Мистичният Бунайп – австралийското аборигенско страшилище
Австралия продължава да е един континент с секрети. Благодарение на новите заселници и доставката на хора, локалните туземци нямат доста време да се запазят или да продължат да описват каква е била културата преди години. Техните истории са запечатани, само че и до през днешния ден историци считат, че има какво да се опише. Една от обичаните истории, които пази децата надалеч от блата и реки, е съществуването на Бунайп. Според легендата, туземците знаели, че има тайнствен звяр във водоемите. Неговата физика демонстрира, че може да наподобява на нещо приблизително сред морски жител, само че с някои специфики на сухоземно животно. Преди епохи се намирал под водата и в никакъв случай не се показвал. Разбира се, туземците описват историята на заселниците и скоро стартира да се вижда тъкмо това, което те са желали – мистичният Бунайп.
Първите следи от него се появяват през далечната 1818 година в Нов Южен Уелс, където легендата се повтаря още веднъж и още веднъж, като съумява да улови още повече фенове, които да се чудят какво тъкмо се случва. Скоро самата дума ще влезе даже в австралийския всекидневен речник. И до момента в който австралийците в действителност се тормозят от легендата, някои учени са на мнение, че най-вероятно вдъхновението е пристигнало от малко тюленче. Думата, най-малко на езика на туземците би трябвало да значи „ демон “, „ дявол “ или вероятно „ злобен дух “. По-запознатите с Уемба-Уемба – техният формален език, считат че превода не е верен и най-вероятно някой от новите заселници в никакъв случай не са разбрали какво в действителност се случва. Митичният популярен човек – аборигенската концепция за мистичното създание и основател на света – първо прави планините и реките, а по-късно индивидът и всички останали животни.
Около средата на XIX век думата бунайп има смисъла на нещо имитиращо или опитващо се да подражава на оригинала. Точно тук идва и занимателната част, тъй като в днешния речник се счита, че това е нарицателното за изключително малоумен човек, в някои случаи е кръвна засегнатост, която не би трябвало да се употребява. И в случай че това е смисъла през днешния ден, в предишното е било нещо като проклинание, което може да споделя доста страшни детайлности, постоянно изключително неприятни за аудиторията. Според локалните, това творение е било извънредно грозно, миризливо и се криело в дълбините и мътните води, чакайки да се появи преминаващата плячка. Описвано е с дълъг врат, кръгла глава и тяло, което наподобява на елипса, също така издавало ръмжащи до ревящи звуци, преди да се спусне и да нападне плячката си. Същата най-често била човек, само че съгласно туземците – дамите и децата били доста по-сладки и желани.
Един от британските пандизчии, които съумяват да избягат от пандиза в Мелбърн още при започване на XIX век ще живее и ще се крие при туземците. Въпросният Уилям Бъкли си спомня, че това било амфибно създание със сива четина, която покрива гърба – нападало дами и ги изяждало. Онези, които са чували легендата, не престават да я описват, само че има и хора, които са съумели да видят мистичното създание и по техните думи, има някои разминавания. Всеки идващ повествовател прибавя по нещо от себе си, до момента в който историята най-сетне не се трансформира в нещо извънредно ужасно. В някои истории се счита, че наподобява на куче в други случаи е описвано и като тюлен.
Понякога е с размера на кон, от време на време е с размера на малко куче. Животното има плавници, мустаци и две очи, а в някои редки случаи разказвачите даже прибавят съществуването на рога. Историята се трансформира във времето и за мнозина това е човекояден див звяр, само че в следствие се трансформира в тревопасно, което бяга от хората. Заради големите разминавания в историите, множеството учени са на мнение, че това просто е фолклор и такова създание в никакъв случай не е обитавало земята.
Какво тогава са виждали туземците? Учените изследват тази мистичност в продължение на 2 века. За някои при започване на XX век е допустимо това да е дроморхитхидае – към този момент изчезнала праисторическа птица, която носила името „ патица-демон “. През 2017 година Карл Брандт уголемява спекулациите и счита, че това е птица, която доста припомня на американската дива пуйка, само че не може да изясни за какво са я свързвали с дълбините на водоемите. Мистичното създание е разказано в някои дневници от 1845 година като птица, която снася сини яйца и има цветни гърди. Възможно е да става въпрос и за южния казуар. Австралийският геолог Чарлз Фенер следи доста съществено описанията и през 1933 година счита, че най-вероятно става въпрос за южните слонови тюлени или леопардовите тюлени, които постоянно съумяват да стигнат до река Мъри и реките Дарлинг.
