Близо ли е краят? Часовникът на Страшния съд сочи 100 секунди до полунощ
Атомни физици взеха решение да не реалокират стрелките на символичния Часовник на Страшния съд и те да останат на 100 секунди до настъпването на „ нуклеарната нощ “, съобщи Дир.бг, цитирайки ТАСС. Решението разгласи Рейчъл Брансън на видеоконференция във Вашингтон. Тя е президент на авторитетното американско списание „ Бюлетин на атомните физици “, на чиято корица за пръв път се появява смразяващият часовник през 1947 година.
Часовникът на Страшния съд отразява степента, до която човечеството е уязвимо за произшествия от изменението на климата, нуклеарните оръжия и разрушителните технологии в други области. Според нея учените „ сметнали, че светът не е по-безопасен, в сравнение с беше преди година, и по тази причина решили да настроят още веднъж стрелката на Часовника на Страшния съд на 100 секунди преди среднощ “.
Както се отбелязва в изказване, оповестено на уеб страницата на списанието, „ това решение по никакъв метод не значи, че интернационалната сигурност се е нормализирала “. Според създателите това, в противен случай, значи, че светът е „ заледен в извънредно рискова обстановка “. „ През 2019 година го нарекохме нова особеност и тя за жалост продължава “, акцентират те.
Приближаваме ли се към края на света?
От 1947 година в Чикагския университет има часовник, който регистрира какъв брой човечеството се е доближило до края на света. Наричат го „ Часовникът на Страшния съд “. Направен от учени от Чикагския университет, които са взели участие в основаването на атомната бомба през Втората международна война, блъснала градовете Хирошима и Нагазаки в Япония. Оттогава до през днешния ден, на всеки 20 януари, учените от университета се събират, с цел да решат дали да изместят стрелката на часовника напред – към края на света или обратно, с цел да отбележат понижаване на заплахата, надвиснала над човечеството. Или да я оставят на същото място, както стана тази година. Какви са претекстовете им – кореспондентът на Българска национална телевизия в Съединени американски щати беседва с доктор Рейчъл Брансън, която е президент и основен изпълнителен шеф на „ Бюлетина на атомните учени “.
„ Часовникът на Страшния съд е една метафора за това какъв брой близо е човечеството да унищожи нашата планета и бъдещето на човешкия жанр. Създаден е от един художник през 1947 година и това е 75-ата година, откогато Часовникът отмерва.
В този миг часовникът към този момент демонстрира 100 секунди преди среднощ, в никакъв случай не сме били по този начин покрай края. Последно го настройвахме през 2020 г “.
Запитана за какво сме толкоз покрай края, доктор Брансън дава отговор: „ Именно това е въпросът! Много хора имат вяра, че по време на Студената война сме претърпели надалеч по-опасен интервал. Но тогава, през 1953 година, часовникът показваше две минути до среднощ. Сега сме съществено обезпокоени, че всички съглашения за надзор над въоръжаването, цялото интернационално съдействие за справяне със заканите на 21-и век, разтуриха старите договорености и се основават нови. Поставяме фокуса върху две екзистенциални закани – това са разпространяването и потреблението на нуклеарните оръжия и растящите провокации, свързани с измененията в климата. Те са несравнимо по-опасно от всичко, с което е трябвало да се оправяме по време на Студената война и по тази причина сме мощно обезпокоени “.
„ Вероятността човечеството да се сблъска с по-сериозна опасност от коронавирус е действителна и значи способността ни да реагираме се оказва много лимитирана. Това е доста обезпокоително “, прибавя тя.
Как можем да обърнем процеса?
„ Можем да го обърнем, да. Звучи просто, само че би трябвало да приказваме за това. Трябва да приказваме между тях, да приказваме с околните и фамилиите си, би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да стане ясно, че актуалната обстановка е нестабилна и не е в наша изгода. Важно е също всеки в своята страна да предприеме ограничения против климатичните промени – приказвам за дребни неща от рода на това с какво се храним, по какъв начин караме, къде се разхождаме – дребни, ежедневни неща. Това се отнася и до производителите на артикули, които познаваме, във всички области на живота – в бизнеса, в политиката, в медицината, на всички места. Трябва да продължаваме да приказваме и да питаме, да покачваме осведомеността, от която полиците имат потребност. Може да наподобява нищожно, само че доста значимо хората да приказват за това “, счита доктор Брансън.
Тя е и специалист по интернационалните връзки и дава своето мнение какво ще се случи, в случай че има война сред Русия и Украйна: „ Всички се надяваме да няма. Много сме обезпокоени, рискът е огромен. Съединени американски щати и Русия не престават да управляват 90% от международните нуклеарни оръжия и чуваме да се загатват тези оръжия в подтекста на този спор. Именно там е заплахата и би трябвало да се положат всички старания да не се стига до война “.
Още от Любопитно
