Хубаво е на нашето море, хубаво е, ама хората не стават!
Август. Лято. Море. Българското. И освен това - с деца. Ами супер е! С някои дребни забележки. Днес ще ви споделя моите "за " и "против " почивката на родното Черноморие...
Нашата стартира с пътешестване с влака. Спалните вагони бяха изкупени безусловно за момент откакто бяха пуснати, по тази причина ние пътувахме с първа класа. През нощта. Не беше по никакъв начин неловко, нито ужасно. Е, имаше едни младежи в прилежащото купе, които доста държаха да покажат, че могат да пият и пушат, както и че имат супер мощни колонки, само че към 1,00 и те се умориха. И настана тишина. Така всички можахме да поспим и да си чуем мислите.
Веднага бързам да споделя, че непрекъснато минаваше полицейски патрул, през 10-15 минути, по тази причина нямаше мотив за терзание и боязън. Дори аз, която стисках раницата с портмонето и документите, се отпуснах по едно време.
Защо трен, а не рейс? Ами той рейсът стана златен, хора. Билетът до Поморие е 43 лв.. Само в едната посока, за един човек. Ние - три броя, отидохме и се върнахме с влака за 63 лв.. Да живее тренът!
Така пристигнахме в Бургас. Оттам хванахме рейса за Поморие. Като изключим типично българското побутване за по-предните места, всичко беше супер.
Поморие ни посрещна с доста нови градежи, появили се като гъби след дъжд през последните години. Почти не можах да го разпозная. Красиви са, сподели синът ми. Да, красиви са. Новички, лъскави. Ама някак прекомерно близо един до различен, прекомерно интимни, а след това стана ясно, че поради презастрояването, което е особено за всичките ни градове, освен курортните, има проблеми с водата и тока. Защото системите не са пригодени за такова натоварване. И през ден някъде нещо гърми. Съответно - водата се стопира, хората са нервни, почиващите недоволстват...
Но това са детайлности, както се споделя.
Да се върнем на почивката ни. Тя стартира още сега на идването ни. Метнахме багажа в наетата квартира и отидохме да хапнем, а след това - право на плажа.
Сега да ви кажа за квартирата - по 60 лв. на нощ платихме - за апартаментче в самия център на остарелия град - спалня, дневна с кухненски бокс и тераска с масичка и столчета на нея. В кухнята си имахме всичко - ледник, котлон, микровълнова, пералня. Никой не ни е правил забележка по какъв брой пъти се къпем, дали перем, дали готвим. Имаше си вода, кабелна, интернет. Всичко. А хазяйката не й видяхме очите за всички 10 дни.
А плажът - прекрасен. Златен. И морето хубаво, топло. Обаче място за хавлиите - никакво.
Поморие по принцип има огромен, необятен плаж. Той обаче целият е ангажиран от чадъри и шезлонги. Целият. В двата края на всеки плаж са оставени дребни ъгълчета, забутани в скалите, в които се свират съвсем всички почиващи с домочадието си, които не желаят да дадат 21 лв. за чадър с два шезлонга. Шок и смут.
Не стига, че концесионерите действително са запълнили линията съвсем на 98 %, ами и не бяха си създали труда да я почистят малко. Пясъкът бе затрупан с водорасли, най-малко на половин метър от водата. И чашки, фасове, счупени плажни такъми... За това обаче не е отговорен единствено концесионерът - ние сме отговорни. почиващите с претенциите. Кошчета - бол, обаче всички си гасят фасовете в пясъка. Хапнат царевичката, пък боднат кочана с хартийката на брега. Спукал се дюшекът, за какво да го носят до кошчето, оставят го на плажа...
Иначе морето си е супер. И плажът също!
И заведенията си бяха екстра. Цацката - 3 лв. за 100 грама, картофките и те. Ако сте малко по-големи гъзари можете да си вземете сафрид, калмари или ватус - за 4 и 5 лв. за 100 година Биричката беше по 3 лв., ментата - също. Въобще на морето всичко е по 3 лв. и нагоре. Манджите от обедното меню вървяха като в София - от 6.00 нагоре за порция - българските специалитети като пълнени чушки, картофи със свинско или миш-маш.
Естествено, отишли сме на море, ще ядем риба, заявих аз. Няма пропуск. Скъпо не скъпо, цаца не цаца, риба е. Ще се яде. Полята с биричка.
Детето мяташе по някоя рибка на гларусите, които неизвестно беше кръстило Пешо. И животът бе прелестен.
Точно до нас имаше лунапарк. Каквото си пожелаеш - всяка атракция по 6 лв. жетончето. Блъскащи колички, въртележка, диско атракция... Сергиите по центъра не затваряха до 10.00 вечерта и постоянно услужливо ни предлагаха красиви сувенири, направени в Китай, с надпис Поморие. И настоящите Хъги Лъги-та се носеха от всички малчугани, и сладолед се хапваше, палачинки, понички. Въобще на морето всичко е умерено. Само пари да имаш. Но нали е курорт. Отпускаш си душата, отвързваш кесията и се радваш на тук и в този момент. Дзен отвред.
Аз обаче съм удовлетворена. Посрещнахме Нептун, разходихме се с корабчето - 10 лв. на човек, отидохме до Бургас, че и до Несебър (по 5 лв. е билета за маршрутките). Младежът научи малко от историята на родното Черноморие, аз си припомних младостта. И си починахме, и се забавлявахме. И парите свършихме.
Прибрахме се щастливи в София, хванали загар, удовлетворени. А синът ми сподели - следващата година отново да отидем да забележим Пешо. Ами ще отидем. Живот и здраве. Ако цените на газа, парното и водата не ни довършат през зимата и успеем да съберем лев-два, лятата отново сме на море. На нашето, черното. Нито е толкоз скъпо, нито е толкоз мръсно. Само хората малко да се пооправят, да се поусмихнат, да се поотърсят от проблемите си, всичко ще ни е на шест. А то, цацата тук и в Гърция все си е цаца, нали?
Нашата стартира с пътешестване с влака. Спалните вагони бяха изкупени безусловно за момент откакто бяха пуснати, по тази причина ние пътувахме с първа класа. През нощта. Не беше по никакъв начин неловко, нито ужасно. Е, имаше едни младежи в прилежащото купе, които доста държаха да покажат, че могат да пият и пушат, както и че имат супер мощни колонки, само че към 1,00 и те се умориха. И настана тишина. Така всички можахме да поспим и да си чуем мислите.
Веднага бързам да споделя, че непрекъснато минаваше полицейски патрул, през 10-15 минути, по тази причина нямаше мотив за терзание и боязън. Дори аз, която стисках раницата с портмонето и документите, се отпуснах по едно време.
Защо трен, а не рейс? Ами той рейсът стана златен, хора. Билетът до Поморие е 43 лв.. Само в едната посока, за един човек. Ние - три броя, отидохме и се върнахме с влака за 63 лв.. Да живее тренът!
Така пристигнахме в Бургас. Оттам хванахме рейса за Поморие. Като изключим типично българското побутване за по-предните места, всичко беше супер.
Поморие ни посрещна с доста нови градежи, появили се като гъби след дъжд през последните години. Почти не можах да го разпозная. Красиви са, сподели синът ми. Да, красиви са. Новички, лъскави. Ама някак прекомерно близо един до различен, прекомерно интимни, а след това стана ясно, че поради презастрояването, което е особено за всичките ни градове, освен курортните, има проблеми с водата и тока. Защото системите не са пригодени за такова натоварване. И през ден някъде нещо гърми. Съответно - водата се стопира, хората са нервни, почиващите недоволстват...
Но това са детайлности, както се споделя.
Да се върнем на почивката ни. Тя стартира още сега на идването ни. Метнахме багажа в наетата квартира и отидохме да хапнем, а след това - право на плажа.
Сега да ви кажа за квартирата - по 60 лв. на нощ платихме - за апартаментче в самия център на остарелия град - спалня, дневна с кухненски бокс и тераска с масичка и столчета на нея. В кухнята си имахме всичко - ледник, котлон, микровълнова, пералня. Никой не ни е правил забележка по какъв брой пъти се къпем, дали перем, дали готвим. Имаше си вода, кабелна, интернет. Всичко. А хазяйката не й видяхме очите за всички 10 дни.
А плажът - прекрасен. Златен. И морето хубаво, топло. Обаче място за хавлиите - никакво.
Поморие по принцип има огромен, необятен плаж. Той обаче целият е ангажиран от чадъри и шезлонги. Целият. В двата края на всеки плаж са оставени дребни ъгълчета, забутани в скалите, в които се свират съвсем всички почиващи с домочадието си, които не желаят да дадат 21 лв. за чадър с два шезлонга. Шок и смут.
Не стига, че концесионерите действително са запълнили линията съвсем на 98 %, ами и не бяха си създали труда да я почистят малко. Пясъкът бе затрупан с водорасли, най-малко на половин метър от водата. И чашки, фасове, счупени плажни такъми... За това обаче не е отговорен единствено концесионерът - ние сме отговорни. почиващите с претенциите. Кошчета - бол, обаче всички си гасят фасовете в пясъка. Хапнат царевичката, пък боднат кочана с хартийката на брега. Спукал се дюшекът, за какво да го носят до кошчето, оставят го на плажа...
Иначе морето си е супер. И плажът също!
И заведенията си бяха екстра. Цацката - 3 лв. за 100 грама, картофките и те. Ако сте малко по-големи гъзари можете да си вземете сафрид, калмари или ватус - за 4 и 5 лв. за 100 година Биричката беше по 3 лв., ментата - също. Въобще на морето всичко е по 3 лв. и нагоре. Манджите от обедното меню вървяха като в София - от 6.00 нагоре за порция - българските специалитети като пълнени чушки, картофи със свинско или миш-маш.
Естествено, отишли сме на море, ще ядем риба, заявих аз. Няма пропуск. Скъпо не скъпо, цаца не цаца, риба е. Ще се яде. Полята с биричка.
Детето мяташе по някоя рибка на гларусите, които неизвестно беше кръстило Пешо. И животът бе прелестен.
Точно до нас имаше лунапарк. Каквото си пожелаеш - всяка атракция по 6 лв. жетончето. Блъскащи колички, въртележка, диско атракция... Сергиите по центъра не затваряха до 10.00 вечерта и постоянно услужливо ни предлагаха красиви сувенири, направени в Китай, с надпис Поморие. И настоящите Хъги Лъги-та се носеха от всички малчугани, и сладолед се хапваше, палачинки, понички. Въобще на морето всичко е умерено. Само пари да имаш. Но нали е курорт. Отпускаш си душата, отвързваш кесията и се радваш на тук и в този момент. Дзен отвред.
Аз обаче съм удовлетворена. Посрещнахме Нептун, разходихме се с корабчето - 10 лв. на човек, отидохме до Бургас, че и до Несебър (по 5 лв. е билета за маршрутките). Младежът научи малко от историята на родното Черноморие, аз си припомних младостта. И си починахме, и се забавлявахме. И парите свършихме.
Прибрахме се щастливи в София, хванали загар, удовлетворени. А синът ми сподели - следващата година отново да отидем да забележим Пешо. Ами ще отидем. Живот и здраве. Ако цените на газа, парното и водата не ни довършат през зимата и успеем да съберем лев-два, лятата отново сме на море. На нашето, черното. Нито е толкоз скъпо, нито е толкоз мръсно. Само хората малко да се пооправят, да се поусмихнат, да се поотърсят от проблемите си, всичко ще ни е на шест. А то, цацата тук и в Гърция все си е цаца, нали?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ