Kathimerini : Често задавани въпроси: Сделката за името между Атина и Скопие
Атина. Ратификацията на Преспанския контракт отбелязва началото на нов интервал както за Гърция, по този начин и за Бившата югославска република Македония (БЮРМ), а също по този начин повдига редица въпроси по отношение на бъдещето на двете страни. Тук ние се занимаваме с някои от тези въпроси и се опитваме да дадем някои отговори, написа електронното издание на вестник Kathimerini в материал, показан без редакторска интервенция.
1. Как е обвързвано съглашението с кандидатурата на БЮРМ за присъединение към НАТО?
Преспанският контракт ще влезе напълно в действие, откакто Скопие стане член на Алианса. След утвърждението на договорката в гръцкия парламент на 25 януари, балканската страна ще бъде поканена от НАТО през идващите няколко дни да подпише Протокол за присъединение като „ Република Северна Македония “. Но нейното приемане ще би трябвало да бъде утвърдено от всички 29 Народното събрание на страните-членки на НАТО, в това число Гърция. Това може да отнеме повече от година, съдейки по присъединението на Черна гора през 2017 година
2. Може ли Русия да наложи несъгласие на контракта в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации?
Съгласно изискванията на съглашението от Съвета за сигурност и генералния секретар на Организация на обединените нации се изисква единствено да потвърдят влизането му в действие. Следователно няма метод Русия да оспори съглашението.
3. Може ли съглашението да бъде анулирано в Гърция от бъдещо държавно управление на „ Нова народна власт “, която изрази несъгласието си със договорката?
Процес, сходен на този, който не разреши на БЮРМ да се причисли към НАТО през 2008 година (чрез опасност за вето), не може да бъде още един. Ратифицирането на Преспанското съглашение от гръцкия парламент подвигна единствената спънка за присъединението на страната през 2008 година - нейното конституционно име. Лидерът на „ Нова народна власт “ Кириакос Мицотакис съобщи, че Гърция си резервира правото да наложи несъгласие на присъединението на БЮРМ към Европейския съюз. Въпреки това, според член 2, параграф 1 от съглашението, Гърция се съгласява „ да не възразява против желанието за или участието на [Северна Македония]... в интернационалните, многостранни и районни организации и институции, на които [Гърция] е член “. Освен това член 20, параграф 9 ясно показва, че наредбите на споразумението„ са неотменими “.
Гърция, несъмнено, може да дефинира условия за осъществяването на 35-те глави от процеса на присъединение, само че същността на въпроса е, че съглашението не разрешава на Гърция да постанова несъгласие. Всяко нарушаване на това би могло да докара до уединяване на страната от интернационалната общественост и наказание от Международния съд.
Що се отнася до присъединението на Македония към Европейски Съюз, Франция и Холандия повдигнаха възражения против определянето на дата за започване на договарянията. Въпреки това се чака процесът да стартира през юни или декември и да отнеме няколко години. Това значи, че присъединението на „ Северна Македония “ към Европейски Съюз ще се реализира след приключване на мандата на идващото гръцко държавно управление.
4. Какво печели Гърция от съглашението?
Поддръжниците на съглашението акцентират обстоятелството, че то урежда въпрос, който е поглъщал драгоценен дипломатически капитал в продължение на 27 години. Освен това се признава решаващия принос на Гърция за укрепването на ролята на Запада на Балканите, защото присъединението на БЮРМ към западните институции се възприема като ограничение на въздействието на Русия (и Турция) в района, макар обстоятелството, че това се реализира посредством религиозни и културни мрежи, функциониращи без значение от политическите събития. Най-голямата облага на Гърция може би е, че тя реализира някои съществени свои условия, като принуди прилежащата страна да промени конституционното си име на смесено име с географско определение, нещо, което е гръцката национална политика от 2008 година насам. Освен това Гърция провокира промени в Конституцията на БЮРМ, които отстраняват всички детайли на иредентизъм в нея. Тя реализира ясно разграничаване сред историята на антична Македония и историята на БЮРМ - макар че някои специалисти акцентират, че напъните за узурпиране на историята на антична Македония са просто тактика на някогашната администрация при Никола Груевски и към този момент са били изоставени от Скопие.
Освен това, до момента в който съглашението признава езика, който се приказва в БЮРМ като „ македонски “ - обсъждан като отстъпка от Атина, за която в подмяна е основано комплицирано име, което да се употребява erga omnes (което значи както на национално, по този начин и на интернационално ниво) - Гърция „ завоюва “ обяснението в член 7, параграф 4, че този език принадлежи към групата на южнославянските езици.
5. Дали съглашението отваря нови стопански благоприятни условия за Гърция?
Пълната нормализация на връзките със Скопие сигурно ще отвори нови благоприятни условия за Гърция от икономическа позиция, и то освен в БЮРМ, само че и на Балканите. Очаква се районът на гръцката Македония и цялата северна Гърция да се възползват доста, защото се чака Солун да се трансформира в център на многочислени начинания.
6. Какво губи Гърция в следствие от съглашението?
Въпреки че през 2008 година Гърция дефинира съставно название с географски аршин като национална политика, огромна част от публичното мнение към момента остава ангажирана с позицията, призната от Съвета на политическите водачи през 1992 година, която се опълчи на всяко име, съдържащо термина „ Македония “. Следователно, макар националната политика се е трансформирала, болшинството от жителите считат преименуването на БЮРМ на „ Северна Македония “ като проваляне, а не като победа за Гърция.
Втората отстъпка, посочена от съперниците на контракта, е приемането на името „ македонски “ за славянския акцент (или език), говорен в прилежащата страна, както и приемането на двусмисления британски термин „ народност “ (който се употребява в споразумението), което може да значи и „ етническа принадлежност “ и „ поданство “. Тази двоякост се смята за равносилна на това, че Гърция приема, че жителите на БЮРМ са от „ македонска “ етническа принадлежност. Признаването на „ македонска “ народност, която раздразни също албанската етническа общественост в Македония, безспорно е точка, която може да се преглежда като източник на иредентизъм.
Освен това убеждението, че съглашението е било наложено на Гърция от задгранични сили, също се отрази. Това докара и до колапса на обединението сред СИРИЗА и „ Независимите гърци “, който остави страната да се ръководи от държавно управление, което няма парламентарно болшинство.
7. Защо клаузите за народност и език се смятат за такива огромни провали?
Независимо от това, какъв брой е ясно, че историческото завещание на антична Македония – което е гръцко – се разграничава от историята на географския район на север от гръцката Македония, националността и езикът, определни от съглашението, наподобява дават опция на славяно-говорящото население на БЮРМ да се счита за част от македонската нация. В този смисъл критиците настояват, че съглашението публично открива, като признава „ македонския “ език и „ македонската “ народност, че Македония не е единствено гръцка - тя е многоетническа. Въпреки изказванията, че Гърция е приела „ македонския “ език през 1977 година на Конференцията на Организация на обединените нации за стандартизацията на географските имена, фактът е, че единственото нещо, което е прието по това време, е „ македоно-кирилицата “. В края накраищата, в случай че македонският език в действителност е бил приет през 1977 година, това не би бил подобен сериозен миг на разкол от 1992 година до през днешния ден.
8. Възможно ли е в действителност да се борим с иредентизма?
Оптимистите показват, че предстоящото разширение на гръцките вложения в прилежащата страна ще отслаби иредентистките трендове. Междувременно, скептиците предизвестяват, че гръцкото признание на „ македонската “ еднаквост на страната съставлява крайъгълен камък в пропагандирането на иредентизма и по-нататъшното подсилване на славяно-македонската национална идеология - идеологическата структура на „ македонизма “ - която се появи в края на 19 век. Според тази идеология Егейска Македония е под гръцка окупация, до момента в който Пиринска Македония е под българска окупация.
9. Възможно ли е съществуването на „ Северна Македония “ да съставлява опасност за Гърция?
Историческото време не може да се сведе до естественото време. През идващите години няма да има опасност за Гърция; в действителност страната ще се ускори, редом с укрепването на стабилността на Балканите. Въпреки това еволюирането на БЮРМ в „ Северна Македония “ и признаването на „ македонската еднаквост “ може в исторически проект да значи посяване на семената за нещо по-голямо. Съседната страна ще се трансформира в самостоятелен развъдник на македонската еднаквост. В бъдещо геополитическо развиване 30, 40 или 50 години от в този момент нататък, великите сили биха могли да поддържат основаването на единна, мултиетническа федерална македонска страна - вътре или отвън Европейския съюз - която ще вбие чеп на Балканите. Такива геополитически калкулации се крият зад запасите на България във връзка с Преспанското съглашение.
Превод и редакция: Иван Христов
1. Как е обвързвано съглашението с кандидатурата на БЮРМ за присъединение към НАТО?
Преспанският контракт ще влезе напълно в действие, откакто Скопие стане член на Алианса. След утвърждението на договорката в гръцкия парламент на 25 януари, балканската страна ще бъде поканена от НАТО през идващите няколко дни да подпише Протокол за присъединение като „ Република Северна Македония “. Но нейното приемане ще би трябвало да бъде утвърдено от всички 29 Народното събрание на страните-членки на НАТО, в това число Гърция. Това може да отнеме повече от година, съдейки по присъединението на Черна гора през 2017 година
2. Може ли Русия да наложи несъгласие на контракта в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации?
Съгласно изискванията на съглашението от Съвета за сигурност и генералния секретар на Организация на обединените нации се изисква единствено да потвърдят влизането му в действие. Следователно няма метод Русия да оспори съглашението.
3. Може ли съглашението да бъде анулирано в Гърция от бъдещо държавно управление на „ Нова народна власт “, която изрази несъгласието си със договорката?
Процес, сходен на този, който не разреши на БЮРМ да се причисли към НАТО през 2008 година (чрез опасност за вето), не може да бъде още един. Ратифицирането на Преспанското съглашение от гръцкия парламент подвигна единствената спънка за присъединението на страната през 2008 година - нейното конституционно име. Лидерът на „ Нова народна власт “ Кириакос Мицотакис съобщи, че Гърция си резервира правото да наложи несъгласие на присъединението на БЮРМ към Европейския съюз. Въпреки това, според член 2, параграф 1 от съглашението, Гърция се съгласява „ да не възразява против желанието за или участието на [Северна Македония]... в интернационалните, многостранни и районни организации и институции, на които [Гърция] е член “. Освен това член 20, параграф 9 ясно показва, че наредбите на споразумението„ са неотменими “.
Гърция, несъмнено, може да дефинира условия за осъществяването на 35-те глави от процеса на присъединение, само че същността на въпроса е, че съглашението не разрешава на Гърция да постанова несъгласие. Всяко нарушаване на това би могло да докара до уединяване на страната от интернационалната общественост и наказание от Международния съд.
Що се отнася до присъединението на Македония към Европейски Съюз, Франция и Холандия повдигнаха възражения против определянето на дата за започване на договарянията. Въпреки това се чака процесът да стартира през юни или декември и да отнеме няколко години. Това значи, че присъединението на „ Северна Македония “ към Европейски Съюз ще се реализира след приключване на мандата на идващото гръцко държавно управление.
4. Какво печели Гърция от съглашението?
Поддръжниците на съглашението акцентират обстоятелството, че то урежда въпрос, който е поглъщал драгоценен дипломатически капитал в продължение на 27 години. Освен това се признава решаващия принос на Гърция за укрепването на ролята на Запада на Балканите, защото присъединението на БЮРМ към западните институции се възприема като ограничение на въздействието на Русия (и Турция) в района, макар обстоятелството, че това се реализира посредством религиозни и културни мрежи, функциониращи без значение от политическите събития. Най-голямата облага на Гърция може би е, че тя реализира някои съществени свои условия, като принуди прилежащата страна да промени конституционното си име на смесено име с географско определение, нещо, което е гръцката национална политика от 2008 година насам. Освен това Гърция провокира промени в Конституцията на БЮРМ, които отстраняват всички детайли на иредентизъм в нея. Тя реализира ясно разграничаване сред историята на антична Македония и историята на БЮРМ - макар че някои специалисти акцентират, че напъните за узурпиране на историята на антична Македония са просто тактика на някогашната администрация при Никола Груевски и към този момент са били изоставени от Скопие.
Освен това, до момента в който съглашението признава езика, който се приказва в БЮРМ като „ македонски “ - обсъждан като отстъпка от Атина, за която в подмяна е основано комплицирано име, което да се употребява erga omnes (което значи както на национално, по този начин и на интернационално ниво) - Гърция „ завоюва “ обяснението в член 7, параграф 4, че този език принадлежи към групата на южнославянските езици.
5. Дали съглашението отваря нови стопански благоприятни условия за Гърция?
Пълната нормализация на връзките със Скопие сигурно ще отвори нови благоприятни условия за Гърция от икономическа позиция, и то освен в БЮРМ, само че и на Балканите. Очаква се районът на гръцката Македония и цялата северна Гърция да се възползват доста, защото се чака Солун да се трансформира в център на многочислени начинания.
6. Какво губи Гърция в следствие от съглашението?
Въпреки че през 2008 година Гърция дефинира съставно название с географски аршин като национална политика, огромна част от публичното мнение към момента остава ангажирана с позицията, призната от Съвета на политическите водачи през 1992 година, която се опълчи на всяко име, съдържащо термина „ Македония “. Следователно, макар националната политика се е трансформирала, болшинството от жителите считат преименуването на БЮРМ на „ Северна Македония “ като проваляне, а не като победа за Гърция.
Втората отстъпка, посочена от съперниците на контракта, е приемането на името „ македонски “ за славянския акцент (или език), говорен в прилежащата страна, както и приемането на двусмисления британски термин „ народност “ (който се употребява в споразумението), което може да значи и „ етническа принадлежност “ и „ поданство “. Тази двоякост се смята за равносилна на това, че Гърция приема, че жителите на БЮРМ са от „ македонска “ етническа принадлежност. Признаването на „ македонска “ народност, която раздразни също албанската етническа общественост в Македония, безспорно е точка, която може да се преглежда като източник на иредентизъм.
Освен това убеждението, че съглашението е било наложено на Гърция от задгранични сили, също се отрази. Това докара и до колапса на обединението сред СИРИЗА и „ Независимите гърци “, който остави страната да се ръководи от държавно управление, което няма парламентарно болшинство.
7. Защо клаузите за народност и език се смятат за такива огромни провали?
Независимо от това, какъв брой е ясно, че историческото завещание на антична Македония – което е гръцко – се разграничава от историята на географския район на север от гръцката Македония, националността и езикът, определни от съглашението, наподобява дават опция на славяно-говорящото население на БЮРМ да се счита за част от македонската нация. В този смисъл критиците настояват, че съглашението публично открива, като признава „ македонския “ език и „ македонската “ народност, че Македония не е единствено гръцка - тя е многоетническа. Въпреки изказванията, че Гърция е приела „ македонския “ език през 1977 година на Конференцията на Организация на обединените нации за стандартизацията на географските имена, фактът е, че единственото нещо, което е прието по това време, е „ македоно-кирилицата “. В края накраищата, в случай че македонският език в действителност е бил приет през 1977 година, това не би бил подобен сериозен миг на разкол от 1992 година до през днешния ден.
8. Възможно ли е в действителност да се борим с иредентизма?
Оптимистите показват, че предстоящото разширение на гръцките вложения в прилежащата страна ще отслаби иредентистките трендове. Междувременно, скептиците предизвестяват, че гръцкото признание на „ македонската “ еднаквост на страната съставлява крайъгълен камък в пропагандирането на иредентизма и по-нататъшното подсилване на славяно-македонската национална идеология - идеологическата структура на „ македонизма “ - която се появи в края на 19 век. Според тази идеология Егейска Македония е под гръцка окупация, до момента в който Пиринска Македония е под българска окупация.
9. Възможно ли е съществуването на „ Северна Македония “ да съставлява опасност за Гърция?
Историческото време не може да се сведе до естественото време. През идващите години няма да има опасност за Гърция; в действителност страната ще се ускори, редом с укрепването на стабилността на Балканите. Въпреки това еволюирането на БЮРМ в „ Северна Македония “ и признаването на „ македонската еднаквост “ може в исторически проект да значи посяване на семената за нещо по-голямо. Съседната страна ще се трансформира в самостоятелен развъдник на македонската еднаквост. В бъдещо геополитическо развиване 30, 40 или 50 години от в този момент нататък, великите сили биха могли да поддържат основаването на единна, мултиетническа федерална македонска страна - вътре или отвън Европейския съюз - която ще вбие чеп на Балканите. Такива геополитически калкулации се крият зад запасите на България във връзка с Преспанското съглашение.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ