Герой или морско свинче?
Австралиецът доктор Джошуа Макгрейн е доцент и заместник-директор на Оксфордския академични център за оценка на образованието. Завършва докторската си степен по количествена логика на психиката с орден в Университета в Сидни. Той е и един от доброволците в опитите с живи хора на имунизациите против Covid-19 в Оксфордския университет. Представяме ви част от неговите прекарвания по тематиката, оповестени като изявление в The Guardian.
- Защо се включихте в плана?- Това беше композиция от нарцисизъм и доброжелателност. През март в Обединеното кралство беше съвсем невероятно да се направи тест. Бях пътувал при започване на годината и бях угрижен. По това време, да схванеш дали си притежател или не на ковид, можеше единствено в случай че имаш съществени признаци и лекарите преценяват, че би трябвало да ти се направи тест. Участието в тестванията ми дава директна връзка към тестването.През пролетта на тази година потеглиха доста апели към научните екипи да съсредоточат проучванията си върху ковид и следствията от пандемията. В сферата, в която работя, това не бе допустимо (не съм вирусолог, нито съм обвързван с медицинските науки), а ми се стори цинично да не откликна на апелите и ето - взех решение приносът ми да е включването в тестването върху живи хора.
- Колко продължава процесът и какво се случи?- Пробният интервал е 12 месеца. Първо се прави скрининг, с цел да се подсигурява, че доброволецът е в задоволително положително здраве и че не е преболедувал Covid-19. Приблизително две седмици по-късно ми направиха имунизацията. През идващите няколко седмици всеки ден се попълня въпросник, мери се температурата и се рапортуват резултатите на екипа. Онлайн. Преглед се прави след един месец, след 3 месеца, след 6 месеца и след 12 месеца - последният не е наложителен.
- Когато ви тестват, споделят ли ви нещо?- Не, нищо. Изрично ги попитах дали дали съм имал Covid и дали виждат антитела. Вероятно в случай че сте имали Covid - ще ви кажат, само че всичко друго е строга загадка.
- Бяхте ли смутен, че може да имате нежелана реакция?- Разбира се, всички бяхме нервни. Все отново участваме в опит. Но екипът извърши в действителност задълбочена работа като обследва всички фонови елементи.Единственото нещо, за което те категорично не навлизат в детайлности е, че съществува теоретична опция имунизацията да аргументи по-неблагоприятна реакция при болест с Covid, вместо да обезпечи имунна отбрана. Това ме изнерви в допълнение. Екипът ме успокои с обстоятелството, че се употребява същата ваксинална технология за респираторния синдром в Близкия изток (Mers) и не са следени нежелани реакции, успокоих се.
- Получихте ли някакви странични резултати?- На два пъти получих някакви реакции, за които бях предизвестен, че са част от пробния развой. Имах неразположения за ден-два - леко главоболие, възприятие на отмалялост. Правил съм си и други ваксини при пътешестване, които също по принцип имат странични резултати, само че аз не съм ги усещал. С антикороновирусната ваксина несъмнено изпитах някои странични резултати, само че те бяха доста леки - нищо, което няколко парацетамола да не могат да разрешат.
- Разгледахте ли обстановката от академична позиция? Какво мислите за метода на осъществяване на опита?- Направих такава равносметка, да. Всичко беше изпълнено извънредно етично от изследователска позиция. Екипът се стараеше да даде цялата базисна информация и евентуалните опасности, с доста формуляри.По-любопитната част беше, че когато се замислите, това в действителност не е същински опит, тъй като не е като да дадат на половината хора ваксина, а на другата половината - плацебо и по-късно да ни заразят с Covid - по явни аргументи. Изпращат те в действителната среда, с цел да го хванеш или не. И може да не го хванете, тъй като към този момент няма толкоз доста в локалната общественост. В последна сметка това беше казусът в Оксфорд. Ето за какво те се насочиха и към места като Съединени американски щати и Бразилия, с цел да е ясно какво се случва при ваксина в местоположения, където болестта е доста по-разпространена.
- Чувствате ли се ваксинирани? Напрежението остава ли?- Вероятно не би трябвало да го споделям като откривател, само че от психическа позиция вие се чувствате по този начин „ добре, в този момент съм ваксиниран, пуснете ме от къщата “ - макар че не съм сигурен, че имам ваксина. Може да е било плацебо. Определено имаше психическо влияние и се усещам добре и предпазен.
- Да предположим, че тази ваксина успее да извърши предназначението си - това може да бъде доста събитие за света. Имате ли чувство за значимостта да бъдете част от това?- Ха! Очаквам като резултат цветя и шампанско да наводнят жилището ми. Вижте, ужасно е да се плъзнете по тази повърхност - добре, това може да е нещото, което избавя човечеството. Въпреки това, желая ли да спася човечеството, като се има поради къде сме били преди цялото това огромно заключване на света? Надявам се, че това идва с концепцията да си раздвижим д---тата, с цел да създадем нещата по-добре, в случай че успеем да излезем от другата страна на всичко това.
Изпитвам ли някакво възприятие за лична значителност? Не, в действителност. Какво трябваше да рискувам? Трябваше да се явя на няколко медицински срещи и в действителност не одобрявам доста иглите. Така че постоянното изпомпване на кръв от мен не беше толкоз прелестно. Но е хубаво да участваш, хубаво е да си съдействал. Имам принос, само че не и възприятието, че съм направил нещо значимо за света. Това е нещо, което след пет години, когато това е някакъв отдалечен спомен за всички нас, мога да кажа: " Хей, аз бях от хората, които ви избавиха всички - значи бирите са от вас. "
Източник
- Защо се включихте в плана?- Това беше композиция от нарцисизъм и доброжелателност. През март в Обединеното кралство беше съвсем невероятно да се направи тест. Бях пътувал при започване на годината и бях угрижен. По това време, да схванеш дали си притежател или не на ковид, можеше единствено в случай че имаш съществени признаци и лекарите преценяват, че би трябвало да ти се направи тест. Участието в тестванията ми дава директна връзка към тестването.През пролетта на тази година потеглиха доста апели към научните екипи да съсредоточат проучванията си върху ковид и следствията от пандемията. В сферата, в която работя, това не бе допустимо (не съм вирусолог, нито съм обвързван с медицинските науки), а ми се стори цинично да не откликна на апелите и ето - взех решение приносът ми да е включването в тестването върху живи хора.
- Колко продължава процесът и какво се случи?- Пробният интервал е 12 месеца. Първо се прави скрининг, с цел да се подсигурява, че доброволецът е в задоволително положително здраве и че не е преболедувал Covid-19. Приблизително две седмици по-късно ми направиха имунизацията. През идващите няколко седмици всеки ден се попълня въпросник, мери се температурата и се рапортуват резултатите на екипа. Онлайн. Преглед се прави след един месец, след 3 месеца, след 6 месеца и след 12 месеца - последният не е наложителен.
- Когато ви тестват, споделят ли ви нещо?- Не, нищо. Изрично ги попитах дали дали съм имал Covid и дали виждат антитела. Вероятно в случай че сте имали Covid - ще ви кажат, само че всичко друго е строга загадка.
- Бяхте ли смутен, че може да имате нежелана реакция?- Разбира се, всички бяхме нервни. Все отново участваме в опит. Но екипът извърши в действителност задълбочена работа като обследва всички фонови елементи.Единственото нещо, за което те категорично не навлизат в детайлности е, че съществува теоретична опция имунизацията да аргументи по-неблагоприятна реакция при болест с Covid, вместо да обезпечи имунна отбрана. Това ме изнерви в допълнение. Екипът ме успокои с обстоятелството, че се употребява същата ваксинална технология за респираторния синдром в Близкия изток (Mers) и не са следени нежелани реакции, успокоих се.
- Получихте ли някакви странични резултати?- На два пъти получих някакви реакции, за които бях предизвестен, че са част от пробния развой. Имах неразположения за ден-два - леко главоболие, възприятие на отмалялост. Правил съм си и други ваксини при пътешестване, които също по принцип имат странични резултати, само че аз не съм ги усещал. С антикороновирусната ваксина несъмнено изпитах някои странични резултати, само че те бяха доста леки - нищо, което няколко парацетамола да не могат да разрешат.
- Разгледахте ли обстановката от академична позиция? Какво мислите за метода на осъществяване на опита?- Направих такава равносметка, да. Всичко беше изпълнено извънредно етично от изследователска позиция. Екипът се стараеше да даде цялата базисна информация и евентуалните опасности, с доста формуляри.По-любопитната част беше, че когато се замислите, това в действителност не е същински опит, тъй като не е като да дадат на половината хора ваксина, а на другата половината - плацебо и по-късно да ни заразят с Covid - по явни аргументи. Изпращат те в действителната среда, с цел да го хванеш или не. И може да не го хванете, тъй като към този момент няма толкоз доста в локалната общественост. В последна сметка това беше казусът в Оксфорд. Ето за какво те се насочиха и към места като Съединени американски щати и Бразилия, с цел да е ясно какво се случва при ваксина в местоположения, където болестта е доста по-разпространена.
- Чувствате ли се ваксинирани? Напрежението остава ли?- Вероятно не би трябвало да го споделям като откривател, само че от психическа позиция вие се чувствате по този начин „ добре, в този момент съм ваксиниран, пуснете ме от къщата “ - макар че не съм сигурен, че имам ваксина. Може да е било плацебо. Определено имаше психическо влияние и се усещам добре и предпазен.
- Да предположим, че тази ваксина успее да извърши предназначението си - това може да бъде доста събитие за света. Имате ли чувство за значимостта да бъдете част от това?- Ха! Очаквам като резултат цветя и шампанско да наводнят жилището ми. Вижте, ужасно е да се плъзнете по тази повърхност - добре, това може да е нещото, което избавя човечеството. Въпреки това, желая ли да спася човечеството, като се има поради къде сме били преди цялото това огромно заключване на света? Надявам се, че това идва с концепцията да си раздвижим д---тата, с цел да създадем нещата по-добре, в случай че успеем да излезем от другата страна на всичко това.
Изпитвам ли някакво възприятие за лична значителност? Не, в действителност. Какво трябваше да рискувам? Трябваше да се явя на няколко медицински срещи и в действителност не одобрявам доста иглите. Така че постоянното изпомпване на кръв от мен не беше толкоз прелестно. Но е хубаво да участваш, хубаво е да си съдействал. Имам принос, само че не и възприятието, че съм направил нещо значимо за света. Това е нещо, което след пет години, когато това е някакъв отдалечен спомен за всички нас, мога да кажа: " Хей, аз бях от хората, които ви избавиха всички - значи бирите са от вас. "
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ