Атанасова е атомна бомба за конституцията, но е оръжие за

Атанасова – атомна бомба за конституцията и оръжие за масово поразяване за градското дясно

Атанасова е атомна бомба за конституцията, само че е оръжие за всеобщо поразяване за градското дясно. България е безконечен лунапарк на безспорните лудости. От три десетилетия тази страна се дави в цунами от перманентни кавги, безкрайни нелепости, сълзливи мелодрами и рискови идиотщини. Заради това от време на време ние като инцидентни фенове нямаме време да си поемем мирис. Да спрем за малко и да оценим на какъв стадий от следващия филм на ужасите се намираме.

Точно по този начин се случи и с следващия парламентарен оргазъм на Сглобката – избора на Борислав Белазелков и Десислава Атанасова за Конституционния съд.

Медиите незабавно почнаха да разискват технологията – имат ли право на две спомагателни години там, по какъв начин по този начин Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски се оказаха съвносители на имената? Ще могат ли двамата новоназначени да дадат мнение за конституционните промени? И по този начин в действителност отклониха вниманието от най-важния въпрос. Ама най-важният.

Десислава? Атанасова? В Конституционния съд?

Към всеки един от тези въпроси на човек му идва да изпише безпределно количество удивителни. Защото през годините на прехода ни наказаха с всевъзможни екзотики. Но такова към момента не е било. Колкото и политически цунамита да са заливали страната, Конституционен съд беше островчето с фара в мрака. Последната институция, която да ни сочи пътя в мъглата. Неопорочената от мазни политически отпечатъци висша естрада.
И тук не става дума за това, че хората в Конституционен съд са били лишени от политически биографии. Правото няма по какъв начин да остане девствено за политиката. Но най-малко имаше блян там да попадат адвокати, които знаят защо става дума. Хора с опит, хора, които са наясно с философските дълбочини на правната материя. И в действителност могат да бъдат бранители на главния закон на страната. Последните рицари на здравия разсъдък в един океан от психитриачни прояви.

Сглобката изцяло опорочи това. Като напълно безпроблемно се съгласи, че Десислава Атанасова с нейния фиктивен юридически опит е почтена да бъде арбитър в Конституционен съд.

Бойко Борисов даже безогледно я съпостави с Янаки Стоилов. Представяте ли си – да се опитате да прокарате паралел сред професор по конституционно право, един от бащите на новата конституция и една политическа калинка с несъществуваща юридическа биография. Но в България към този момент всичко е разрешено.

Щом Десислава Атанасова е в Конституционен съд, значи и последната цитадела рухна.

А в нейните руини никой не може да разчита на това България да бъде в действителност правова страна. Да не приказваме за това, че има епична разлика и сред политиците Янаки Стоилов и Десислава Атанасова. Той постоянно е бил самостоятелен разум със лична посока. Човек, който се е съобразявал със личните си възгледи и хрумвания. А не е коленичил пред следващото партийно управление. А тя се отличава единствено с дисциплинираност и смирение.

Нека да бъдем почтени – Атанасова има качества. Проблемът е, че те по никакъв метод не са в областта на правото.

Още от първите мигове на политическия терен някогашната юрисконсултка на психодиспансера в Русе показва безогледна лична честност към Бойко Борисов. Тя като че ли през цялото време знае, че във ветровита среда като българската само тоталното смирение, до степен на угодничество, е това, което може да те избави от бурите. И да ти обезпечи блестящи старини. Нейното смирение не остава неусетно. След като катастрофира с няколко следващи министъра на опазването на здравето в първия си кабинет, Бойко Борисов най-сетне се спря навръх нея, с цел да оправи бакиите в здравната сфера. Точно тогава на Атанасова беше лепнат етикатът „ тежката артилерия на ГЕРБ “. Въпреки че какво тъкмо ѝ беше тежкото, историята отговорно мълчи. Още тогава на мнозина им прави усещане с каква безрезервност и политически жар бъдещата конституционна съдийка гледа партийния водач. И даже в неофициални диалози с придихание го назовава „ господин Борисов “. И в никакъв случай не си разрешава да фамилиарничи.

В тези първи години Атанасова в действителност беше обсъждана като политическия санитар на ГЕРБ.

Да чисти там, където към този момент никой не желае даже и да пристъпи. В интерес на истината не можем да кажем, че тя се оправи добре с тази задача. Но престоят ѝ на министерския пост търпя малко по-малко от година. Така че никой не видя какво тъкмо е направила и дали тежката артилерия въобще съумя да реализира нещо. Послушанието ѝ обаче е възнаградено. Тя се трансформира в незаместим и незаобиколим депутат в 8 следващи Народното събрание. А в последните няколко от тях поради безкрайния мързел на Бойко Борисов тя трябваше да избавя парламентарната му група. Да поддържа дисциплината в нея и да обезпечава непрестанен темп на работа. Точно там е най-голямата ѝ експертиза.

Атанасова е политически послушко. Дисциплиниран партиен талибан, който би прегризал гърлото на съперниците, в случай че получи заповед за това.

И тъкмо този политически опит няма нищо общо с разбирането на конституционните правила и тяхното пояснение. Точно тук е огромният проблем. Ако Десислава Атанасова може да бъде парламентарен арбитър, значи към този момент не е останало безусловно нищо за пазене. И, да, този, който дружно с нея набутаха в Конституционен съд, прословутият арбитър Белазелков, индивидът на ЧСИ-тата в правосъдната система, също не е цвете за мирисане. Но най-малко приказваме за човек, който познава правосъдните зали, наясно е с юридическите дела. И има някакъв действителен опит не като момиче за носене на папки. От него също ще ревем с кървави сълзи. Но такава е природата на българската политика – тя постоянно избухва в лицето на народа с удоволствие.

Чудно ми е каква обаче е тази Сглобка, която позволи даже и за момент в името на балансите, в името на раздаването на постове и смученето на кръв от страната, че една жена без никакъв опит може да бъде бранител на конституцията? Каква е тази политическа уродщина отпред на страната, която даде опция на калинките да запъплят и там, където до неотдавна беше недостъпно за тях?

Ние виждаме същинска подигравка с държавността.

И се насладихме на садомазохистичния театър, при който тези, които едно време обиждаха Атанасова на „ некадърница “, през днешния ден да гласоподават като роботи за нея. И да ни изясняват, че няма никакъв проблем.

Проблем обаче има. И той е цялостната дискредитация на България като страна. Тоталното въздигане на безличията, ритниците в слабините на правната просвета.

Атанасова е атомна бомба за конституцията, само че е оръжие за всеобщо поразяване за градското дясно.

С години слушахме по какъв начин Христо Иванов и компания имат безкрайна юридическа мъдрост, с цел да проведат правосъдна промяна. След която България ще се разсъни непосредствено в светлото бъдеще. Всички тези обети и удари в гърдите завършиха сега, в който Иванов одобри безмълвно и покорно кандидатурата на Атанасова. Видях епична фотография от деня на избора на съдии в Конституционен съд. Десислава Атанасова и Надежда Йорданова, хванали се за ръце и изпиващи се с любовен взор. Тези, които щяха да пращат Борисов в пенсия и да трансформират България. Т институционализираха посредствеността и дадоха път на калинките да се гаврят с конституцията.

Същите тези, когато всичко се прецака и блокира, ще излетят по топлите си острови. А ние ще би трябвало да се оправяме с техните дивотии и с следствията от юридическата нуклеарна зима, в която ни вкараха.

Представете си, че на следващия ден Бойко Борисов позвъни по телефона на самостоятелния парламентарен арбитър Десислава Атанасова и изиска едно или друго мнение от нея. Можете ли да си визиите, че тя ще му затвори. Или ще му изсъска да ѝ се маха от главата. Никой не може да си показа.