Съвременният цар Леонид: Атанасиос Дякос
Атанасиос Дякос е роден под името Атанасиос Николаос Масаветас през 1788 година в малко село в централна Гърция, тогава под османска окупация. Баща му, безпаричен човек и наследник на именит въстаник, погубен в борба против османците, се оказва некадърен да понесе тежестта на огромното си семейство и по тази причина изпраща тогава 12-годишния Дякос като послушник в близкия манастир „ Свети Йоан Кръстител “, където също по този начин може ще получи и положително обучение.
Пет години по-късно Дякос става дякон – по тази причина и го назоваваме точно Атанасиос Дякос: дякос на гръцки значи „ дякон “. Този интервал от живота му обаче не продължава дълго. На 19-годишна възраст той убива османски паша, тъй като тормозел полово едно младо момче. Заради това Дякос бяга в планините, с цел да се скрие от османските управляващи и грозящото го смъртно наказване. След това става клефт (клефтите са пирати към гръцките Егейски и Йонийски острови) и се бие против османската окупация.
На бойното поле Дякос като че ли намира същинското си предопределение и става един от най-хубавите и най-страшни воини измежду бунтовниците. Има обаче един проблем – християнска религия, която той пази надълбоко в себе си, опонира на метода му на живот по това време и по тази причина се пробва още веднъж да стане човек на мира.
Около година след завръщането си, негов приятел грък го предава и Дякос е задържан от членове на османската войска. Той съумява да избяга единствено няколко часа, преди да бъде обесен благодарение на своите другари от планината, които бяха научили за залавянето му и се втурнаха да оказват помощ на остарелия си другар.
Одисей Андруцос
В идващите години Дякос ще се трансформира в незаменимата дясна ръка на друга именита фигура от гръцката война за самостоятелност – Одисей Андруцос. Той също по този начин ще да стане и почетен член на Филики Етерия или Дружеството на приятелите, загадка организация, която води подготовки за самостоятелност и независимост в Гърция. През 1820 година Дякос управлява личната си войска от клефти, трансформирайки се в проклинание за османските военни.
През април 1821 година, месец след формалното начало на Гръцката война за самостоятелност, турските сили (близо 10 000 души) с Омер Вриони и Кьосе Мехмед, двамата най-важни османски генерали, се отдръпват от Тесалия, с цел да се бият с гръцките бунтовници в Централна и Южна Гърция. Страхът им към Дякос и желанието да го видят обезвреден е толкоз огромно, че вземат решение да концентрират по-голямата част от силите си съответно върху него и групата му.
Клетва за приемане във Филики Етерия
Скоро огромна част от гръцката войска е принудена да се отдръпна и Дякос се озовал да се бори против хиляди единствено с 48 мъже до себе си. В един миг един от хората му му докарва кон, с цел да избяга, само че Дякос отхвърля да отстъпи.
След часове на изтощителна и прекомерно кървава борба, османските военни най-сетне залавят и оковават тежко ранения Дякос, който в този миг с изключение на раните си има и няколко счупени ребра. В този си тип е отведен при османските пълководци.
Въпреки че Дякос е умъртвил стотици османски военни през годините си като въстаник, Омер Вирони му се възхищавал и го уважавал като боец – по тази причина и му предлага късмет да избави живота си като се отхвърли от християнството и одобри исляма. Дякос дава отговор:
Кьосе Мехмед, генералът на османските турци, шокиран, само че изпълнен с удивление от храбростта на Дякос, му предлага здравна помощ, дава обещание да го направи почитан офицер от османската войска и да му даде красиво момиче от персоналния си харем за жена. Той желае единствено Дякос да одобри исляма. Гръкът обаче още веднъж отхвърля и в този миг ориста му е решена.
На идната заран Дякос е свиреп малтретиран на обществено място, като образец за локалния гръцки народ. След това е екзекутиран по един от най-ужасните способи, които хората са измислили да убиват други хора – набиват го на прът, до момента в който е още жив. Според националната традиция, до момента в който го водят да бъде екзекутиран, османските офицери неведнъж го питат дали съжалява за дейностите си и желае бърза гибел. В отговор Дякос просто изпява стихотворение, което през днешния ден е част от гръцкия фолклор
Дякос няма щастието да почине в борба като великия Леонид и неговите спартанци – орис, по-предпочитана пред елементарната гибел. Той обаче сподели безусловно същата храброст и кураж като именития цар. Въпреки че е едва прочут за множеството хора отвън Гърция, Атанасиос Дякос се подрежда измежду най-смелите войни в историята на света, давайки живота си за един от най-красивите идеали, известни на човечеството: Свободата!
