Авнер Айзенберг - пъстър пачуърк от разноцветни истории
Aвнер е влиятелен учител по пантомима, клоунада и Ериксонова внушаемост. Като дете мечтаел да стане ветеринар, само че ползата му към жонглирането и колекционерската му пристрастеност към змиите може би са давали сигнали, че пътят му няма да е напълно ординерен. Животът на Авнер Айзенберг е като цветен пачуърк от разноцветни истории. Сред тях е огромният му триумф на Бродуей с шоуто Avner the Eccentrick, присъединяване му в многочислени телевизионни стратегии, циркови и театрални фестивали по целия свят и ренесансови панаири, блестящата му роля във кино лентата „ Перлата на Нил “, в която се оказва доста по-забавен от партниращите му Катлийн Търнър, Майкъл Дъглас и даже Дани де Вито. Авнер откри чудния театър „ Магинариум: Асовете на магията “ в зала 1 на НДК през март, който събра на една сцена звездите на магичното изкуство в България и в света и беше прелестно прекарване. Спектакълът е изобретателна идея на водачите в магичното изкуство у нас Дани Белев и Венсан Петров, които дружно с Евгени Точев вършат най-големия фестивал за заблуда в Източна Европа – „ Златна котка “ в Габрово.
Авнер, кое беше първото, което се научихте да вършиме на сцена? Това се случи от дълго време, на един рожден ден на сестра ми, когато тя ставаше на три, започнах да жонглирам с плодове, на смешка. Притесних се, изпуснах единия плод, всички се засмяха и тогава мислено означих: „ Аха! Това е добре! “. Наведох се да взема плода, само че ми падна шапката. Пак последва смях. След нея падна различен плод. Открих, че е доста по-забавно не когато нещата се случ-ват ослепително, а когато не се случват, както се чака. Защото, когато някой стартира да жонглира, все едно ти се фука какъв брой е добър в това, което ти не можеш. А на кого му се губи време с фукльовци? После жонглирах по купони. Доста плодове отпътуваха. Интересувах се и от химия и биология и ми се искаше да стана ветеринар на диви животни. Какво промени решението ви? Една стихия, която се развихри, до момента в който ходех по улицата. Наложи се да се скрия от дъжда. Сградата, в която влязох, се оказа спектакъл. Правеха подготовка за пиеса и получих роля. И тъй като беше през 60-те години и свободата витаеше във въздуха, довърших семестъра по биология и химия в Университета във Вашингтон и през есента се трансферирах да изучавам спектакъл. Оказа се допустимо. Каква роля получихте? Получих две – на Педанта и на Педагога в комедията „ Мандрагора “ на Николо Макиавели. Те са двама академични професори на противоположни отзиви, които излагат своите причини в дискусия. Може би звучи необичайно – 18-годишен юноша с грим и костюм да спори в функциите на професори, само че по този начин започнах. Години по-късно това беше първата пиеса, която режисирах. Занимавате се с лечебна пантомима. Какво значи това? Запалих се по пантомимата както доста други хора, когато видях Марсел Марсо. Направо ме омагьоса! Пуб-
ликата не можеше да проумее по какъв начин прави това, което правеше на сцена. Много се въодушевих и започнах да работя в тази посока. За шанс срещнах Джони Саймън – един от първите мимове в Америка. Той работеше върху продукция на „ Пинокио “ в жанр комедия дел арте. Получих роля в нея. Това продължи и надгради работата ми в театъра. Беше и моето встъпление в пантомимата освен като вълшебен придвижвания, само че в посока на изразяването на неща оттатък това, което езикът може да изрази. Осъзнах силата на „ езика на тялото “, когато работих в учебни заведения за деца със усложнения с ученето и некадърност да се концентрират. Учителите бяха удивени по какъв начин учениците им притихват и се свързват със протичащото се с моя воин. И по този начин започнах да уча това, което върша, с цел да схвана капацитета му за терапия. Това има ли нещо общо с Ериксоновата внушаемост? За нея историята е малко по-дълга. Заинтересувах се от внушаемост, тъй като, когато съм на сцена и шоуто ми се получава, имам чувството, че изпадам в нещо сходно на хипнотичен транс. Забравям кое време е, вживявам се във фантазията за героя ми, пропадам напълно в нея. И ми стана любопитно дали мога да увлека и публиката в този транс. Говорих с други реализатори по тематиката, само че не стигнах до това, което ми беше значимо. По време на мой уъркшоп за деца в Музея за изобразително изкуство, до момента в който ги учех да се движат като животни, бащата на едно от тях пристигна при мен и ми сподели, че е онколог и работи с деца. И че му прави усещане, че употребявам Ериксоновия езиков модел.Попитах – какво е това. Той извика щерка си, хипнотизира я, боцна я с игла и тя не усети нищо. И ми предложи книгата „ Нетрадиционното лекуване “, в която се споделя за Милтън Ериксон, който е изобретил хипнозата посредством диалог. После открих семинар за Ериксонова внушаемост и научих техники, с които можеш да въведеш другите в транс. Някои от тях са сходни на това, което вършим на сцената. Но първата и най-важна е да се отървеш от вярата, че другите ще харесат осъществяването ти. Как наподобява тъкмо? По време на шоуто ми имам номер, в който някой би трябвало да държи ръката ми по време на дребна разходка с дребен чадър. Когато пробвах описаните в литературата техники, за няколко седмици хората започнаха да споделят, че ръцете им от единствено себе си замръзват в несъмнено положение и не могат да помръднат. И като погледнех лицата им, виждах, че те бяха напълно в случ-
ващото се на сцената. Вместо да се тормозят от вниманието на другите, те се оказваха изцяло погълнати от това, което правехме дружно. Виж ти! Сега върша демонстрации на това по време на уъркшопи. И до момента в който изпълняваме номера, сега, в който индивидът е против мен, го запитвам: „ Виждаш ли публиката? “. Той дава отговор: „ Не, не мога да я видя “. Това се случва, тъй като са толкоз съсредоточени и релаксирани. И те се забавляват, и публиката – също. Как бяхте определен за ролята ви във кино лентата „ Перлата на Нил “? За мен беше огромна изненада, че се случи. Някои от приятелите ми към този момент бяха ходили и на кастинг. Група жонгльори бяха част от екипа. Дори бях чел сюжета. И една вечер преди шоуто ми на Бродуей ми споделиха: „ Майкъл Дъглас ще пристигна да гледа и желае да се срещне с теб “. Вечеряхме с него и с режисьора. Предложиха ми ролята. Опитах да ги разубедя. Казах: „ Виж, Майкъл, моето шоу е без диалект. Аз не приказвам “. Отговорът беше: „ Ще ти наемем преподавател по диалекти “. Така се случи. Снимахме два месеца в Мароко и един – в Ница, в Южна Франция. За мене беше доста вълнуващо и тъй като част от фотосите бяха в студиото, в което е юридически един мой обичан филм с пантомима – Les enfant de Paradis (Децата на Рая). Фантастичен е. В него играе Жан Луи Баро, който беше ентусиазъм за персонажа на Марсел Марсо. Вярно ли е, че са те арестували на улицата в Париж поради буфонада? Да! Гордея се с това. Ха-ха-ха! Заради буфонада на обществено място! Беше доста прекрасен ден и с мой съученик от учебното заведение на Жак Лекок отидохме на един прекрасен площад покрай Пале Шайо. Имам възприятието, че събрахме към 400-500 души. Ние си правехме шоу – жонглирахме, подхвърляхме неща и внезапно се чу писък на сирена: „ Иу, иу! “ Заведоха ни в полицейския сектор, караха ни се известно време и ми написаха акт за буфонада на обществено място. Казаха: „ Повече не го прави! “. Защо ви назовават Авнер Ексцентрика? Защото, когато се появи новият водевил при започване на 80-те години през предишния век, имаше четири шоута на Бродуей и оф Бродуей в Ню Йорк. Бяха на Бил Оуен, Пендант Тейлър, който се занимаваше с фокуси, и на летящите братя Карамазови. Те жонглираха и правеха на ниска цена позьорство, както го назоваха, т.е. разказваха смехории. За да се разграничавам и там, и когато правех скечове като Марсел Марсо и физическа комедия на всякакви фестивали, написах в програмата, че представям ексцентрична пантомима и жонглиране. Ексцентрична означаваше отвън центъра.
Авнер ексцентрични, чакаме с неспокойствие твоето шоу в България!
Авнер, кое беше първото, което се научихте да вършиме на сцена? Това се случи от дълго време, на един рожден ден на сестра ми, когато тя ставаше на три, започнах да жонглирам с плодове, на смешка. Притесних се, изпуснах единия плод, всички се засмяха и тогава мислено означих: „ Аха! Това е добре! “. Наведох се да взема плода, само че ми падна шапката. Пак последва смях. След нея падна различен плод. Открих, че е доста по-забавно не когато нещата се случ-ват ослепително, а когато не се случват, както се чака. Защото, когато някой стартира да жонглира, все едно ти се фука какъв брой е добър в това, което ти не можеш. А на кого му се губи време с фукльовци? После жонглирах по купони. Доста плодове отпътуваха. Интересувах се и от химия и биология и ми се искаше да стана ветеринар на диви животни. Какво промени решението ви? Една стихия, която се развихри, до момента в който ходех по улицата. Наложи се да се скрия от дъжда. Сградата, в която влязох, се оказа спектакъл. Правеха подготовка за пиеса и получих роля. И тъй като беше през 60-те години и свободата витаеше във въздуха, довърших семестъра по биология и химия в Университета във Вашингтон и през есента се трансферирах да изучавам спектакъл. Оказа се допустимо. Каква роля получихте? Получих две – на Педанта и на Педагога в комедията „ Мандрагора “ на Николо Макиавели. Те са двама академични професори на противоположни отзиви, които излагат своите причини в дискусия. Може би звучи необичайно – 18-годишен юноша с грим и костюм да спори в функциите на професори, само че по този начин започнах. Години по-късно това беше първата пиеса, която режисирах. Занимавате се с лечебна пантомима. Какво значи това? Запалих се по пантомимата както доста други хора, когато видях Марсел Марсо. Направо ме омагьоса! Пуб-
ликата не можеше да проумее по какъв начин прави това, което правеше на сцена. Много се въодушевих и започнах да работя в тази посока. За шанс срещнах Джони Саймън – един от първите мимове в Америка. Той работеше върху продукция на „ Пинокио “ в жанр комедия дел арте. Получих роля в нея. Това продължи и надгради работата ми в театъра. Беше и моето встъпление в пантомимата освен като вълшебен придвижвания, само че в посока на изразяването на неща оттатък това, което езикът може да изрази. Осъзнах силата на „ езика на тялото “, когато работих в учебни заведения за деца със усложнения с ученето и некадърност да се концентрират. Учителите бяха удивени по какъв начин учениците им притихват и се свързват със протичащото се с моя воин. И по този начин започнах да уча това, което върша, с цел да схвана капацитета му за терапия. Това има ли нещо общо с Ериксоновата внушаемост? За нея историята е малко по-дълга. Заинтересувах се от внушаемост, тъй като, когато съм на сцена и шоуто ми се получава, имам чувството, че изпадам в нещо сходно на хипнотичен транс. Забравям кое време е, вживявам се във фантазията за героя ми, пропадам напълно в нея. И ми стана любопитно дали мога да увлека и публиката в този транс. Говорих с други реализатори по тематиката, само че не стигнах до това, което ми беше значимо. По време на мой уъркшоп за деца в Музея за изобразително изкуство, до момента в който ги учех да се движат като животни, бащата на едно от тях пристигна при мен и ми сподели, че е онколог и работи с деца. И че му прави усещане, че употребявам Ериксоновия езиков модел.Попитах – какво е това. Той извика щерка си, хипнотизира я, боцна я с игла и тя не усети нищо. И ми предложи книгата „ Нетрадиционното лекуване “, в която се споделя за Милтън Ериксон, който е изобретил хипнозата посредством диалог. После открих семинар за Ериксонова внушаемост и научих техники, с които можеш да въведеш другите в транс. Някои от тях са сходни на това, което вършим на сцената. Но първата и най-важна е да се отървеш от вярата, че другите ще харесат осъществяването ти. Как наподобява тъкмо? По време на шоуто ми имам номер, в който някой би трябвало да държи ръката ми по време на дребна разходка с дребен чадър. Когато пробвах описаните в литературата техники, за няколко седмици хората започнаха да споделят, че ръцете им от единствено себе си замръзват в несъмнено положение и не могат да помръднат. И като погледнех лицата им, виждах, че те бяха напълно в случ-
ващото се на сцената. Вместо да се тормозят от вниманието на другите, те се оказваха изцяло погълнати от това, което правехме дружно. Виж ти! Сега върша демонстрации на това по време на уъркшопи. И до момента в който изпълняваме номера, сега, в който индивидът е против мен, го запитвам: „ Виждаш ли публиката? “. Той дава отговор: „ Не, не мога да я видя “. Това се случва, тъй като са толкоз съсредоточени и релаксирани. И те се забавляват, и публиката – също. Как бяхте определен за ролята ви във кино лентата „ Перлата на Нил “? За мен беше огромна изненада, че се случи. Някои от приятелите ми към този момент бяха ходили и на кастинг. Група жонгльори бяха част от екипа. Дори бях чел сюжета. И една вечер преди шоуто ми на Бродуей ми споделиха: „ Майкъл Дъглас ще пристигна да гледа и желае да се срещне с теб “. Вечеряхме с него и с режисьора. Предложиха ми ролята. Опитах да ги разубедя. Казах: „ Виж, Майкъл, моето шоу е без диалект. Аз не приказвам “. Отговорът беше: „ Ще ти наемем преподавател по диалекти “. Така се случи. Снимахме два месеца в Мароко и един – в Ница, в Южна Франция. За мене беше доста вълнуващо и тъй като част от фотосите бяха в студиото, в което е юридически един мой обичан филм с пантомима – Les enfant de Paradis (Децата на Рая). Фантастичен е. В него играе Жан Луи Баро, който беше ентусиазъм за персонажа на Марсел Марсо. Вярно ли е, че са те арестували на улицата в Париж поради буфонада? Да! Гордея се с това. Ха-ха-ха! Заради буфонада на обществено място! Беше доста прекрасен ден и с мой съученик от учебното заведение на Жак Лекок отидохме на един прекрасен площад покрай Пале Шайо. Имам възприятието, че събрахме към 400-500 души. Ние си правехме шоу – жонглирахме, подхвърляхме неща и внезапно се чу писък на сирена: „ Иу, иу! “ Заведоха ни в полицейския сектор, караха ни се известно време и ми написаха акт за буфонада на обществено място. Казаха: „ Повече не го прави! “. Защо ви назовават Авнер Ексцентрика? Защото, когато се появи новият водевил при започване на 80-те години през предишния век, имаше четири шоута на Бродуей и оф Бродуей в Ню Йорк. Бяха на Бил Оуен, Пендант Тейлър, който се занимаваше с фокуси, и на летящите братя Карамазови. Те жонглираха и правеха на ниска цена позьорство, както го назоваха, т.е. разказваха смехории. За да се разграничавам и там, и когато правех скечове като Марсел Марсо и физическа комедия на всякакви фестивали, написах в програмата, че представям ексцентрична пантомима и жонглиране. Ексцентрична означаваше отвън центъра.
Авнер ексцентрични, чакаме с неспокойствие твоето шоу в България!
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ