Атанас Семов е преподавател в Юридическия факултет на СУ и

Атанас Семов е учител в Юридическия факултет на СУ и парламентарен арбитър. Научните му проучвания по най-важните въпроси на правото на Европейски Съюз са в 15 тома и над 130 студии и публикации. Доктор по право от 2007 година и лекар на юридическите науки от 2012 година (най-младият досега), професор от 2017 година и член-кореспондент на Българска академия на науките от 2021 година Единственият в СУ притежател на Катедра „ Жан Моне ” на Европейски Съюз – купа, която Европейска комисия дава на изявени откриватели по европейски въпроси, в неговия случай – за проучванията му по отношение на правосъдната система на Европейски Съюз. Създател и началник (до 2018 г.) на Международната магистърската стратегия по Право на Европейски Съюз в ЮФ на СУ – най-престижната в България. Създадената от него Библиотека „ Студии по европейско право ” за 20 година даде на правната общественост близо 50 съществени издания. Син е на огромния публицист, публицист, журналист, академик и държавник проф. Марко Семов и театралния възпитател проф. Анастасия Савинова.

ПРЕСТАНЕТЕ С ТОВА „ СТАРТИРАНЕ ”, бе, скъпи медийни хора! „ Стопирайте ” се! Може ли да започва съвещание? Мандат? Управление? Проверка? А всеки, просто всеки „ водещ ” го употребява.

Че и „ започва началото ” казвате!

Има толкоз естествена – пък и доста по-удобна за произнасяне! – дума: „ ЗАПОЧВА ”…

От какъв напън „ стартирате ” щяло и нещяло? Поради каква „ индиция ” или „ императив ”?

Ум не ми го побира! И мира нямам!

Обществена тоалетна да беше българският език, отново нямаше по този начин да се препикава публично…

Че и всеки втори „ инициира ” или „ интервенира ” (вместо „ се намесва ”, отново доста по-лесно за изговаряне). И какъв брой доста още образци за недъгаво и неуместно словоблудства…

„ Стилът – това е самият човек ”, пишеше Сен Бьоф. „ Езикът ме приказва ”, споделяше огромният влъхва Петър Увалиев – и самичък беше образец за дивна езикова непорочност и изящност!

Толкова ли е мъчно да се „ рестартираме ” и да подхванем едно най-простичко изпитание да приказваме на естествен, чист, жив, в случай че може и звънък български език?

И освен – или не толкоз - тъй като е „ заветен на нашите предци ”, а тъй като е изначално изискване да ни поима като нация най-малко още малко…