По някаква мистериозна причина дните на Земята стават все по-дълги и учените нямат представа защо
Атомните часовници, в композиция с прецизни астрономически измервания, разкриха, че продължителността на деня е почнала ненадейно да се усилва. И учените нямат визия за какво.
Това оказва сериозен резултат освен върху следенето на времето, само че и върху неща като GPS и други технологии, които управляват актуалния ни живот.
През последните няколко десетилетия въртенето на Земята към личната ѝ ос – което дефинира продължителността на денонощието – се форсира. Това кара дните ни да се съкратяват. Всъщност през юни 2022 година поставихме връх за най-кратко денонощие за последния почти половин век.
Въпреки този връх обаче от 2020 година насам това ускоряване стартира много изненадващо да се забавя – денонощието още веднъж става все по-дълго и за момента аргументите за това са обхванати в тайнственост.
Въпреки че часовниците в нашите телефони демонстрират, че едно денонощие продължава тъкмо 24 часа, действителното време, за което Земята прави едно цялостно завъртане, варира напълно лекичко. Тези промени настъпват в границите на интервали от милиони години, а от време на време - съвсем ненадейно – даже земетресенията и бурите могат да играят роля.
Оказва се, че едно денонощие доста рядко се характеризира тъкмо с магичното число 86 400 секунди.
Постоянно изменящата се планета
Въртенето на Земята се забавя последователно в границите на интервал от милиони години поради резултати на търкане, свързани с приливите, предизвиквани от Луната. Всеки век този развой усилва денонощието с към 2,3 милисекунди. Преди няколко милиарда години един ден на нашата планета е продължавал едвам към 19 часа.
През последните 20 000 години още един развой стартира да работи, само че този път – в противоположната посока. Той форсира въртенето. Когато последната ледникова ера завършва, разтапящите се полярни ледени покривки понижават повърхностното напрежение и земната тога стартира последователно да се придвижва към полюсите.
Досущ като балерините, които колкото по-близо придържат ръцете към тялото си (оста, към която се въртят), толкоз по-бързо стартират да се въртят, по този начин и ротацията на нашата планета се усилва, когато масата на мантията се придвижва по-близо до земната ос. И този развой съкратява денонощието с към 0,6 секунди всеки век.
През последните десетилетия, че и повече, връзката сред интериора и повърхността на Земята също стартира да играе роля. Големите трусове могат да трансформират продължителността на деня, въпреки че нормално напълно мъничко.
Така да вземем за пример счита се, че земетресението в района Тохоку в Япония от 2011 година, чийто магнитуд бе 8,9, е ускорило въртенето на земята с релативно дребните 1,8 микросекунди.
Като оставим настрани тези широкомащабни промени, времето и климатът също оказват значимо влияние върху ротацията на Земята в границите на по-кратки интервали и провокират вариации и двете направления.
Двуседмичните и месечните приливни цикли придвижват маса из планетата и провокират промени в продължителността на денонощието с до 1 милисекунда във всяка една посока. Можем да забележим тези приливни вариации в данните за продължителността на деня в границите на интервали от до 18,6 години.
Движението на атмосферата има изключително мощен резултат, океанските течения също играят роля. Сезонните превалявания от сняг и дъжд, или извличането на подпочвени води, трансформират нещата в допълнение.
Защо Земята ненадейно се забавя?
От 60-те години на предишния век до момента - откогато операторите на радио телескопи в разнообразни кътчета на планетата започнаха да измислят техники, посредством които да следят по едно и също време галактически обекти като квазари - съумяваме да измерим извънредно точно скоростта на въртене на Земята.
Съпоставка сред въпросните калкулации и тези, осъществени с атомен часовник, демонстрира, че на пръв взор през последните години денонощието непрекъснато се съкратява.
Когато обаче премахнем вариациите в скоростта на въртене, за които знаем, че настъпват в резултат на приливите и въздействието на сезоните, получаваме нещо изненадващо. Въпреки че на 29 юни 2022 година Земята регистрира най-краткото си денонощие, от 2020 година насам дълготрайната траектория, наподобява, се е трансформирала и дните към този момент не се съкратяват, а се усилват. За последните 50 години тази смяна е невиждана.
Причините за протичащото се към момента не са известни. Възможно е да е вследствие от измененията в метеорологичните системи – с няколко поредни събития Ел Ниньо – въпреки че това се е случвало и преди. Възможно е да е поради засилващото се размразяване на ледените покривки, въпреки че това не се е трансформирало кой знае какъв брой по отношение на скоростта на размразяване през последните години.
Възможно ли е да има връзка и с голямата вулканична детонация в Тонга, която вкара гигантско количество вода в атмосферата? Вероятно не, като се има поради, че това се случи през януари 2022 година
Учени спекулират, че тази скорошна мистериозна смяна в ротационната скорост на планетата е обвързвана с феномен, наименуван „ съмнението на Чандлър “ – това е малко отклоняване в земната ротационна ос с интервал от към 430 дни.
Наблюдения, осъществени от радио телескопи, демонстрират също по този начин, че през последните години това съмнение е намаляло; две неща може би са свързани.
Последният сюжет, който съгласно нас звучи правдоподобно, е, че нищо съответно не се е случило във или към Земята. Вероятно всичко се дължи на дълготрайните приливни резултати, които работят в тандем с други периодически процеси и образуват краткотрайна смяна в скоростта на въртене на Земята.
Нуждаем ли се от „ негативна високосна секунда “?
Множество приложения зависят от прецизните ни знания, свързани със скоростта на въртене на Земята. Така да вземем за пример без тях навигационните системи като GPS-ите не биха работили обикновено. Освен това един път на няколко години хронометристите прибавят високосна секунда към формалните ни времеви канара, с цел да се уверят, че те няма да стартират да се разминават с нашата планета.
Ако дните на Земята се усилят още повече, евентуално ще се наложи да прибавяме „ негативна високосна секунда “ – това би било невиждано и може да „ счупи “ интернета.
На този стадий нуждата от негативна високосна секунда е малко евентуална. За момента – най-малко за известно време – можем да се радваме на обстоятелството, че всеки ден разполагаме с няколко спомагателни милисекунди.
Автори: Мат Кинг (Matt King), шеф на Австралийския център за върхови достижения в антарктическите науки, Университета в Тасмания (University of Tasmania), и Кристофър Уотсън (Christopher Watson), старши преподавател в Училището за география, обмисляне и пространствени науки, Университета в Тасмания (University of Tasmania).
Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейните създатели. Прочетете оригиналната публикация тук.
