17 януари - 42 години от смъртта на големия Атанас Далчев
Атанас Христов Далчев е измежду най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на лирика с блестящо философска проблематика, както и на философско-психологическия алманах " Фрагменти ", в който е събрано благосъстоянието на човешката мисъл. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и съветски писатели. Носител е на Хердеровата премия на Виенския университет (1972). Въвежда предметния жанр в българската литература (според който знаците се заменят с предмети, а индивидът се овеществява) и е измежду най-ярките ни диаболисти.
Творчеството на Далчев се свързва с постсимволистичния интервал в поезията ни. Той става отрицател на символизма, противопоставяйки на него нова опредметена лирика. Нарича символизма “мъртва лирика ”. Далчев упреква символистите, че са лишили стиха от живот, че не оферират нищо действително на читателя, че му лишават действителността. Подобно на постсимволистите в този интервал след войните Далчев доближава творчеството си към земното, към формите на земния живот. Той търси в предметния свят духовното, същностното, предава материалния свят в неговото благосъстояние и разнообразие. Така Далчев става изразител на нова линия в поезията. Според него се е родила нужда поезията да се обърне към личността и да почерпи от нея “живителни сокове ”.
