Ави Льоб е бивш председател (2011-2020) на катедрата по астрономия

Ави Льоб е някогашен ръководител (2011-2020) на катедрата по астрономия в Харвардския университет, специалист по черни дупки, шеф на Института за доктрина и калкулации към Харвард-Смитсоновия център по астрофизика. Председателства Управителния съвет по физика и астрономия на Националните академии и консултативния съвет по плана Breakthrough Starshot. Член е на Съвета по просвета и технологии към президенството на Съединени американски щати. Автор е на поредицата от бестселъри „ Извънземното: Първият знак за образован живот оттатък Земята “. 
Какво да вършим, в случай че се появят извънземни? Трудно е да се каже в този миг, само че най-важната първа стъпка е да се откри дали те съществуват, тъй че всяко бъдещо идване да не е цялостна изненада.
Когато сте в неразучена пустиня, по-добре е да бъдете тихи, тъй като в никакъв случай не знаете от кое място може да ви дебнат рискови хищници. За страдание, до момента Земята не съблюдава този сигнален принцип: ние излъчваме радиовълни в космоса повече от век. Ако има софтуерни цивилизации на отдалеченост от към 100 светлинни години, които следят своето небе с радиотелескопи, сходни на нашите, те може би към този момент знаят за нашето битие. Можем да се чуем с тях в близко бъдеще. Нашата избавителна берекет е, че на химическите ракети, сходни на тези, употребявани в задачите на Voyager или New Horizons, ще им отнеме милион години, с цел да преминат тези 100 светлинни години. 
Ако извънземните в последна сметка дойдат на прага ни, въпросът е: по какъв начин би трябвало да реагираме? Ясно е, че междузвездните каузи не са непосредствена политическа грижа за никоя страна в този миг, тъй че няма интернационален протокол, публикуван от Организация на обединените нации за това какво да се прави. Трябва да имаме поради, че в границите на един милион години хората ще живеят на Луната, Марс или на свободно реещи се из пространството галактически платформи и всяка общественост може да избере да реагира по друг метод. Преждевременно е да се обмисля световна политика доста преди тя да е нужна.
Колко време ще имаме авансово да се подготвим за контакт откакто към този момент сме получили сигнал за близки срещи от трети тип? Това зависи от размера на " транспортното средство ", употребявано от извънземните. Дори без да генерира изкуствена светлина, всеки извънземен галактически транспортен съд би отразил слънчевата светлина. Pan-STARRS (обсерватория в Хавай) може да открие отразена слънчева светлина от предмети над няколкостотин фута (мащаб на футболно игрище), които минават в орбитата на Земята към Слънцето. Първият междузвезден клиент с подобен размер е открит от този телескоп на 19 октомври 2017 година и е наименуван Oumuamua – ( " шпионин " на хавайски език). Обектът демонстрира доста аномални свойства, които го вършат друг от всяка естествена комета или метеорит, на които сме били очевидци преди в Слънчевата система, хипотетично е допустимо той да е артикул на извънземна технология, за което писах в новата ми книга от поредицата за извънземното.
Ако е по този начин, поражда въпросът дали има възможност това да е сонда, предопределена да ни шпионира. Шансовете са дребни, защото на Oumuamua са били нужни повече от 10 000 години, с цел да премине през цялата Слънчева система, а нашата цивилизация явно не е предавала сигнали толкоз от дълго време. Дори в случай че Oumuamua е артикул на рационална цивилизация, той е античен и евентуално е изваден от употреба. Повечето звезди са се образували милиарди години преди Слънцето и софтуерните реликви, които техните цивилизации са изстреляли в космоса, евентуално са прекомерно остарели, с цел да действат. Бихме могли да извлечем повече информация за софтуерните реликви, като вършим фотоси от близко или да търсим по повърхността на Луната (или Марс) необикновени обекти, натрупали се там през последните милиарди години. 
Ние ли сме най-умното дете в нашия галактически блок? За да разберем, би трябвало да държим очите си отворени и да търсим през нашите телескопи предмети от най-близките си съседи, като вземем подобаващи защитни ограничения във връзка с транспортен съд, маскиран като троянски кон. Може да има доста дребни, бързо движещи се обекти, които непрестанно пътуват през Слънчевата система и които не съумяваме да разпознаем поради лимитираната сензитивност на нашите телескопи. Би било забавно да ги търсим в бъдещи потоци от данни от Голямото проучване на пространството и времето (LSST) в обсерваторията Vera C. Rubin, която ще стартира да следи чилийското небе след по-малко от три години. 
Лазерната интерферометрова гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO)открива гравитационни талази, единствено откакто Националната научна фондация (NSF) влага 1,1 милиарда $ в това начинание. По същия метод, ние би трябвало да чакаме да намерим изключителни доказателства за извънземни единствено откакто влагаме огромни средства в търсене. Би било най-подходящо да се преразпределят средствата на данъкоплатците за търсене на нашите галактически съседи, поради голямото влияние, което сходно изобретение би имало върху обществото - надалеч по-голямо от последствията от откриването на гравитационни талази.
Откриването и доближаването ни до извънземна технология би трансформирало метода, по който възприемаме мястото си във Вселената, стремежите си към космоса и нашите метафизичен и богословски вярвания. Нашият психически потрес ще прилича този, с който се сблъскват дъщерите ми, когато в първия им ден в детската градина срещат деца, които са по-умни, в сравнение с са те.
Или можем да изберем да останем в незнание за нашите съседи, до момента в който те не се появят. Отново ще дам асоциация със ситуация в дома ми - моите дъщери избират да останат у дома. Възможното битие на извънземни остава като догадка даже и в случай че ги пренебрегваме, тъкмо както Земята продължава да се движи към Слънцето, макар че религиозните управляващи преди епохи отхвърлиха да се вгледат през телескопа на Галилей. 
Източник Ето по какъв начин си представяше първия контакт Стивън Спилбърг през 1977-а.