Август започна по типичния си начин – с трусове. Пазарите,

Август стартира по типичния си метод – с земетресения. Пазарите, които единствено преди седмица се къпеха в оптимизъм и рекордни стойности, бяха внезапно върнати в действителността от композиция от остарели страхове и нови подозрения. Повишените мита, оповестени от администрацията на Тръмп, и слабите данни от пазара на труда в Съединени американски щати се оказаха идеалната стихия, която разклати увереността на вложителите и напомни, че в пазарите нищо не е изцяло несъмнено. И може би тъкмо в това се крие чарът – и рискът.

Когато президентът заплаши с нови мита върху импорт от над 12 страни, в това число даже Швейцария, това изглеждаше като прочут ход. Пазарите от години са привикнали с този жанр на договаряния – ултиматуми, изразителност, след това отстъпки. Но този път тонът бе малко по-различен. Срокът – корав. Географският обсег – по-широк. И всичко това – на фона на стопански данни, които към този момент не звучат толкоз стабилно, колкото преди месец.

Данните за неселскостопанската претовареност в Съединени американски щати, оповестени в петък, демонстрираха едва нарастване от едвам 73 хиляди нови работни места – много под упованията. По-притеснително беше обаче проверката на предходните месеци и това, че безработицата леко се увеличи – от 4.1% на 4.2%. Само по себе си това не е покруса, само че когато се комбинира с възходящата неустановеност към комерсиалната политика и цикличното намаляване на инерцията в потреблението, сигналът е явен: би трябвало да стартираме да внимаваме повече.

И въпреки всичко, пазарът не наподобява подготвен да се съобщи. S&P 500 остава с над 25% растеж по отношение на априлското дъно, а Nasdaq – с внушителните 35%. Големите софтуерни компании не престават да показват мощ – Apple, Microsoft, Meta – всяка със свои позитиви и подтекст. И макар петъчния спад, вложителите наподобяват по-склонни да „ купуват спада “, в сравнение с да бягат под паника. Този модел, който следим към този момент повече от година, остава жив – изключително когато се усеща, че Федералният запас може да се върне към по-мека позиция.

Федералните банкери към този момент заговориха с паника за пазарите на труда. И тъкмо това върна на масата сюжетите за лихвен спад още през септември. За акциите – това звучи съвсем като покана за ново рали. Евтини пари = по-високи оценки = „ забравете за действителността “. Но в основата си остава въпросът: ще проработи ли този механизъм и този път, или сме пред миг на изкривяване?

Интересното е, че точно смесената макросреда ускорява волатилността, само че не я насочва ясно. Инфлацията пораства в някои съставни елементи, само че наподобява под надзор. Растеж има, само че с цената на изкривени данни поради напомпани импорти и авансово пласирани поръчки. Пазарът на труда се крепи, само че демонстрира признаци на отмалялост. А потребителят – този популярен воин на американския модел – е колеблив сред постоянна претовареност и чувството, че всичко нараства. Това разслояване основава атмосфера на комплицирано доверие – хората харчат, само че с паника.

На фона на всичко това, август исторически не прости. Сезонността е против пазара – Nasdaq, S&P и Dow постоянно записват спадове през месеца, а септември е даже още по-коварен. Това не значи, че ще има срив. Но значи, че разхлабената зоркост може да коства скъпо. Много скъпо.

Обърнете внимание и на сигналите от облигационните пазари. Доходността на дълготрайните облигации остава капсулирана, макар възходящата инфлация. Това подсказва, че пазарът не има вяра на дълготрайния напредък. Или най-малко не има вяра, че ще има потребност от по-високи лихви, с цел да се охлажда стопанската система. Това отваря врата за спекулативни активи, само че и припомня, че „ същинският “ растеж към момента не е тук.

Накрая, остава детайлът на политическия риск. Тръмп може да употребява цените като инструмент за напън, само че в случай че пазарите реагират прекомерно остро – той също ще отстъпи. Това го видяхме преди. Но какъв брой дълго тази игра ще работи? И ще има ли миг, в който пазарът ще каже „ стига “?

Засега, оптимизмът се крепи върху нежни основи: предпочитание за намаляване на лихвите, резистентност на Big Tech и религия, че макроданните са краткотраен звук. Но когато вятърът се обърне – както постоянно се случва сред август и октомври – би трябвало да си подготвен. Не с суматоха, а с ясно осъзнаване, че пазарите не са праволинейни. Те са прочувствени, циклични и постоянно – парадоксални. И тъкмо в това се крият и опциите.

Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.