случай не са ставали притежание на необятната общност.
Факт е, че двама български основни прокурори - първо Борис Велчев, а по-късно и Сотир Цацаров, не се поддадоха на външния напън и отхвърлиха трансферирането на килъра от България в Австралия. За сметка на това, голям брой лобистки организации, отпред с Българския хелзински комитет (БХК) от години водят акция по реабилитирането на Полфрийман.
Убиецът даже попадна преди години в класацията "Човек на годината " на БХК, само че поради острото публично неодобрение номинацията му бе оттеглена. Важна детайлност е, че притежател на премията "Човек на годината " е била сътрудника на Калпакчиев и Иванова - известната с политическите си пристрастия съдийка Мирослава Тодорова, която е и някогашен ръководител на ССБ.
Двете организации - БХК и ССБ, с изключение на, че постоянно показват общи мнения, имат и общо финансиране - част от парите им идват от Фондация "Америка за България ", както и от планове по така наречен Норвежки финансов механизъм, за чието систематизиране дава отговор българското поделение на "Отворено общество " на Джордж Сорос.
Факт е още, че решението на Апелативния съд е взето без това да е известно на медии, отвън кръга от обслужващите ССБ и организации като БХК. И това надалеч не е инцидентно, тъй като още преди три месеца, когато Полфрийман за следващ път потърси условното предварително освобождение от Софийския градски съд, наказаният, а по-късно и ръководителят на БХК Красимир Кънев, показаха неодобрение от обстоятелството, че медиите бяха авансово осведомени за това искане.
Решението на правосъдния състав, с изключение на, че ще бъде посрещнато с остро неодобрение от околните на убитото момче, измежду които и бащата Христо Монов (известен психолог и някогашен народен представител от левицата), буди неразбиране и поради събитията, че от години Джок Полфрийман безусловно се гаври със затворническата администрация.
Австралиецът неведнъж организираше протести на лишени от независимост, множеството от които с тежки неоправдателни присъди за убийства, засипваше с тъжби управлението на Министерството на правораздаването, както и Съда за правата на индивида в Страсбург. Активни бранители на Полфрийман се оказаха и юристи, които са измежду водещите лобисти за узаконяване на опиатите у нас.
Бившият правосъден министър Христо Иванов, чиято биография е обвързвана с демократичните неправителствени организации, също направи опит за легитимирането на Полфрийман. Докато ръководеше правосъдното министерство, Иванов бе позволил затворническо съдружие, учредено от Полфрийман и юристите му, да взе участие в полемики по облекчение на изискванията на лишените от независимост у нас.
В поддръжка на Полфрийман бяха ангажирани и голям брой австралийски медии и известни персони. Натиск за освобождението на килъра или най-малко за трансферирането му в родината, където щял да изтърпи остатъка от наказването, са оказвали и разнообразни дипломатически представители от Европейския съюз и Съединените щати.
За последните по-малко от три месеца - това е второто скандално решение на правосъден състав, който се управлява от ръководителя на ССБ - Калин Калпакчиев.
Първото бе за връщането на делото за убийството на 6-годишния Никита, чието тяло бе намерено в куфар край Панчарево. Калпакчиев върна делото, тъй като не бе харесал решението на арбитър Атанас Атанасов от Софийски градски съд, който с изключение на, че не членува в ССБ, бе осъдил Герман Костин на най-тежкото наказване у нас - пожизнен затвор без право на подмяна.
Източник: https://legalworld.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ