Асен Василев: Трябва да сложим началото на истинска дискусия как България да стане богата и развита страна
" Трябва да сложим начало на една същинска полемика по какъв начин България да стане богата и развита страна, тъй като това е единственият метод хората да желаят да се връщат, да остават в България, да основават фамилии и да живеят тук ". Това съобщи ръководителят на " Продължаваме Промяната " Асен Василев през вчерашния ден на полемика на тематика " Конкурентен бизнес " в границите на поредицата от обществени полемики по значимите за бъдещето на България тематики под мотото " Силна България в мощна Европа ", представен от пресцентъра на партията.
Според Асен Василев концепцията на полемиката е да погледнем по-далече на хоризонта – не в границите на 1–2–3 години, а къде виждаме българската стопанска система и българския бизнес след 10–15 години. Защото това ще дефинира траекторията на идващите 1–2–3 години. " Каквото и да си приказваме, всички средства, с които страната разполага, идват от бизнеса под една или друга форма – те би трябвало да бъдат направени. Така че тук по-скоро би трябвало да помислим по какъв начин виждаме българската стопанска система и оттова нататък. " Втората задача на тази полемика е да формулираме по какъв метод страната да не пречи, а да помогне на бизнеса, уточни той.
Водещият на полемиката Ивайло Шотев, член на Изпълнителния съвет на " Продължаваме Промяната ", изясни, че партията е възприела нов метод за образуване на политиките си. Според него задачата не е да дойдем при бизнеса и да му кажем какво считаме да създадем, а да проведем една почтена полемика какво действително би трябвало да се направи.
" Европейският съюз се трансформира, светът се трансформира. Изключително бързи са темповете, до някаква степен ние сме на ръба на нова индустриална гражданска война с оглед настъпването на роботите в индустриалното произвеждане, с изкуствения разсъдък, който към този момент навлиза както оттатък персоналната приложимост, по този начин и в бизнеса ", каза Шотев. Според него по тази причина би трябвало да обсъдим по какъв начин ние би трябвало да се променим в политиката и в бизнеса.
В полемиката се включиха представители на бизнеса, на работодателски организации, икономисти и финансисти. Тя беше предавана онлайн в каналите на " Продължаваме Промяната " в YouTube и фейсбук. По всяка от тематиките на полемиката бяха показани стопански данни, върху които да стъпи дебатът.
Първата тематика от полемиката беше " Отиваме към международен пазар – от ишлеме към международен бранд " . Асен Василев сложи въпроса по какъв начин България да спре да бъде знак на евтина работна ръка, да сътвори български бранд и чия е отговорността за това – на страната или на бизнеса . Участниците в срещата се сплотиха към концепцията, че би трябвало да се създаде дълготрайна национална тактика за напредък на България, в която да се дефинират секторите с висок капацитет за напредък. Страната ни би трябвало да резервира индустриалното си произвеждане, само че и да развива браншове с висока добавена стойност, да основава лични марки и да притегля огромни международни компании. Бизнесът сложи въпроса за нуждата от по-качествено обучение. На европейско равнище беше подложен въпросът за преформатиране на Зелената договорка, тъй че страните от Европейски Съюз да не губят конкурентоспособност.
Втората полемика беше на тематика " Държавата на пазара ". Тя беше отдадена на ролята на държавните предприятия, лечебни заведения и просветителни институции в развиването на стопанската система. Участниците в полемиката се сплотиха към концепцията, че за държавните предприятия е належащо в по-голяма степен да се заложи на концесии на действия, в които страната не е добър собственик. За основни действия, където страната има натурален монопол, е нужен по-добър надзор. Образованието би трябвало да остане грижа на страната, само че с смяна в качеството. Също по този начин потребителите би трябвало да схванат, че в огромна степен контролът зависи от тях.
" Къде стопира пазарът и стартира солидарността " беше третата тематика на полемиката . Тя беше отдадена на това по какъв начин страната иззема и преразпределя ресурса от налози и осигуровки и къде го влага. Трябва ли да се трансформира данъчната система и процентът на преразпределение от страната? Можем ли да имаме обществена страна, без да се задушава частната самодейност, и по какъв начин да подтикваме бизнеса, без да сътворяваме неравноправие? Мнозинството от участниците считат, че може да има обществена страна, без да се покачват налозите и процентът на преразпределение. По въпроса за неравенството бизнесът счита, че обществените стратегии би трябвало да са по-таргетирани, с цел да имат резултат. " Проблемът е, че в случай че се направи целева помощта, тези, които са си плащали налозите, са изключени от системата. Ние считаме, че първо би трябвало да е справедливостта и след това солидарността ", сподели Асен Василев. Според него би трябвало да се разиска и смяна в структурата на пенсионната система, тъй като сега има потомство, което си е изработило пенсиите и не получава даже минимума на линията на бедността.
Четвъртият панел беше на тематика " Времето като най-скъп запас на бизнеса " и беше отдаден на административните спънки, процедури, надзор и регулации от страна на страната, които основават усложнения пред бизнеса. Дискутирано беше по какъв начин дигитализацията на административните услуги би понижила времето и би улеснила бизнесмените. Всички участници се сплотиха към мнението, че административната тежест върху бизнеса лишава време и средства и основава благоприятни условия за корупция. Дигитализацията и въвеждането на електронни услуги са измежду процесите, които биха понижили тази тежест.
Според Асен Василев концепцията на полемиката е да погледнем по-далече на хоризонта – не в границите на 1–2–3 години, а къде виждаме българската стопанска система и българския бизнес след 10–15 години. Защото това ще дефинира траекторията на идващите 1–2–3 години. " Каквото и да си приказваме, всички средства, с които страната разполага, идват от бизнеса под една или друга форма – те би трябвало да бъдат направени. Така че тук по-скоро би трябвало да помислим по какъв начин виждаме българската стопанска система и оттова нататък. " Втората задача на тази полемика е да формулираме по какъв метод страната да не пречи, а да помогне на бизнеса, уточни той.
Водещият на полемиката Ивайло Шотев, член на Изпълнителния съвет на " Продължаваме Промяната ", изясни, че партията е възприела нов метод за образуване на политиките си. Според него задачата не е да дойдем при бизнеса и да му кажем какво считаме да създадем, а да проведем една почтена полемика какво действително би трябвало да се направи.
" Европейският съюз се трансформира, светът се трансформира. Изключително бързи са темповете, до някаква степен ние сме на ръба на нова индустриална гражданска война с оглед настъпването на роботите в индустриалното произвеждане, с изкуствения разсъдък, който към този момент навлиза както оттатък персоналната приложимост, по този начин и в бизнеса ", каза Шотев. Според него по тази причина би трябвало да обсъдим по какъв начин ние би трябвало да се променим в политиката и в бизнеса.
В полемиката се включиха представители на бизнеса, на работодателски организации, икономисти и финансисти. Тя беше предавана онлайн в каналите на " Продължаваме Промяната " в YouTube и фейсбук. По всяка от тематиките на полемиката бяха показани стопански данни, върху които да стъпи дебатът.
Първата тематика от полемиката беше " Отиваме към международен пазар – от ишлеме към международен бранд " . Асен Василев сложи въпроса по какъв начин България да спре да бъде знак на евтина работна ръка, да сътвори български бранд и чия е отговорността за това – на страната или на бизнеса . Участниците в срещата се сплотиха към концепцията, че би трябвало да се създаде дълготрайна национална тактика за напредък на България, в която да се дефинират секторите с висок капацитет за напредък. Страната ни би трябвало да резервира индустриалното си произвеждане, само че и да развива браншове с висока добавена стойност, да основава лични марки и да притегля огромни международни компании. Бизнесът сложи въпроса за нуждата от по-качествено обучение. На европейско равнище беше подложен въпросът за преформатиране на Зелената договорка, тъй че страните от Европейски Съюз да не губят конкурентоспособност.
Втората полемика беше на тематика " Държавата на пазара ". Тя беше отдадена на ролята на държавните предприятия, лечебни заведения и просветителни институции в развиването на стопанската система. Участниците в полемиката се сплотиха към концепцията, че за държавните предприятия е належащо в по-голяма степен да се заложи на концесии на действия, в които страната не е добър собственик. За основни действия, където страната има натурален монопол, е нужен по-добър надзор. Образованието би трябвало да остане грижа на страната, само че с смяна в качеството. Също по този начин потребителите би трябвало да схванат, че в огромна степен контролът зависи от тях.
" Къде стопира пазарът и стартира солидарността " беше третата тематика на полемиката . Тя беше отдадена на това по какъв начин страната иззема и преразпределя ресурса от налози и осигуровки и къде го влага. Трябва ли да се трансформира данъчната система и процентът на преразпределение от страната? Можем ли да имаме обществена страна, без да се задушава частната самодейност, и по какъв начин да подтикваме бизнеса, без да сътворяваме неравноправие? Мнозинството от участниците считат, че може да има обществена страна, без да се покачват налозите и процентът на преразпределение. По въпроса за неравенството бизнесът счита, че обществените стратегии би трябвало да са по-таргетирани, с цел да имат резултат. " Проблемът е, че в случай че се направи целева помощта, тези, които са си плащали налозите, са изключени от системата. Ние считаме, че първо би трябвало да е справедливостта и след това солидарността ", сподели Асен Василев. Според него би трябвало да се разиска и смяна в структурата на пенсионната система, тъй като сега има потомство, което си е изработило пенсиите и не получава даже минимума на линията на бедността.
Четвъртият панел беше на тематика " Времето като най-скъп запас на бизнеса " и беше отдаден на административните спънки, процедури, надзор и регулации от страна на страната, които основават усложнения пред бизнеса. Дискутирано беше по какъв начин дигитализацията на административните услуги би понижила времето и би улеснила бизнесмените. Всички участници се сплотиха към мнението, че административната тежест върху бизнеса лишава време и средства и основава благоприятни условия за корупция. Дигитализацията и въвеждането на електронни услуги са измежду процесите, които биха понижили тази тежест.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ