Атонското морско сражение
Атонското стълкновение сред съветската ескадра на вице-адмирал Дмитрий Николаевич Сенявин и турския флот, командван от капудан-пашата (адмирал) Саид Али, известно още като Боят при Атонския полуостров или Битката при Лемнос, започнало на 19 юни 1807 г. недалеч от планината Атон на полуостров Агион Орос в Егейско море. Руският флот се озовал там по време на Втората архипелагска експедиция по време на Руско-турската война от 1806-1812 година
Един месец след предходен погром на турския флот в Дарданелското стълкновение (11 май 1807) съветските кораби под командването на вице-адмирал Сенявин маневрирали, като се опитвали да примамят съперника да излезе от Проливите. Най-сетне, на 15 юни 1807 година, възползвайки се от обстоятелството, че съветската ескадра била арестувана от безветрие покрай остров Имброс, турският флот се придвижил от Проливите към остров Тенедос – краткотрайна съветска база в Егейско море, и стоварил там десант. В продължение на два дни турските войски, подкрепяни от корабната артилерия, щурмували бреговите укрепления на острова. Но на 17 юни платната на съветската ескадра се появили на хоризонта.
Опитвайки се да избегне борбата и да отвлече вниманието на руснаците от Тенедос, турската ескадра го заобиколила от юг и се устремила на запад. Сенявин оставил по-малките кораби в помощ на островната цитадела, тръгнал да търси врага и го открил на 19 юни на котва в размесен строй сред остров Лемнос и Атонската планина.
От предишния си опит Сенявин знаел, че турците се бият гневно, само че единствено в случай че техният флагман не е потънал или покорен – защото в Турската империя за излизане на флагмана от багра се полагало смъртно наказване. Затова той съсредоточил целия огън върху двата турски флагмански кораба. Почти всички съветски кораби в продължение на към 10 часа изригвали като вулкани гюллета и картеч против посочените цели.
Привечер врагът стартира да се отдръпва. В бедствено състояние се намирал вторият флагман на турската ескадра, корабът на капудан-бей (вице-адмирал) Бекир; там рухнали всички платна и реи (напречни греди на мачтите), заради което го теглели на буксир един линеен транспортен съд и две фрегати. Но щом видели, че съветската ескадра ги настига, тези кораби го изоставили на произвола на ориста и се впуснали в бягство. Турският флагман бил високомерен с абордаж.
Сутринта на 20 юни станало ясно, че цялата турска ескадра, употребявайки попътен вятър, отива на север към остров Тасос. Линейният транспортен съд и двете фрегати, които преди този момент помагали на кораба на капудан-бея, били откъснати от нея. На 21 юни Сенявин изпратил против блокираните бегълци контра-адмирал Грейг с три линейни кораба – само че турските моряци изхвърлили своите кораби на брега и ги запалили.
Сутринта на 22 юни измежду бягащата турска ескадра се взривили линеен транспортен съд и една фрегата, а други две фрегати, разрушени от съветските снаряди, потънали край остров Самотраки. От 20-те турски кораба единствено 12 се завърнали в Дарданелите.
На 23 юни Сенявин решил да не преследва повече врага, а да се върне в помощ на обсадения Тенедос. Но поради редуващи се срещуположен вятър и безветрие, той дошъл там едва на 25 юни. Турският десант се предал, оставил всичките си пушки и оръдия (на бойците било непокътнато хладното оръжие, а на офицерите и пистолетите) и бил превозен до крайбрежието на Анадола.
Така по време на борбата съветската ескадра на вицеадмирал Д. Н. Сенявин (10 линейни кораба със 754 оръдия) разгромила турската ескадра на капудан-пашата Саид Али (10 линейни кораба, 5 фрегати, 3 шлюпа и 2 брига с общо 1196 оръдия). Турските загуби били 3 линейни кораба, 4 фрегати и 1 шлюп. Руснаците нямали потопени кораби.
В резултат на борбата турският флот изгубил боеспособност за повече от десетилетие, а Турция се съгласила да подпише Слободзейското помирение на 12 август 1807 година Над Русия обаче надвисвала заплахата от доста по-голяма война – Наполеон последователно превземал цяла Западна Европа.
–
