Ауди Мърфи е роден на 20 юни 1925 г. в

Ауди Мърфи е роден на 20 юни 1925 година в Тексас. Семейството му е извънредно оскъдно, значително тъй като има 12 дребни гърла за хранене. Когато татко му ги изоставя, когато Ауди е на 15 години, той е заставен да поеме част от грижите за фамилията като ловува и прави каквато работа му попадне, с цел да постави храната на масата. За страдание майка му умира единствено година откакто татко му напуща.

Малко по-късно, когато японците атакуват Пърл Харбър, Ауди се пробва да се причисли към другите клонове на американската войска, само че във всеки от опитите му беше отказвано заради възрастта и растежа му – 166 сантиметра и тегло единствено към 45 кг.

Около 7 месеца по-късно, единствено 10 дни откакто навърши 17 години, той пробва още веднъж. След като към този момент е натрупал известна маса – до 50,8 кг. – и с подправени документи от сестра си, в които се твърди, че в действителност е на 18 години, този път Ауди съумява да влезе в армията, след което е изпратен в Северна Африка и по-късно – в Сицилия.

По време на друга борба, малко по-късно, с цел да покрие отстъпващи бойци на съдружниците, той се качва върху танк, който е ударен и гореше, излагайки се на настъпващите противников бойци. Защо обаче се сложи в такова намерено за врага състояние и върху танк, който е допустимо да избухне всеки миг? Защото на танка има картечница.50 диаметър.

Както сподели редови войник Антъни Абрамски за събитието:

Независимо от това, през идващия един час той задържа шест немски танка и няколко талази противников бойци, всички от които обезверено се опитваха да приключат дребния американец, който в този миг е единственото нещо на пътя им. Той в последна сметка също отстъпва дружно с другарите си, само че чак когато му свършват мунициите. След като обстановката завършва, с рана в крайници и изцяло отпаднал, Ауди сподели в книгата си „ To Hell and Back “:

Въпреки раната на крайници, незабавно щом настигна оттеглящите се бойци, които към този момент се бяха прегрупирали, той ги обърна назад и дружно съумяха да си върнат част от гора от немска окупация. Според формалния отчет в тази борба той убива или тежко ранява минимум 50 немски бойци самичък. За този си акт на смелост и за „ несломимата храброст и отхвърли му да даде инч земя [спасявайки] хората си от вероятно обграждане и унищожаване… “ той беше почетен с медала за чест на Съединени американски щати.

Той се издигна измежду редиците и когато беше стопира с войната през 1945 година е капитан. Като цяло общо печели 33 награди и оценки за своята работа по време на войната. Тогава той е едвам на 20 години и, както сподели по-късно един кинокритик, знаеше повече за гибелта, в сравнение с за живота.

Мърфи във кино лентата „ The Red Badge of Courage “

Когато Мърфи се връща от войната, той страдаше от посттравматичен стрес – положение, което постоянно оставаше недиагностицирано по това време. След като се появява на корицата на списание Life, той се озова в Холивуд без работа и заслон, спейки на много съмнителни места. Той прави огромния си пробив през 1949 година, когато взе участие във кино лентата „ Bad Boy “. Същата година той издава и гореспоменатата автобиография, „ To Hell and Back “, която оглави класациите за бестселъри. След това книгата му, несъмнено, се прави на филм, а основната роля се играе, несъмнено, от самият него през 1955 година Това в действителност е най-мащабният филм на Universal съвсем 20 години, до момента в който не се появи „ Jaws “.

Актьорството наподобява му подхожда. Той е играл в не по-малко от 44 игрални кино лентата, до момента в който е бил в Холивуд, доста от тях са уестърни, а също по този начин е снимал и ефирен уестърн сериал с 26 епизода, наименуван „ Whispering Smith “, който се излъчва през 1961 година по NBC. Сериалът обаче е шумно подложен на критика, че демонстрира доста принуждение и в резултат на това е спрян откакто са излъчени единствено 20 епизода.

Мърфи се ожени два пъти, като се разведе с първата си жена единствено след две години след венчилото, и има двама сина с втората си жена. Изглежда, че е благополучен със фамилията си, с повече от задоволително пари в банката, с цел да им е добре (макар че в по-късните си години ще набие огромна част от тях на хазарт). Играл е в десетки филми и имаше куп невероятни истории от войната, за които да споделя на своите внуци. За страдание обаче той няма да доживее да ги види.

На 28 май 1971 година Мърфи е в частен аероплан, с който отива по бизнес от Атланта, Джорджия до Мартинсвил, Вирджиния. Метеорологичните условия обаче не са идеални: дъждът и мъглата доста понижават видимостта на водача, който очевидно и не чете инструментите изключително добре. Пилотът се обажда на летището в Роанок, Вирджиния, с цел да каже, че желае да кацне там заради неприятни условия. Самолетът, пренасящ петима пасажери, в това число Мърфи, обаче в никакъв случай не каца в Роанок. Той се блъска в планината Бръш на 35 километра, покрай Блексбург. Няма оживели. Мърфи е единствено на 45 години. На мястото на злополуката е повдигнат монумент.

Това обаче не беше напълно краят за Мърфи. След погребението в гробището в Арлингтън, където гробът му остава вторият най-посещаван (след този на Кенеди), той посмъртно е почетен с последния си орден – Тексаския орден за чест. Той бе показан на последната му останала сестра Надин Мърфи на 29 октомври 2013 година от губернатора Рик Пери.