Кислородът на Земята се изчерпва. Ето какво означава това за нас
Атмосферата на Земята, богата на О2, не е непрекъсната, и нейната загуба ще значи края на комплицирания живот на нашата планета“, споделя Казуми Озаки, асистент-професор в университета Тохо.
По явни аргументи е невероятно да си представим живот на Земята без О2. Но ще се изчерпи той в миналото? И в случай че да, какъв брой време още ще има О2 на нашата планета?
Има няколко сюжета, в които можем да си представим края на живота на Земята: климатични промени, повишение на равнищата на CO2, конфликт с метеорит, непрекъснатото стопляне на Слънцето.
Група учени пресметна най-вероятната причина Земята да стане необитаема и съгласно тях това ще бъде резултат от загубата на богатата на О2 атмосфера на нашата планета.
Те използваха компютърни модели, с цел да изчислят по кое време Земята ще остане без О2.
Учените считат, че преди към 2,5 милиарда години равнищата на О2 в атмосферата и океаните на Земята са почнали да се покачват доста. Макар точната причина да е предмет на разногласия, се счита, че едноклетъчните организми са главните виновници за това.
Каквато и да е повода, това е бил основен миг в еволюцията на Земята, който е довел до появяването на О2, подобаващ за дишане, и е направил нашата планета обитаема за разнообразни по-големи организми.
Учените настояват, че Земята няма да има богата на О2 атмосфера вечно.
Макар да е невероятно да се предскаже бъдещето, учените могат да употребяват компютърни модели, с цел да проучват разнообразни сюжети и да изчислят какъв брой дълго Земята може да продължи да има богата на О2 атмосфера.
За да проучат по какъв начин ще се развива атмосферата на Земята, Казуми Озаки, асистент-професор в Университета Тохо, и Кристофър Райнхард, доцент в Технологичния институт в Джорджия, са основали компютърен модел на Земята, с цел да симулират климатичните и биохимичните процеси.
Проучването, оповестено в Nature Geoscience, открило, че в бъдеще богатата на О2 атмосфера на Земята ще просъществува още 1 милиард години.
„ В продължение на доста години продължителността на живота на биосферата на Земята се обсъждаше въз основа на научните знания за непрекъснатото увеличение яркостта на Слънцето и световния геохимичен цикъл на карбонатите и силикатите “, споделя Озаки.
Едно от следствията от такава теоретична рамка е непрекъснатото понижаване на равнищата на CO2 в атмосферата и световното стопляне в геоложки мащаби.
Общоприето е, че биосферата на Земята ще изчезне след 2 милиарда години заради комбинацията от прегряване и дефицит на въглероден диоксид за фотосинтеза.
“Ако това е правилно, може да се чака, че равнищата на О2 в атмосферата също ще намалеят в далечното бъдеще. Все още обаче не е ясно по кое време и по какъв начин тъкмо ще се случи това.“
Очевидно е, че потреблението на компютърен модел за тъкмо предсказание на това, което ще се случи със Земята през идващите няколко милиарда години, има свои лични проблеми.
За да стигне до умозаключение с избрана степен на възможност за това, което може да се случи, Озаки е провел компютърна симулация над 400 000 пъти, като всякога променял разнообразни аспекти на модела.
Той открил, че богатата на О2 атмосфера на Земята ще продължи да съществува още 1 милиард години.
След това ще настъпи „ бързо кислородно привършване “ и атмосферата ни ще припомня на ранната Земя преди Голямото оксидиране преди 2,5 милиарда години.
„ Атмосферата след огромното кислородно привършване се характеризира с нараснали равнища на метан, ниски равнища на CO2 и липса на озонов пласт. Системата на Земята евентуално ще бъде свят на анаеробни форми на живот “, споделя Озаки.
Освен че ни дава скъпа информация за продължителността на живота на Земята, изследването има и по-космически последици.
Кислородът е основен „ биосигнал “, който астрономите търсят, когато следят планети отвън Слънчевата система, известни като екзопланети.
Биосигналът е химично вещество, намерено в атмосферата на далечна планета, което може да демонстрира съществуването на биологични процеси, с други думи – живот.
Проучването допуска, че кислородната атмосфера на Земята не е непрекъсната характерност и може да съставлява едвам 20–30 % от историята на Земята.
Така че, в случай че извънземни типове търсят признаци на живот на Земята, какъв е шансът да следят нашата планета по времето, когато кислородът е бил в обилие в атмосферата и животът е процъфтявал на повърхността?
По същия метод, какъв е шансът ние самите да насочим телескопите си към далечни планети и да ги засечем в миг от тяхната история, когато биосигнатурите са откриваеми?
Авторите на това изследване настояват, че то демонстрира, че астрономите би трябвало да вземат поради биосигнатурите, използвани за планети с малко или без О2, в случай че желаеме да увеличим възможностите си да открием живот отвън Земята.
По явни аргументи е невероятно да си представим живот на Земята без О2. Но ще се изчерпи той в миналото? И в случай че да, какъв брой време още ще има О2 на нашата планета?
Има няколко сюжета, в които можем да си представим края на живота на Земята: климатични промени, повишение на равнищата на CO2, конфликт с метеорит, непрекъснатото стопляне на Слънцето.
Група учени пресметна най-вероятната причина Земята да стане необитаема и съгласно тях това ще бъде резултат от загубата на богатата на О2 атмосфера на нашата планета.
Те използваха компютърни модели, с цел да изчислят по кое време Земята ще остане без О2.
Учените считат, че преди към 2,5 милиарда години равнищата на О2 в атмосферата и океаните на Земята са почнали да се покачват доста. Макар точната причина да е предмет на разногласия, се счита, че едноклетъчните организми са главните виновници за това.
Каквато и да е повода, това е бил основен миг в еволюцията на Земята, който е довел до появяването на О2, подобаващ за дишане, и е направил нашата планета обитаема за разнообразни по-големи организми.
Учените настояват, че Земята няма да има богата на О2 атмосфера вечно.
Макар да е невероятно да се предскаже бъдещето, учените могат да употребяват компютърни модели, с цел да проучват разнообразни сюжети и да изчислят какъв брой дълго Земята може да продължи да има богата на О2 атмосфера.
За да проучат по какъв начин ще се развива атмосферата на Земята, Казуми Озаки, асистент-професор в Университета Тохо, и Кристофър Райнхард, доцент в Технологичния институт в Джорджия, са основали компютърен модел на Земята, с цел да симулират климатичните и биохимичните процеси.
Проучването, оповестено в Nature Geoscience, открило, че в бъдеще богатата на О2 атмосфера на Земята ще просъществува още 1 милиард години.
„ В продължение на доста години продължителността на живота на биосферата на Земята се обсъждаше въз основа на научните знания за непрекъснатото увеличение яркостта на Слънцето и световния геохимичен цикъл на карбонатите и силикатите “, споделя Озаки.
Едно от следствията от такава теоретична рамка е непрекъснатото понижаване на равнищата на CO2 в атмосферата и световното стопляне в геоложки мащаби.
Общоприето е, че биосферата на Земята ще изчезне след 2 милиарда години заради комбинацията от прегряване и дефицит на въглероден диоксид за фотосинтеза.
“Ако това е правилно, може да се чака, че равнищата на О2 в атмосферата също ще намалеят в далечното бъдеще. Все още обаче не е ясно по кое време и по какъв начин тъкмо ще се случи това.“
Очевидно е, че потреблението на компютърен модел за тъкмо предсказание на това, което ще се случи със Земята през идващите няколко милиарда години, има свои лични проблеми.
За да стигне до умозаключение с избрана степен на възможност за това, което може да се случи, Озаки е провел компютърна симулация над 400 000 пъти, като всякога променял разнообразни аспекти на модела.
Той открил, че богатата на О2 атмосфера на Земята ще продължи да съществува още 1 милиард години.
След това ще настъпи „ бързо кислородно привършване “ и атмосферата ни ще припомня на ранната Земя преди Голямото оксидиране преди 2,5 милиарда години.
„ Атмосферата след огромното кислородно привършване се характеризира с нараснали равнища на метан, ниски равнища на CO2 и липса на озонов пласт. Системата на Земята евентуално ще бъде свят на анаеробни форми на живот “, споделя Озаки.
Освен че ни дава скъпа информация за продължителността на живота на Земята, изследването има и по-космически последици.
Кислородът е основен „ биосигнал “, който астрономите търсят, когато следят планети отвън Слънчевата система, известни като екзопланети.
Биосигналът е химично вещество, намерено в атмосферата на далечна планета, което може да демонстрира съществуването на биологични процеси, с други думи – живот.
Проучването допуска, че кислородната атмосфера на Земята не е непрекъсната характерност и може да съставлява едвам 20–30 % от историята на Земята.
Така че, в случай че извънземни типове търсят признаци на живот на Земята, какъв е шансът да следят нашата планета по времето, когато кислородът е бил в обилие в атмосферата и животът е процъфтявал на повърхността?
По същия метод, какъв е шансът ние самите да насочим телескопите си към далечни планети и да ги засечем в миг от тяхната история, когато биосигнатурите са откриваеми?
Авторите на това изследване настояват, че то демонстрира, че астрономите би трябвало да вземат поради биосигнатурите, използвани за планети с малко или без О2, в случай че желаеме да увеличим възможностите си да открием живот отвън Земята.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ