На тази дата през 1945 година САЩ пускат атомната бомба над Хирошима. Втората световна война приключва
Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна интервенция, извършена от ВВС на Съединени американски щати, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 година, по време на Втората международна война.
През последната година от Втората международна война съдружниците се приготвят за скъпоструващо навлизане в Япония.
В това време Японската империя се намира във война и с Китай, почнала още през 1937 година, която е най-голямата война в Азия за двадесети век и е отговорна е за множеството жертви през Тихоокеанската война, сред 10 и 20 милиона цивилни китайци и 4 милиона китайски и японски бойци. Мнозина учени считат, че тази война в действителност е началото на Втората международна война, а не поделянето на Полша сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
Хвърлянето на атомната бомба е предшествано от акция с стандартни средства и бомби, която опустошава 64 японски града. Войната на европейския спектакъл завършва, когато Германия капитулира на 8 май 1945 година и съдружниците насочват цялото си внимание към войната в Тихия океан. До юли 1945 година планът Манхатън на Съюзниците е създал два типа атомни бомби: „ Дебелака “, плутониево нуклеарно оръжие от имплозиен тип; и " Малчугана ", оръжие за разделяне на обогатен уран като пушка. 509-та комбинирана група от военновъздушните сили на армията на Съединените щати е подготвена и оборудвана със профилираната версия Silverplate на Boeing B-29 Superfortress и разгърната в Тиниан на Марианските острови. Съюзниците приканват за безусловна капитулация на японските имперски въоръжени сили в Потсдамската декларация на 26 юли 1945 година, като алтернативата е „ бързо и цялостно заличаване “.
Японското държавно управление пренебрегва ултиматума за преустановяване на войната.
В утрото на 6 август 1945 година, боен аероплан от армията на САЩ бомбардировач B-29 „ Енола Гей “, с пълководец на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „ Little Boy “ (в превод от английски: „ Малчугана “). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „ Fat Man “ („ Дебелака “), с която е опустошен град Нагасаки.
Япония се предава на Съюзниците на 15 август, шест дни след оповестяването на война от Съветския съюз и бомбардирането на Нагасаки.
Японското държавно управление подписва документа за капитулация на 2 септември, с което на процедура слага край на войната. Учените задълбочено са изследвали резултатите от бомбардировките върху обществения и политически темперамент на последващата международна история и известна просвета и към момента има доста диспути по отношение на етичната и правна аргументация на бомбардировките. Поддръжниците имат вяра, че атомните бомбардировки са били нужни, с цел да се постави бърз завършек на войната с минимални жертви; критиците оспорват метода, по който японското държавно управление е било накарано да се съобщи и акцентират моралните и етични последствия от нуклеарните оръжия и гибелта, породена на цивилни.
Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в границите на по този начин наречения Манхатънски план. Първоначално планът бил стартират по самодейност на учени – бежанци от Европа и американски учени, които подозират, че Нацистка Германия също създава план за атомна бомба. Както по-късно излиза наяве, (Мисия „ Алсос “), немската стратегия не е толкоз огромна и напреднала като американската. Проектът „ Манхатън “, в пика на своето развиване, е разработван от към 130 000 души от 30 институции в Съединени американски щати и коства почти 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 милиарда $ в днешни дни), което го прави една от най-мащабните и скъпи проучвателен стратегии в историята.
Първата нуклеарна бомба, наричана просто с наименованието „ Устройството “ (на английски: Gadget), е била взривена в границите на тестванията на „ Тринити “ (на английски: Trinity, в превод – Св. Троица) близо до Аламогордо в щата Ню Мексико, на 16 юли 1945 година. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата нуклеарна бомба, което и до днешни дни остава единственото бойно потребление на нуклеарно оръжие.
По време на Втората международна война както съюзниците, по този начин и страните от Оста, интензивно ползват стратегическите бомбардировки за разрушение на гражданска инфраструктура. В множеството случаи тази тактика води до голям брой жертви измежду мирното население и потреблението било противоречиво. В хода на Втората международна война единствено в Япония са унищожени съвсем изцяло 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100 000 души.
След три и половина години директно присъединяване на Съединени американски щати във Втората международна война страната дава към 400 000 жертви, като съвсем половината от тях стават жертви на военните дейности против Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се организира тежката борба за остров Окинава, в която единствено жертвите измежду популацията са сред 50 000 и 140 000 души, японската войска дава към 100 – 125 000, а американската към 72 000 жертви.
В двумесечната борба за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците смятат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.
Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за създаването на нуклеарно оръжие по плана „ Манхатън “ до гибелта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да употребяват нуклеарно оръжие против Япония.
На 26 юли 1945 година, Труман и останалите водачи на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.
Труман споделя в изказване на конференцията:
„ Пълното обединяване на нашите военни сили, подкрепени от нашата решителност, значи неизбежно и дефинитивно заличаване на японските въоръжени сили, даже с цената на цялостното опустошаване на японските градове… Ние призоваваме държавното управление на Япония да прогласи незабавно безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и задоволителни доказателства за своите положителни планове за това. Иначе Япония я чака бърз и разрушителен погром. “
В декларацията не се загатва нищо за нуклеарно оръжие. То към момента се пази в строга загадка.
На идващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпилян в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не демонстрира предпочитание да одобри ултиматума.
На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро. Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не трансформира решенията на държавното управление. На 31 юли в диалози дава да се разбере, че императорската власт би трябвало да се отбрани непременно.
Същевременно към юли 1945 разузнаването на Съединени американски щати е разполагало с задоволително данни, че всяка отстъпка от условието за „ безусловна “ капитулация би била задоволителен мотив за императора и висшето военно командване на японската войска да одобряват капитулацията.
Избор на цели за бомбардировка
Комитетът по избиране на задачите, които да бъдат подложени на бомбардиране, ситуиран в Лос Аламос, предлага като вероятни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура. Комитетът отхвърля концепцията за потребление на нуклеарни бомби единствено против военни цели, защото при относително дребна цел, която не е обкръжена от просторен обитаем регион, съществува огромна възможност от пропуск. Психологическият резултат върху популацията на Япония бил значим за членовете на комитета. Също по този начин стигат до заключението, че първата употребена бомба би трябвало да е задоволителна за интернационалното самопризнание на оръжието. Членовете акцентират, че в Киото (интелектуален център на страната), популацията „ най-добре ще оцени смисъла на оръжието “. Хирошима е определена по-късно като цел, най-много заради огромния брой поданици и заради обстоятелството, че там са ситуирани значими военни центрове, а и градът е обграден от хълмове, което ще „ концентрира “ резултата от бомбата.
Министърът на защитата на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от листата на задачите заради неговото културно значение, макар съпротивата на генерал-лейтенант Лесли Гроувс (началник на плана „ Манхатън “). По думите на професор Едуин О. Райшауер, „ Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано “.
На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки, на дата след 3 август, когато разрешават метеорологичните условия.
Хирошима
Хирошима по време на Втората международна война
В дните преди бомбардировката Хирошима е град с развита тежка промишленост и с военно значение. Във и към града са ситуирани няколко военни лагера и щабът на Пета дивизия и Втора съществена войска на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ отбраната на Южна Япония. Освен това Хирошима е и значима продоволствена база за армията, значим транспортен и събирателен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална визия за действието на новото оръжие. По други сведения, военачалник Спаац оповестява пред комитета по желание на задачите, че само в Хирошима няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на задачата най-голям приоритет.
В центъра на града има няколко сгради от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната отвън центъра е гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините са ситуирани големи заводи.
Населението на Хирошима доближава най-много 381 000 поданици в ранните години на войната. В хода на войната популацията понижава доста, най-много заради систематичната евакуация на популацията, по разпореждане на държавното управление, заради заплахата от бомбардировки. По време на бомбардировката популацията на града е почти 255 000 поданици (тази оценка за броя на пребиваващите е учредена на регистрацията на популацията, спомагателните служащи и военни, само че данните може и да са неточни).
Бомбардировка
Макет на ураниевата бомба „ Малчугана “, взривена над Хирошима
Хирошима след нуклеарния гърмеж
Хирошима е съществена цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска задача за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предопределен за осъществяване на задачата, пълководец и водач е командирът на 509-а обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излетява от военната авиобаза Норд Фийлд, ситуирана на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава към 6 часа. При излитането времето е положително, екипажът и оборудването работят изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.
Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предизвестие фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се насочат в посока Южна Япония. Обявена е паника, направено е радиообръщение в доста градове, в това число Хирошима. Самолетите доближават към крайбрежието на доста огромна височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима дефинира, че броят на приближаващите се самолети е доста дребен, не повече от три, и въздушната паника бива анулирана, а японците вземат решение да не прихващат такова малко формирование за спестовност на гориво и самолети. По радиото е предадено общоприетото известие, че е рационално популацията да се насочи към бомбоубежищата, „ в случай че врагът нападна, само че това не се чака “. Не е извършено каквото и да е изследване на самолетите.
Трите самолета B-29, нанасящи удара са: „ Enola Gay “ (главен аероплан, кръстен на майката на полковник Тибетс), „ The Great Artiste “ (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „ Necessary Evil “, в превод от английски: „ нужното зло “), носещ фотоапаратура.
В 08:15 часа локално време „ Enola Gay “ хвърля нуклеарната бомба, посочена „ Mалчугана “ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от към 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на към 600 метра над повърхността, при което на място умират към 70 – 80 000 души. Зоната на цялостно опустошение е към 1,4 km. в радиус. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.
Нагасаки
Град Нагасаки е едно от най-големите пристанища в Южна Япония и е от огромно значение във войната заради разнообразната промишлена активност, в това число производството на снаряжение, военната екипировка на кораби и други военни материали. За разлика от съвременна Хирошима, огромна част от жилищата са старомодни японски структури, построени от дърво с керемидени покриви. Много от по-малките фабрики и бизнес субекти също се обитават в здания, построени от дърво или други материали, които са неустойчиви на детонации. Нагасаки е град, разрастващ се с бързи темпове, само че е учудващо, че няма избран проект за градоустройство; жилищните здания са строени допустимо най-близо до други здания.
Нагасаки в никакъв случай не е подлаган на огромна бомбардировка преди детонацията на нуклеарната бомба. На 1 август 1945 г. доста бомби със мощен експлозив са хвърлени върху града. Няколко от тези бомби опустошават корабостроителници и области в югоизточната част на града, в това число постройките на известната фирма Мицубиши Мотърс. Шест бомби попадат на територията на Медицинския комплекс в Нагасаки, като три от тях са непосредствено върху постройката. Вредата от тези бомби е дребна, само че основава суматоха в Нагасаки и доста хора, най-много възпитаници от провинциалните области са отведени на безвредни места и по тази причина популацията на града доста понижава преди нуклеарната офанзива.
Бомбардировката
Макет на плутониевата бомба „ Дебелака “ хвърлена върху Нагасаки
Руините в Нагасаки, 6 седмици след бомбардировката, 24 септември 1945 година
На сутринта на 9 август 1945 година американският стратегически бомбардировач B-29 „ Суперфортрес “, на борда на който е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини. Товарът на бомбардировача е нуклеарна бомба (с кодово название „ Дебелака “ – 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от към 21 килотона тротил), чиято първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната е Нагасаки.
Планът се развива по сходство на този за Хирошима. Наблюдателите в метеорологичните самолети рапортуват, че времето е уместно за офанзива. Когато двата самолета идват до крайбрежието на Япония, третият аероплан, Биг Стинк, командван от офицер Джеймс Хопкинс, не е на уговореното място, забавя се към 30 – 40 минути и Суини взема решение да продължи без Хопкинс. Пристигайки над Кокура с половин час забавяне, неприятните метеорологични условия (70% облачност) не разрешават осъществяването на офанзивата. След три обиколки над града и заради понижаване на горивото, бомбардировачите се насочват към второстепенната цел – Нагасаки, където в 11:01 ч. е осъществена бомбардировката.
Жертви
Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска меродавност на записките за популацията, правени по това време в Япония, голям брой жертви, умряли малко по-късно или години след бомбардировките, или стремежът да бъде пресилен броят на жертвите от японска страна, според от политическите планове.
Счита се, че жертвите в Хирошима са сред 90 000－140 000 души, а в Нагасаки сред 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са измежду цивилното население. Други източници показват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Критики към бомбардировката
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са подложени на критика като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични дейности от страна на Съединени американски щати.
Тя става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между някогашните съдружници Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, така като Сталин е бил съществено угрижен от съществуването на сходно оръжие у „ идеологическия зложелател “
През последната година от Втората международна война съдружниците се приготвят за скъпоструващо навлизане в Япония.
В това време Японската империя се намира във война и с Китай, почнала още през 1937 година, която е най-голямата война в Азия за двадесети век и е отговорна е за множеството жертви през Тихоокеанската война, сред 10 и 20 милиона цивилни китайци и 4 милиона китайски и японски бойци. Мнозина учени считат, че тази война в действителност е началото на Втората международна война, а не поделянето на Полша сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
Хвърлянето на атомната бомба е предшествано от акция с стандартни средства и бомби, която опустошава 64 японски града. Войната на европейския спектакъл завършва, когато Германия капитулира на 8 май 1945 година и съдружниците насочват цялото си внимание към войната в Тихия океан. До юли 1945 година планът Манхатън на Съюзниците е създал два типа атомни бомби: „ Дебелака “, плутониево нуклеарно оръжие от имплозиен тип; и " Малчугана ", оръжие за разделяне на обогатен уран като пушка. 509-та комбинирана група от военновъздушните сили на армията на Съединените щати е подготвена и оборудвана със профилираната версия Silverplate на Boeing B-29 Superfortress и разгърната в Тиниан на Марианските острови. Съюзниците приканват за безусловна капитулация на японските имперски въоръжени сили в Потсдамската декларация на 26 юли 1945 година, като алтернативата е „ бързо и цялостно заличаване “.
Японското държавно управление пренебрегва ултиматума за преустановяване на войната.
В утрото на 6 август 1945 година, боен аероплан от армията на САЩ бомбардировач B-29 „ Енола Гей “, с пълководец на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „ Little Boy “ (в превод от английски: „ Малчугана “). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „ Fat Man “ („ Дебелака “), с която е опустошен град Нагасаки.
Япония се предава на Съюзниците на 15 август, шест дни след оповестяването на война от Съветския съюз и бомбардирането на Нагасаки.
Японското държавно управление подписва документа за капитулация на 2 септември, с което на процедура слага край на войната. Учените задълбочено са изследвали резултатите от бомбардировките върху обществения и политически темперамент на последващата международна история и известна просвета и към момента има доста диспути по отношение на етичната и правна аргументация на бомбардировките. Поддръжниците имат вяра, че атомните бомбардировки са били нужни, с цел да се постави бърз завършек на войната с минимални жертви; критиците оспорват метода, по който японското държавно управление е било накарано да се съобщи и акцентират моралните и етични последствия от нуклеарните оръжия и гибелта, породена на цивилни.
Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в границите на по този начин наречения Манхатънски план. Първоначално планът бил стартират по самодейност на учени – бежанци от Европа и американски учени, които подозират, че Нацистка Германия също създава план за атомна бомба. Както по-късно излиза наяве, (Мисия „ Алсос “), немската стратегия не е толкоз огромна и напреднала като американската. Проектът „ Манхатън “, в пика на своето развиване, е разработван от към 130 000 души от 30 институции в Съединени американски щати и коства почти 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 милиарда $ в днешни дни), което го прави една от най-мащабните и скъпи проучвателен стратегии в историята.
Първата нуклеарна бомба, наричана просто с наименованието „ Устройството “ (на английски: Gadget), е била взривена в границите на тестванията на „ Тринити “ (на английски: Trinity, в превод – Св. Троица) близо до Аламогордо в щата Ню Мексико, на 16 юли 1945 година. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата нуклеарна бомба, което и до днешни дни остава единственото бойно потребление на нуклеарно оръжие.
По време на Втората международна война както съюзниците, по този начин и страните от Оста, интензивно ползват стратегическите бомбардировки за разрушение на гражданска инфраструктура. В множеството случаи тази тактика води до голям брой жертви измежду мирното население и потреблението било противоречиво. В хода на Втората международна война единствено в Япония са унищожени съвсем изцяло 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100 000 души.
След три и половина години директно присъединяване на Съединени американски щати във Втората международна война страната дава към 400 000 жертви, като съвсем половината от тях стават жертви на военните дейности против Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се организира тежката борба за остров Окинава, в която единствено жертвите измежду популацията са сред 50 000 и 140 000 души, японската войска дава към 100 – 125 000, а американската към 72 000 жертви.
В двумесечната борба за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците смятат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.
Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за създаването на нуклеарно оръжие по плана „ Манхатън “ до гибелта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да употребяват нуклеарно оръжие против Япония.
На 26 юли 1945 година, Труман и останалите водачи на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.
Труман споделя в изказване на конференцията:
„ Пълното обединяване на нашите военни сили, подкрепени от нашата решителност, значи неизбежно и дефинитивно заличаване на японските въоръжени сили, даже с цената на цялостното опустошаване на японските градове… Ние призоваваме държавното управление на Япония да прогласи незабавно безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и задоволителни доказателства за своите положителни планове за това. Иначе Япония я чака бърз и разрушителен погром. “
В декларацията не се загатва нищо за нуклеарно оръжие. То към момента се пази в строга загадка.
На идващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпилян в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не демонстрира предпочитание да одобри ултиматума.
На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро. Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не трансформира решенията на държавното управление. На 31 юли в диалози дава да се разбере, че императорската власт би трябвало да се отбрани непременно.
Същевременно към юли 1945 разузнаването на Съединени американски щати е разполагало с задоволително данни, че всяка отстъпка от условието за „ безусловна “ капитулация би била задоволителен мотив за императора и висшето военно командване на японската войска да одобряват капитулацията.
Избор на цели за бомбардировка
Комитетът по избиране на задачите, които да бъдат подложени на бомбардиране, ситуиран в Лос Аламос, предлага като вероятни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура. Комитетът отхвърля концепцията за потребление на нуклеарни бомби единствено против военни цели, защото при относително дребна цел, която не е обкръжена от просторен обитаем регион, съществува огромна възможност от пропуск. Психологическият резултат върху популацията на Япония бил значим за членовете на комитета. Също по този начин стигат до заключението, че първата употребена бомба би трябвало да е задоволителна за интернационалното самопризнание на оръжието. Членовете акцентират, че в Киото (интелектуален център на страната), популацията „ най-добре ще оцени смисъла на оръжието “. Хирошима е определена по-късно като цел, най-много заради огромния брой поданици и заради обстоятелството, че там са ситуирани значими военни центрове, а и градът е обграден от хълмове, което ще „ концентрира “ резултата от бомбата.
Министърът на защитата на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от листата на задачите заради неговото културно значение, макар съпротивата на генерал-лейтенант Лесли Гроувс (началник на плана „ Манхатън “). По думите на професор Едуин О. Райшауер, „ Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано “.
На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки, на дата след 3 август, когато разрешават метеорологичните условия.
Хирошима
Хирошима по време на Втората международна война
В дните преди бомбардировката Хирошима е град с развита тежка промишленост и с военно значение. Във и към града са ситуирани няколко военни лагера и щабът на Пета дивизия и Втора съществена войска на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ отбраната на Южна Япония. Освен това Хирошима е и значима продоволствена база за армията, значим транспортен и събирателен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална визия за действието на новото оръжие. По други сведения, военачалник Спаац оповестява пред комитета по желание на задачите, че само в Хирошима няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на задачата най-голям приоритет.
В центъра на града има няколко сгради от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната отвън центъра е гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините са ситуирани големи заводи.
Населението на Хирошима доближава най-много 381 000 поданици в ранните години на войната. В хода на войната популацията понижава доста, най-много заради систематичната евакуация на популацията, по разпореждане на държавното управление, заради заплахата от бомбардировки. По време на бомбардировката популацията на града е почти 255 000 поданици (тази оценка за броя на пребиваващите е учредена на регистрацията на популацията, спомагателните служащи и военни, само че данните може и да са неточни).
Бомбардировка
Макет на ураниевата бомба „ Малчугана “, взривена над Хирошима
Хирошима след нуклеарния гърмеж
Хирошима е съществена цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска задача за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предопределен за осъществяване на задачата, пълководец и водач е командирът на 509-а обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излетява от военната авиобаза Норд Фийлд, ситуирана на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава към 6 часа. При излитането времето е положително, екипажът и оборудването работят изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.
Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предизвестие фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се насочат в посока Южна Япония. Обявена е паника, направено е радиообръщение в доста градове, в това число Хирошима. Самолетите доближават към крайбрежието на доста огромна височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима дефинира, че броят на приближаващите се самолети е доста дребен, не повече от три, и въздушната паника бива анулирана, а японците вземат решение да не прихващат такова малко формирование за спестовност на гориво и самолети. По радиото е предадено общоприетото известие, че е рационално популацията да се насочи към бомбоубежищата, „ в случай че врагът нападна, само че това не се чака “. Не е извършено каквото и да е изследване на самолетите.
Трите самолета B-29, нанасящи удара са: „ Enola Gay “ (главен аероплан, кръстен на майката на полковник Тибетс), „ The Great Artiste “ (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „ Necessary Evil “, в превод от английски: „ нужното зло “), носещ фотоапаратура.
В 08:15 часа локално време „ Enola Gay “ хвърля нуклеарната бомба, посочена „ Mалчугана “ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от към 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на към 600 метра над повърхността, при което на място умират към 70 – 80 000 души. Зоната на цялостно опустошение е към 1,4 km. в радиус. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.
Нагасаки
Град Нагасаки е едно от най-големите пристанища в Южна Япония и е от огромно значение във войната заради разнообразната промишлена активност, в това число производството на снаряжение, военната екипировка на кораби и други военни материали. За разлика от съвременна Хирошима, огромна част от жилищата са старомодни японски структури, построени от дърво с керемидени покриви. Много от по-малките фабрики и бизнес субекти също се обитават в здания, построени от дърво или други материали, които са неустойчиви на детонации. Нагасаки е град, разрастващ се с бързи темпове, само че е учудващо, че няма избран проект за градоустройство; жилищните здания са строени допустимо най-близо до други здания.
Нагасаки в никакъв случай не е подлаган на огромна бомбардировка преди детонацията на нуклеарната бомба. На 1 август 1945 г. доста бомби със мощен експлозив са хвърлени върху града. Няколко от тези бомби опустошават корабостроителници и области в югоизточната част на града, в това число постройките на известната фирма Мицубиши Мотърс. Шест бомби попадат на територията на Медицинския комплекс в Нагасаки, като три от тях са непосредствено върху постройката. Вредата от тези бомби е дребна, само че основава суматоха в Нагасаки и доста хора, най-много възпитаници от провинциалните области са отведени на безвредни места и по тази причина популацията на града доста понижава преди нуклеарната офанзива.
Бомбардировката
Макет на плутониевата бомба „ Дебелака “ хвърлена върху Нагасаки
Руините в Нагасаки, 6 седмици след бомбардировката, 24 септември 1945 година
На сутринта на 9 август 1945 година американският стратегически бомбардировач B-29 „ Суперфортрес “, на борда на който е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини. Товарът на бомбардировача е нуклеарна бомба (с кодово название „ Дебелака “ – 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от към 21 килотона тротил), чиято първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната е Нагасаки.
Планът се развива по сходство на този за Хирошима. Наблюдателите в метеорологичните самолети рапортуват, че времето е уместно за офанзива. Когато двата самолета идват до крайбрежието на Япония, третият аероплан, Биг Стинк, командван от офицер Джеймс Хопкинс, не е на уговореното място, забавя се към 30 – 40 минути и Суини взема решение да продължи без Хопкинс. Пристигайки над Кокура с половин час забавяне, неприятните метеорологични условия (70% облачност) не разрешават осъществяването на офанзивата. След три обиколки над града и заради понижаване на горивото, бомбардировачите се насочват към второстепенната цел – Нагасаки, където в 11:01 ч. е осъществена бомбардировката.
Жертви
Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска меродавност на записките за популацията, правени по това време в Япония, голям брой жертви, умряли малко по-късно или години след бомбардировките, или стремежът да бъде пресилен броят на жертвите от японска страна, според от политическите планове.
Счита се, че жертвите в Хирошима са сред 90 000－140 000 души, а в Нагасаки сред 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са измежду цивилното население. Други източници показват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Критики към бомбардировката
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са подложени на критика като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични дейности от страна на Съединени американски щати.
Тя става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между някогашните съдружници Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, така като Сталин е бил съществено угрижен от съществуването на сходно оръжие у „ идеологическия зложелател “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ