Пациент дари заплатата си на разградската болница, след като лекарите спасили живота му
Атанас влезнал в болничното заведение през март с диагноза Коронавирус. Състоянието му се влошило. Не помни огромна част от престоя си там, споделя Нова тв.
„ Аз имам спомен една седмица преди да вляза в болничното заведение - по какъв начин подвигнах висока температура, нищо повече. единствено една температура, а това, което ми споделиха медиците, че съм имал диабет, новооткрит диабет, който може би е влошил нещата ”, изясни той. Борбата за живота на Атанас траяла повече от месец. Борил се, дружно с целия екип на интензивното поделение.
„ Тези хора бяха 25 часа с мен, те ме обгрижваха и допускам, каквото аз съм го претърпял, те са го претърпяли в пъти повече. Знам какъв брой на мен ми беше мъчно, знам какъв брой и на тях им е било мъчно. Тези хора даваха всичко от себе си, с цел да оживея ”, счита мъжът.
„ Преживяхме извънредно сложен миг цялото семейство. Аз, двете ни дъщери, той една забележителна част от всичко не си спомня, само че ние си спомняме доста добре ”, споделя брачната половинка на Атанас – Теодора. Спомнят си, че Атанас посрещнал 47-ия си рожден ден в кома. Единственото, което дъщерите му можели да създадат за него, било да му нарисуват картичка.
„ В която му споделят, че го чакат да се прибере в къщи здрав. Подаръкът за рождения му ден беше една икона на Богородица и тази картичка ”, прибавя брачната половинка на Атанас.
И до момента в който фамилията споделя за претърпяното, началникът на интензивното поделение в разградската болница доктор Георги Кулишев едвам съумява да отдели време за среща с нас. Защото всяка минути му е скъпа. Между живота и гибелта в този миг на апаратна вентилация са 10 души в интензивно поделение. Лекарят не крие, че от време на време, както и по време на лекуването на Атанас, е имало моменти, в които е губел вяра.
„ Поне на два-три пъти съм изгубил вяра. Всъшност сме изгубили вяра, тъй като аз не съм самичък, всички работим в един екип - лекари, сестри, санитарки. Имаше, и то беше напълно основателна паника, само че с помощта на нашите старания и най към този момент на божията помощ –успяхме ”, счита доктор Кулишев.
Шест месеца Атанас Атанасов се възстановявал с рехабилитация и с помощ от околните си. Наложило му се да се учи да се храни и да върви още веднъж. Затова, когато отново тръгнал на работа, решил да направи жест към екипа на отделението за интензивни грижи. Дарил цялата си заплата. Казва, че не е желал гласност, само че се надява положителното да води към положително.
„ Слагам си ръката на сърцето - положителното да води към положително. Тези хора ще създадат нещо положително с това,което аз направих за тях, тъй като те с изключение на за мен, се грижат всекидневно за хората тук. Те дават убийствени смени. Надявам се в случай че съм първи, да не съм финален ”, пожела си Атанас.
„ Това за нас е доста сериозна морална премия, поддръжка и морално самопризнание за нашите старания ”, прибавя доктор Кулишев.
Семейство Атанасови желаят да вдъхнат кураж и религия на всички, които се борят с вируса, и да не губят вяра.
„ Аз имам спомен една седмица преди да вляза в болничното заведение - по какъв начин подвигнах висока температура, нищо повече. единствено една температура, а това, което ми споделиха медиците, че съм имал диабет, новооткрит диабет, който може би е влошил нещата ”, изясни той. Борбата за живота на Атанас траяла повече от месец. Борил се, дружно с целия екип на интензивното поделение.
„ Тези хора бяха 25 часа с мен, те ме обгрижваха и допускам, каквото аз съм го претърпял, те са го претърпяли в пъти повече. Знам какъв брой на мен ми беше мъчно, знам какъв брой и на тях им е било мъчно. Тези хора даваха всичко от себе си, с цел да оживея ”, счита мъжът.
„ Преживяхме извънредно сложен миг цялото семейство. Аз, двете ни дъщери, той една забележителна част от всичко не си спомня, само че ние си спомняме доста добре ”, споделя брачната половинка на Атанас – Теодора. Спомнят си, че Атанас посрещнал 47-ия си рожден ден в кома. Единственото, което дъщерите му можели да създадат за него, било да му нарисуват картичка.
„ В която му споделят, че го чакат да се прибере в къщи здрав. Подаръкът за рождения му ден беше една икона на Богородица и тази картичка ”, прибавя брачната половинка на Атанас.
И до момента в който фамилията споделя за претърпяното, началникът на интензивното поделение в разградската болница доктор Георги Кулишев едвам съумява да отдели време за среща с нас. Защото всяка минути му е скъпа. Между живота и гибелта в този миг на апаратна вентилация са 10 души в интензивно поделение. Лекарят не крие, че от време на време, както и по време на лекуването на Атанас, е имало моменти, в които е губел вяра.
„ Поне на два-три пъти съм изгубил вяра. Всъшност сме изгубили вяра, тъй като аз не съм самичък, всички работим в един екип - лекари, сестри, санитарки. Имаше, и то беше напълно основателна паника, само че с помощта на нашите старания и най към този момент на божията помощ –успяхме ”, счита доктор Кулишев.
Шест месеца Атанас Атанасов се възстановявал с рехабилитация и с помощ от околните си. Наложило му се да се учи да се храни и да върви още веднъж. Затова, когато отново тръгнал на работа, решил да направи жест към екипа на отделението за интензивни грижи. Дарил цялата си заплата. Казва, че не е желал гласност, само че се надява положителното да води към положително.
„ Слагам си ръката на сърцето - положителното да води към положително. Тези хора ще създадат нещо положително с това,което аз направих за тях, тъй като те с изключение на за мен, се грижат всекидневно за хората тук. Те дават убийствени смени. Надявам се в случай че съм първи, да не съм финален ”, пожела си Атанас.
„ Това за нас е доста сериозна морална премия, поддръжка и морално самопризнание за нашите старания ”, прибавя доктор Кулишев.
Семейство Атанасови желаят да вдъхнат кураж и религия на всички, които се борят с вируса, и да не губят вяра.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ