Синя Луна ще се наблюдава през август
Август 2023 година ще бъде един от редките месеци, през който ще настъпят две пълнолуния – първоначално и в края на месеца. В такива случаи второто пълнолуние се назовава Синя Луна - наименование, което обаче няма нищо общо с забележимия цвят на Луната. Това заяви Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките.
Той посочи, че моментите на двете пълнолуния ще бъдат близки до тези на лунните перигеи, което значи, че пълнолунията ще бъдат също по този начин и суперлуния. Първото пълнолуние и Супер Луна ще настъпят на 1 август в 21.31 ч. българско време и ще предхождат с 8 часа и 22 минути лунния перигей на 2 август в 05.53 ч.
Второто пълнолуние ще е на 31 август в 04.35 ч. и ще настъпи 12 часа и 43 минути след перигея на 30 август в 15.52 ч., посочи физикът. Второто суперлуние ще бъде и Синя Луна, защото се случва в границите на същия месец.
Ефектът от суперлунието не трябва да се бърка с постоянно следената заблуда „ голяма изгряваща Луна “ и аналогично „ голямо изгряващо Слънце “, уточни Маркишки. При изгрева и при залеза си двете небесни светила постоянно наподобяват оранжеви заради огромната въздушна маса, през която минава тяхната светлина, до момента в който са ниско до хоризонта. Също тогава те може да ни наподобяват огромни, тъй като подсъзнателно ги съпоставяме с познати от всекидневието ни обекти, забележими на хоризонта – дървета, здания, планински върхове и други, разясни физикът. “Можем елементарно да потвърдим, че това е заблуда посредством следния елементарен опит - фотографираме с телеобектив „ голямата “ изгряваща Луна, а по-късно, когато тя е към този момент високо в небето, вършим втора фотография със същите настройки на обектива. Ако съпоставим двете лунни изображения ще забележим, че те са в идентичен мащаб ”, поучава Маркишки.
“Мнозина знаят, че Луната обикаля към Земята по елиптична орбита, като един път, а от време на време и два пъти месечно, тя се доближава най-вече до нашата планета – в перигей, на разстояние към 356 600 километра. Близо две седмици преди или след перигея Луната е най-далеч по своята орбита от Земята – в разцвет, на разстояние към 405 696 километра. По- малко знае се обаче, че лунната орбита трансформира ексцентричността си в известни граници, т.е. посочените дистанции Земя-Луна при перигей и разцвет се трансформират ”, сподели Маркишки.
Той означи, че през август 2023 година лунната орбита ще бъде с най-голяма екстравагантност за тази година. По време на перигея на 2 август дистанцията до Луната ще бъде 357 309 км, а при перигея на 30 август дистанцията ще е 357 181 км. На 16 август в 11.56 ч. ще настъпи най-далечният разцвет освен за тази година, само че и от март 2020 година насам. Тогава Луната ще се отдалечи на 406 630 км от Земята. Освен това този разцвет ще е непосредствен досега на новолунието на 16 август в 12.38 ч., уточни физикът. Той разясни, че това събитие се назовава микролуние или Микро Луна.
През идващите месеци ексцентричността на лунната орбита ще намалее – апогеите ще станат по-близки от този на 16 август, а перигеите ще станат по-далечни от посочените два на 2 и 30 август, сподели Маркишки.
Той посочи, че моментите на двете пълнолуния ще бъдат близки до тези на лунните перигеи, което значи, че пълнолунията ще бъдат също по този начин и суперлуния. Първото пълнолуние и Супер Луна ще настъпят на 1 август в 21.31 ч. българско време и ще предхождат с 8 часа и 22 минути лунния перигей на 2 август в 05.53 ч.
Второто пълнолуние ще е на 31 август в 04.35 ч. и ще настъпи 12 часа и 43 минути след перигея на 30 август в 15.52 ч., посочи физикът. Второто суперлуние ще бъде и Синя Луна, защото се случва в границите на същия месец.
Ефектът от суперлунието не трябва да се бърка с постоянно следената заблуда „ голяма изгряваща Луна “ и аналогично „ голямо изгряващо Слънце “, уточни Маркишки. При изгрева и при залеза си двете небесни светила постоянно наподобяват оранжеви заради огромната въздушна маса, през която минава тяхната светлина, до момента в който са ниско до хоризонта. Също тогава те може да ни наподобяват огромни, тъй като подсъзнателно ги съпоставяме с познати от всекидневието ни обекти, забележими на хоризонта – дървета, здания, планински върхове и други, разясни физикът. “Можем елементарно да потвърдим, че това е заблуда посредством следния елементарен опит - фотографираме с телеобектив „ голямата “ изгряваща Луна, а по-късно, когато тя е към този момент високо в небето, вършим втора фотография със същите настройки на обектива. Ако съпоставим двете лунни изображения ще забележим, че те са в идентичен мащаб ”, поучава Маркишки.
“Мнозина знаят, че Луната обикаля към Земята по елиптична орбита, като един път, а от време на време и два пъти месечно, тя се доближава най-вече до нашата планета – в перигей, на разстояние към 356 600 километра. Близо две седмици преди или след перигея Луната е най-далеч по своята орбита от Земята – в разцвет, на разстояние към 405 696 километра. По- малко знае се обаче, че лунната орбита трансформира ексцентричността си в известни граници, т.е. посочените дистанции Земя-Луна при перигей и разцвет се трансформират ”, сподели Маркишки.
Той означи, че през август 2023 година лунната орбита ще бъде с най-голяма екстравагантност за тази година. По време на перигея на 2 август дистанцията до Луната ще бъде 357 309 км, а при перигея на 30 август дистанцията ще е 357 181 км. На 16 август в 11.56 ч. ще настъпи най-далечният разцвет освен за тази година, само че и от март 2020 година насам. Тогава Луната ще се отдалечи на 406 630 км от Земята. Освен това този разцвет ще е непосредствен досега на новолунието на 16 август в 12.38 ч., уточни физикът. Той разясни, че това събитие се назовава микролуние или Микро Луна.
През идващите месеци ексцентричността на лунната орбита ще намалее – апогеите ще станат по-близки от този на 16 август, а перигеите ще станат по-далечни от посочените два на 2 и 30 август, сподели Маркишки.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ