Атмосферата преди избора на шефове на регулаторите е твърде партизанска

Атмосферата преди избора на шефове на регулаторите е прекомерно партизанска и политизирана. Ако би трябвало да се избира сред положителното за страната решение и положителното за съответната политическа мощ, се избира второто. Това съобщи заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Кънчо Стойчев в предаването „ Още от деня ” по Българска национална телевизия.

Бюджетът, който беше показан и бе хвърлен в кошчето не ставаше за нищо. Това беше една стъкмистика, която не помагаше с нищо на страната. Дори новият бюджет да преодолее безумията на предходния, ще е достижение. Чудо не може да се чака, само че има способи да се направи един логичен и рационален бюджет, заключи той.

Бюджетът проектира политиката на обещано болшинство. Тук не чакам кой знае какви достижения. Ние сме в рецесия, Европейски Съюз е в рецесия, Германия, Франция и така нататък На нас ни би трябвало друга философия на бюджета – да се върви не към разпределяне на пари, а към орязване на разноски и да не се наливат пари в нереформирани браншове. На нас ни би трябвало политика на промени и подобен бюджет. Аз не виждам такива планове, по тази причина оптималното, което чакам е да имаме по-стегнат бюджет, акцентира той.

Бизнесът го тормозят изискванията, които са отвратителни в последните години. Прословутата административна тежест освен, че не се понижава, а се усилва с всеки ход, тормоз, напълно безсмислените регулации, уточни Стойчев.

Трябва да разберем, че сполучливите общества оказват помощ на дребния производител не тъй като са богати, а тъй като се грижат за дребния бизнес. Няма нито едно сполучливо общество, което да не слага преди всичко дребния и междинен бизнес. В Германия 90 на 100 от промишлеността е дребен и междинен бизнес, във Франция - също. Това е гръбнакът на системата. У нас е тъкмо противоположното – законите или фаворитизират огромния, или въобще не се ползват регулациите, посочи заместник-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал.

Влизането в еврозоната не зависи към този момент от нас. България е подписала, ние сме ангажирани, въпросът е по кое време. Най-добре за страната ще бъде да влезе в еврозоната, когато е готова за това. Всички знаем, че сега страната ни не е добре готова. Казват, че заемът ще поевтинее. Ами в случай че се увеличи? Като част от еврозоната ще поеме онази част от дълга на Европа, която е обща. Кой ще го заплаща? Големите страни ще се възползват от това, а ние ще останем на опашката. Нашият огромен проблем е, че ние имаме политическа класа, която не се интересува от това, изясни още той.

Появата на огромни търговски вериги в България докара до голям брой положителни неща – изсветляване на бизнеса, цивилизоване на бизнеса, възстановяване на обслужването на хората и предлагането на разнообразието. Проблемът е в отношението на комерсиалните вериги към производителите. Това се назовава корист с несъразмерна комерсиална мощ, т.е. няма равнопоставеност, извиват се ръцете. Надценките, които веригата взима по отношение на огромните производители по отношение на надценките, които взимат от български производители е в пъти друга. Това нещо убива дребния производител. В момента дребният и междинният производител получават минимум пари, даже работят на загуба, до момента в който облагите отиват в медиатора. Българското произвеждане е най-важният въпрос на националната ни сигурност. Гладът ще измори всички при една рецесия, акцентира Кънчо Стойчев.

По думите му няма задоволително българско произвеждане, тъй като веригите го убиват.

Стойчев акцентира, че ще поддържат всичко, водещо до пълноправие на българския производител, освен бърникане на ценовата политика. Трябва да се отстранен и картелите и монополите, сподели още той.