Празнуваме Атанасовден
Атанасовден е християнски празник, на който се уважава паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна черква го отбелязва на 18 януари.
Празникът се посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 година. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взе участие в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно Атанасий придобива епископски ранг. Като архиепископ на град Александрия той се включва интензивно в битката против арианската разкол в християнството. Свети Атанасий умира на 2 май 373 година.
Свети Атанасий взема ефективно присъединяване през 343-344 година във втория Вселенски събор, наименуван Сердикийски, състоял се в днешна София в остарялата базилика Света София и евентуално в манастира, чиито остатъци са открити над настоящия Южен парк в долната част на ул. Козяк в кв. Лозенец на столицата. На него той буйно пази църковното обучение от тезите на арианството.
В националните вярвания Свети Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата стартира да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: Иди си, зимо, идвай, лято! Затова и празникът е прочут като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се уважава като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празник за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се надупчат децата от шарка. Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ. В някои региони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Именици през днешния ден са Атанас, Атанаска, Атанаса, Наска, Тинка, Тина, Таньо, Таню и Наско.
Празникът се посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 година. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взе участие в Никейския Вселенски събор. Пет години по-късно Атанасий придобива епископски ранг. Като архиепископ на град Александрия той се включва интензивно в битката против арианската разкол в християнството. Свети Атанасий умира на 2 май 373 година.
Свети Атанасий взема ефективно присъединяване през 343-344 година във втория Вселенски събор, наименуван Сердикийски, състоял се в днешна София в остарялата базилика Света София и евентуално в манастира, чиито остатъци са открити над настоящия Южен парк в долната част на ул. Козяк в кв. Лозенец на столицата. На него той буйно пази църковното обучение от тезите на арианството.
В националните вярвания Свети Атанас е показан като владетел на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата стартира да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: Иди си, зимо, идвай, лято! Затова и празникът е прочут като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се уважава като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а дружно с това и като празник за помиряване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За помиряване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се надупчат децата от шарка. Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ. В някои региони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Именици през днешния ден са Атанас, Атанаска, Атанаса, Наска, Тинка, Тина, Таньо, Таню и Наско.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ