Атанас Свиленов е от хората, които знаеха всичко за киното

Атанас Свиленов е от хората, които знаеха всичко за киното и литературата и е повече от тъпо, че през днешния ден към този момент го няма.

 

Най-известният български критик напусна този свят през декември 2015 година след продължителна битка с онкологично заболяване.

 

В епохата на соца Свиленов работи във вестниците „ Земеделско знаме “ и „ Литературен фронт “, списанията „ Съвременник “, „ Пламък “ и „ Киноизкуство “. Води и кинорубриката във „ Всяка неделя “.

 

Пред него са се изповядвали гении като Лукинко Висконти, Андрей Тарковски, Астрид Линдгрен, Джани Родари, Иво Андрич.

Пламенов дефинира себе си като същински късметлия, защото е имал шанса да се срещне с толкоз велики и известни хора. Никога обаче не се е интересувал от жълтото в живота им в днешния смисъл на думата.

 

Симеон Радев споделя на Свиленов, че Яворов е умъртвил Лора. Той обаче е уверен, че Яворов е наклеветен. Останал доста сюрпризиран, когато редакторите в „ Студентска естрада “ му споделили да редуцира пасажа, в който Радев споделя своето мнение по тематиката, защото щял да наруши уважението към Яворов.

 

Секссимволът на европейското кино Ален Делон също е изповядвал пред него откровения за живота и кариерата си.

Споделя, че най-големи неприятности имал около една от изповедите на Йордан Радичков, само че с нея се гордее най-вече. Той се разговорил дотам, че даже му споделил за шестте си пръста на единия си крайник.

 

В мрачните комунистически години жънел триумфи в специалността си, само че животът му като цяло по никакъв начин не бил елементарен – непрекъснато бил подлаган на гонения поради сексуалността и възгледите си.

Тираничните управляващи даже го тикнали в пандиза и го принудили да сътрудничи на Държавна сигурност.

 

Атанас Свиленов, който Радой Ралин другарски наричаше Педераст Свиленов, стига до много позорен правосъден развой поради неприемливите си интимни контакти през 60-те години.

Обвинителят отбелязва в детайли в речта си, че гейовете популяризират измежду обществото упадъчния западен морал и са оповестили война на социалистическия натурализъм в изкуството.

 

Процесът се води през юли 1964 година, а Свиленов е тикнат в прелиминарен арест още през януари същата година.

Той е арестуван, откакто е заловен да прави орална обич на различен мъж в градска тоалетна. В килията му в ареста бива посетен персонално от вътрешния министър Дико Диков, който непосредствено го заплашва с ликвидиране.

 

Свиленов бил принуждаван всекидневно да си признае за хомосексуалните проявления.

В негова отбрана надигат глас Йордан Радичков, Недялко Йорданов, Еврем Карамфилов, Петър Динеков и други колоси на българската литература. Въпреки това критикът бива наказан на двугодишен затвор. Излежава 9 месеца като два от тях изкарва в карцер. Когато след тъмницата излиза на слънце, припада от ярката светлина.

След излизането му от пандиза, той е наблюдаван и подслушван, среща и доста спънки в осъществяването на специалността му. Забраняват му и пътуванията в чужбина, където интервюира международни звезди.

 

Зетят на Тодор Живков – Иван Славков обаче се намесва и избавя кариерата му. Получил позволение да пътува зад граница, Свиленов се съгласява да сътрудничи на тайните служби. Съвсем умишлено обаче не става разузнавач на Шесто ръководство – в множеството случаи е пишман разведка.

 

Малцина са наясно с обстоятелството, че издъхналият през 2015 година сътрудник Пламенов се интересувал освен от мъже, а и от дами в нелекия си живот, изпълнен с премеждия. С една от дамите даже бил на крачка от брак. Така и не излиза наяве обаче коя е тя.

Източник: Уикенд