Атлантида е била в Индийския океан?
Атлантида е била в Индийския океан и е дала старт на човешката цивилизация – със или без помощ от извънземни, твърди доктрина, която този път има и някои научни потвърждения.
А тези потвърждения идват изненадващо от спътници на НАСА, които вършат цялостна гравитационна карта на нашата планета.
Че люлката на човечеството е в Индийския океан е много остаряла доктрина, която е била отхвърлена, само че в този момент изненадващо е реанимирана.
НАСА
Въпросните профилирани спътници на НАСА вършат гравитационна карта на цялата Земя.
Резултатите в Индийския океан обаче са най-изненадващите и много опонират на водещите сега теории.
Между Мадагаскар и остров Цейлон (където се обитава страната Шри Ланка) се вижда солиден материк, който не би трябвало да е там.
Но към момента се създават теории за какво гравитационно се вижда това, което не се вижда със сонари или с оптични средства.
Ясно е, че там е бил материк, който е потопен в резултат на огромен геоложки прелом или на фрапантното повишаване на международния океан.
Но тъкмо това е мотив да се извадят от раклата старите теории за Атлантида в Индийския океан.
Още през XIX век учени издигат теории, че сред Мадагаскар и Индия е съществувала огромна сухопътна връзка – напряко цялостен континент.
Различни зоолози виждат, че в Индия и Цейлон се намират вкаменелости от лемури, само че такива няма в Близкия изток и в Африка, които в наши дни са връзките сред двете земи.
Днес лемури има единствено в Мадагаскар, само че допреди към 10 хиляди години, или даже по-малко, такива са щъкали и из Индия.
Рисунка на митичната страна Кумари Кандам, част от Лемурия
Така континентът е наименуван Лемурия - на тези примитивни примати.
Теориите отиват още по-далеч.
Смятало се е, че тъкмо Лемурия е мястото, където е зародил индивидът и по-късно е тръгнал по останалия свят.
Докато сега водещата доктрина е, че индивидът е зародил в Рифтовата котловина в Източна Африка и по-късно е тръгнал по останалия свят.
Но пък към момента не могат да се намерят изчезналите звена сред приматите отпреди милион години в Африка и актуалния човек. А теорията за Лемурия е доста комфортна точно в това отношение.
Съвременните теории обаче споделят, че лемурите са зародили в античния суперконтинент Гондвана и след разпадането му са останали единствено в Мадагаскар и в Индия.
Но Африка също е била част от Гондвана и тази доктрина наподобява много нелогична.
Текстове
Според остарели индийски текстове в океана е имало антична цивилизация, наречена Кумари Кандам.
Тя е била развита, само че доста жестока цивилизация. Загинала е след огромен прелом.
От нея останали единствено обособени общности, които с хилядолетията изгубили от напредъка си, както и старите си познания, че в миналото са били империя.
Тамилите в Шри Ланка (а и в Южна Индия) и през днешния ден се считат за наследници на Кумари Кандам. Дори развиват теории, които множеството учени назовават расистки и съпоставят с теориите за арийците на нацистите.
Други теории пък настояват, че тъкмо Кумари Кандам е изгубената Атлантида, за която написа Платон в разговорите си.
Но тя се намира не на запад от Египет, а на изток, и не в Атлантическия, а в Индийския океан.
Описанията и на Платон, и в старите санскритски текстове напряко съответстват.
Според изчисленията преди 14 хилядолетия равнището на океана е било по-ниско с близо 100 метра и с към 60 метра преди 12 000 година, когато свършва ледниковият интервал и стартира огромното размразяване.
Това е интервалът, за който се твърди, че Кумари Кандам е съществувала. Иначе това е времето на късния палеолит и на заострените камъни и прътове като най-висока технология, най-малко в огромни елементи от Европа.
Това е и времето, когато се счита, че се заселват първите хора в Америка, а у нас има най-малко още 10 хилядолетия преди първото злато на света във Варненския некропол.
Твърди се, че митичният континент Лемурия е съществувал на юг от модерна Индия.
Както в тази ситуация с Атлантида, континентът Кумари Кандам се потопил в морските дълбини и оживели единствено няколко поданици, които се заселили на други континенти.
В античните санскритски текстове има няколко имена за потъналия континент - Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.
Името Кумари Кандам се загатва за първи път едвам във версията, направена през XV век, на Сканда Пурана – един от 18 свещени индийски текста, написани от Качиапа Сивачаряра (1350-1420 г.).
Там Кумари Кандам е разказано като най-бляскавото царство на Земята, като същинската люлка на цивилизацията, където стартира всичко.
Сега гравитационната карта демонстрира, че потъналата суша в Индийския океан наподобява повече на извърнат полумесец или на банан, а не на рисуваните по старите карти триъгълник или трапец.
Свързват го с потопа
Любопитно е, че напоследък бяха извадени шумерски таблички, в които също се написа за обширни антични земи в океана, където е съществувала развита антична цивилизация.
По-скоро се преразглеждат известни от дълго време текстове от античното Междуречие.
Допреди време тези текстове бяха свързвани с епоса за Гилгамеш и потопа.
Но в последните години някои откриватели са склонни да разграничат двете митове – едната е за Гилгамеш, който е праобразът на Ной, а другата отива към античните индийски митове за Кумари Кандам.
Втората доктрина е по-удобна за търсачите на извънземни, уверени по какъв начин нашата планета е била не просто посещавана, ами интензивно заселвана от античните галактически пришълци.
А тези потвърждения идват изненадващо от спътници на НАСА, които вършат цялостна гравитационна карта на нашата планета.
Че люлката на човечеството е в Индийския океан е много остаряла доктрина, която е била отхвърлена, само че в този момент изненадващо е реанимирана.
НАСА
Въпросните профилирани спътници на НАСА вършат гравитационна карта на цялата Земя.
Резултатите в Индийския океан обаче са най-изненадващите и много опонират на водещите сега теории.
Между Мадагаскар и остров Цейлон (където се обитава страната Шри Ланка) се вижда солиден материк, който не би трябвало да е там.
Но към момента се създават теории за какво гравитационно се вижда това, което не се вижда със сонари или с оптични средства.
Ясно е, че там е бил материк, който е потопен в резултат на огромен геоложки прелом или на фрапантното повишаване на международния океан.
Но тъкмо това е мотив да се извадят от раклата старите теории за Атлантида в Индийския океан.
Още през XIX век учени издигат теории, че сред Мадагаскар и Индия е съществувала огромна сухопътна връзка – напряко цялостен континент.
Различни зоолози виждат, че в Индия и Цейлон се намират вкаменелости от лемури, само че такива няма в Близкия изток и в Африка, които в наши дни са връзките сред двете земи.
Днес лемури има единствено в Мадагаскар, само че допреди към 10 хиляди години, или даже по-малко, такива са щъкали и из Индия.
Рисунка на митичната страна Кумари Кандам, част от Лемурия
Така континентът е наименуван Лемурия - на тези примитивни примати.
Теориите отиват още по-далеч.
Смятало се е, че тъкмо Лемурия е мястото, където е зародил индивидът и по-късно е тръгнал по останалия свят.
Докато сега водещата доктрина е, че индивидът е зародил в Рифтовата котловина в Източна Африка и по-късно е тръгнал по останалия свят.
Но пък към момента не могат да се намерят изчезналите звена сред приматите отпреди милион години в Африка и актуалния човек. А теорията за Лемурия е доста комфортна точно в това отношение.
Съвременните теории обаче споделят, че лемурите са зародили в античния суперконтинент Гондвана и след разпадането му са останали единствено в Мадагаскар и в Индия.
Но Африка също е била част от Гондвана и тази доктрина наподобява много нелогична.
Текстове
Според остарели индийски текстове в океана е имало антична цивилизация, наречена Кумари Кандам.
Тя е била развита, само че доста жестока цивилизация. Загинала е след огромен прелом.
От нея останали единствено обособени общности, които с хилядолетията изгубили от напредъка си, както и старите си познания, че в миналото са били империя.
Тамилите в Шри Ланка (а и в Южна Индия) и през днешния ден се считат за наследници на Кумари Кандам. Дори развиват теории, които множеството учени назовават расистки и съпоставят с теориите за арийците на нацистите.
Други теории пък настояват, че тъкмо Кумари Кандам е изгубената Атлантида, за която написа Платон в разговорите си.
Но тя се намира не на запад от Египет, а на изток, и не в Атлантическия, а в Индийския океан.
Описанията и на Платон, и в старите санскритски текстове напряко съответстват.
Според изчисленията преди 14 хилядолетия равнището на океана е било по-ниско с близо 100 метра и с към 60 метра преди 12 000 година, когато свършва ледниковият интервал и стартира огромното размразяване.
Това е интервалът, за който се твърди, че Кумари Кандам е съществувала. Иначе това е времето на късния палеолит и на заострените камъни и прътове като най-висока технология, най-малко в огромни елементи от Европа.
Това е и времето, когато се счита, че се заселват първите хора в Америка, а у нас има най-малко още 10 хилядолетия преди първото злато на света във Варненския некропол.
Твърди се, че митичният континент Лемурия е съществувал на юг от модерна Индия.
Както в тази ситуация с Атлантида, континентът Кумари Кандам се потопил в морските дълбини и оживели единствено няколко поданици, които се заселили на други континенти.
В античните санскритски текстове има няколко имена за потъналия континент - Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.
Името Кумари Кандам се загатва за първи път едвам във версията, направена през XV век, на Сканда Пурана – един от 18 свещени индийски текста, написани от Качиапа Сивачаряра (1350-1420 г.).
Там Кумари Кандам е разказано като най-бляскавото царство на Земята, като същинската люлка на цивилизацията, където стартира всичко.
Сега гравитационната карта демонстрира, че потъналата суша в Индийския океан наподобява повече на извърнат полумесец или на банан, а не на рисуваните по старите карти триъгълник или трапец.
Свързват го с потопа
Любопитно е, че напоследък бяха извадени шумерски таблички, в които също се написа за обширни антични земи в океана, където е съществувала развита антична цивилизация.
По-скоро се преразглеждат известни от дълго време текстове от античното Междуречие.
Допреди време тези текстове бяха свързвани с епоса за Гилгамеш и потопа.
Но в последните години някои откриватели са склонни да разграничат двете митове – едната е за Гилгамеш, който е праобразът на Ной, а другата отива към античните индийски митове за Кумари Кандам.
Втората доктрина е по-удобна за търсачите на извънземни, уверени по какъв начин нашата планета е била не просто посещавана, ами интензивно заселвана от античните галактически пришълци.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ