Аутистите са хора, които отбягват контакти и не могат добре

Аутистите са хора, които отбягват контакти и не могат добре да схващат възприятията на близките. Но къде тъкмо е границата сред аутизъм и обикновено държание? Учените се пробват да разгадаят тайните механизми на заболяването.

Грее ли слънце на открито, Джон избира да си стои в стаята. Дразни се от това, че всичко към него свети и отразява светлината. Дразни го и околният звук, както и наличието на непознато дете в учебния рейс. Джон е 12 годишен и е аутист. " Той не може да написа, не приказва и не схваща всичко ", споделя майка му и разяснява, че развиването му дава отговор на едно- или двугодишно дете. Когато бил тригодишен, лекарите му сложили диагноза " аутизъм ". Хората с сходно заболяване съвсем нямат жестове и гримаса и изпитват компликации да поясняват вярно възприятията на близките. Много от тях се усещат най-сигурни, в случай че денят им е структуриран по един и същи метод.

Докато някои аутисти в никакъв случай не се научават да приказват, други вършат овреме усещане с изискания си метод на изложение. Някои са извънредно несръчни, други обаче рисуват добре и с готовност - има аутисти с закъснение в умственото развиване, само че и други с извънредно развити математически качества. Общото сред всички тях е, че показват идентични, непрекъснато повтарящи се модели на държание, и че имат компликация да се интегрират с близките.

Всъщност учените през днешния ден приказват за цялостен набор от аутистични нарушавания, според от другите неврологични синдроми, съпътстващи развиването на болестта. Скенерни фотоси потвърждават, че тези райони в основния мозък, които са виновни за усещането на възприятията, езиковото развиване или разпознаването на облици, остават по-слабо дейни у хората с аутистични болести. Затова пък у тях са по-активни да вземем за пример тези центрове в мозъка, които дават отговор за разпознаването на елементи от нещо цяло.

Различен вид хора

Част от децата с аутизъм не приказват и могат да контактуват с околния свят единствено посредством облици

Британският откривател на аутизма Саймън Барон-Коен да вземем за пример застъпва мнението, че аутистите имат рисков вид на така наречен " мъжки " вид мозък. Изследвайки равнището на пренаталния тестостерон в околоплодната течност на бременни дами той открива, че това равнище въздейства върху развиването на мозъка у зародиша. " Когато изследвахме родените по-късно деца, установихме, че колкото по-високо е било равнището на пренаталния тестостерон, толкоз по-често новородените след това развиват атуистични белези, и толкоз по-често демонстрират интерес към разнообразни сложни системи ", споделя той.

Мозъците на аутистите се разграничават от тези на останалите хора и по другия метод на систематизиране на инхибиторите допамин и серотонин, които дават отговор за регулирането на страсти като да вземем за пример страха или опцията за самомотивация. Студии на университета във Фрайбург сочат още, че има връзка сред болестта аутизъм и някои генетични промени.

Тези промени обаче могат да обяснят единствено част от аутистичните синдроми - да вземем за пример нарушаванията на речевите качества. Всъщност сходни нарушавания не са типични за всички аутисти, те се срещат и измежду неаутисти с понижено равнище на просветеност, с недостиг на вниманието или с епилепсия.

Влиянието на околната среда

Най-известният аутист от екрана: Дъстин Хофман във кино лентата " Рейнмен ".

Някои учени считат, че с изключение на генетиката, има и други фактори, които играят роля за зараждането на аутистичните нарушавания. В една датска студия неотдавна беше изследвана връзката сред аутизма и вирусните инфекции по време на бременността. Установено било, че рискът от аутистично заболяване за детето се усилва от един на два %, в случай че по време на бременността майката е имала сходна зараза.

Други фактори, стимулиращи появяването на аутизъм, са свързани с възможни затруднения по време на раждането, съществуването на токсини в виталната среда или даже замърсяването на въздуха. Само че тези фактори не постоянно и не у всекиго довеждат до аутизъм. Става дума за много сложно заболяване, за чиито аргументи към момента няма дефинитивна изясненост. Затова е и извънредно мъчно да се откри явен водораздел сред аутистично заболяване и особености на характеровото развиване.