Голомеев за Залата на славата: Това не е индивидуална награда, а признание за целия ни баскетбол
Атанас Голомеев, който в края на август на специфична гала в Пекин ще бъде признат публично в баскетболната " Зала на славата ", съобщи, че това е самопризнание освен за него, само че и за цели две генерации български играчи. 71-годишният Голомеев, който е десеткратен първенец на България с тимовете на Академик, Левски Спартак и ЦСКА Червено знаме и повторен изпълнител номер 1 на европейски шампионати, става третият българин в " Залата на славата " на ФИБА след дългогодишната националка от Славия Ваня Войнова и съдията Артеник Арабаджиян.
@@@
" Преди към 20 дни получих писмо от президента на ФИБА Орасио Мураторе, в което пишеше, че съм признат в " Залата на славата ". По това време бях с внуците ми на ски в Италия, тъй че новината несъмнено доста ме зарадва. Разбира се, бях помолен да не давам публичност на това събитие до 26 март, когато бе към този момент обявено публично. Тази премия обаче не е самостоятелно отличие. Тя е самопризнание за целия ни баскетбол и премия за едно, да не кажа две генерации български баскетболисти. Да бъда измежду 11-те определени от общо 150 номинирани е огромно самопризнание ", сподели Голомеев по време на конференция в " Пресклуб България " през днешния ден.
" За страдание България към този момент повече от 20 години я няма на баскетболната карта. Едно време, когато станахме шести на европейското състезание от 12 тима, се крихме два месеца, тъй като хората ни питаха по какъв начин можело да сме толкоз обратно. Сега сме на такова равнище, че играем квалификации на квалификациите за европейско състезание с 24 тима ", добави още някогашният център на националния тим.
@@@
" Вакуумът сред тогава и в този момент е голям. България изживя мъчителен преход при прекосяването сред двете системи, от който доста пострада спортът. Заради недоимъка нямаше по какъв начин да се отделят задоволително пари за спорт, а професионален спорт няма по какъв начин да се прави без пари. На Олимпийските игри в Сеул през 1988 година ние имахме 37 медала, а Англия - 24. През 2012 година в Лондон ние имахме 3 медала, а британците бяха с 65. Това е по този начин, тъй като тук спортът не е обект на държавна политика. Целият бюджет за спорт е към 90 милиона лв., което е колкото заплатата на един футболист или на един състезател от НБА. Тоест ние би трябвало да развиваме спорт с толкоз пари, колкото получава единствено един състезател на международно равнище. Много проучвания са потвърдили, че всеки вложен лев в спорта се връща пет пъти. Но просто стопанската система ни циклеше дълго време и нямаше от кое място да дойдат тези средства, без които е невероятно развиването на спорта. За да имаме сполучлив спорт, освен баскетбол, би трябвало да има хора, които да набират състезатели още от учебните заведения и детските градини, само че към този момент съвсем няма такива треньори. Само на избрани места към момента школите се развиват - в Ботевград и във Варна и ненапълно в Бургас. Големи баскетболни центрове като Пловдив и Видин да вземем за пример изцяло изчезнаха. За съпоставяне ще дам Испания, където пребивавам през зимните месеци. В Малага залата е за 12 500 души - колкото " Арена Армеец " в София. Залата е цялостна догоре във всеки мач, като дуелите от испанското състезание са даже по-скъпи от тези е европейските шампионати. За гостуванията на Реал Мадрид и Барселона билетите са по 65 евро, само че все пак залата е разпродадена. Това са доходи от по половин милион всяка седмица. А тук има по 300 души на мач, които влизат с билет от по 2 лв.. Е, с тези 600 лв. какво да платиш по-напред - заплати, ток, защита..? ", попита риторично Голомеев.
Според огромния български баскетболист в България към момента има фрагменти, които могат да се трансфорат в положителни играчи, само че неналичието на регулации разрешава най-хубавите от тях да отпътуват в чужбина, а останалите са отказани от изискванията.
@@@
" Има високи момчета за баскетбол, само че би трябвало да ги вкараме в залите. Работата е там, че треньорите получават мизерни заплати и би трябвало да имат някаква спомагателна работа, с цел да могат да изхранват фамилиите си. Докато бях президент на БФБаскетбол сред 1991 и 1993 година, продавахме столове, дезодоранти и какво ли не, единствено и единствено да намерим пари за федерацията. Такова нещо другаде по света няма. В естествените страни изготвяш проект с това какъв брой пари са ти нужни и го представяш пред министерството. А тук би трябвало да се молиш на спонсори, с цел да можеш да съществуваш. Голям проблем е и неналичието на готови фрагменти. Има хора, които знаят доста, само че просто нямат нужния опит за съответната работа. И до момента в който го придобият, биват сменяни. Можещите хора от дълго време абдикираха, виждайки, че няма смисъл. Ако аз в този момент бях президент на федерацията, щях да изискам да има повече регулации, с цел да имаме явен проект, по който да се развива спортът. Във волейболната федерация ненапълно бяха постигнали нещо в тази тенденция, само че при нас в баскетбола това липсва ", сподели още Голомеев.
Запитан за това дали съжалява, че в никакъв случай не е играл в НБА или в Испания, каквито оферти е имал, Голомеев отговори, че е съумял да превъзмогне от дълго време тези неща.
" Едно време не можеше да избираме къде да играем. Имах предложение и от Ню Йорк Никс, и от Барселона, и да остана в Канада, само че бях ли го направил, щях да обрека фамилията си. С кариерите на татко ми и брат ми щеше да бъде свършено. Да, в първия миг има отчаяние, само че с времето то се преодолява. Не скърбя, че не съм играл на Запад. Такава беше обстановката за всички, освен за мен. Просто 45 години бяхме от неверната страна и тъпчехме на едно място ", изясни той.
@@@
" Националният тим е илюстрация на протичащото се в баскетбола ни. Ние нямаме вътрешен шампионат. Националите ни играят единствено по 2-3 съществени мача на сезон и не са готови за такива съществени срещи. За да се сглоби един тим, той с години би трябвало да бъде дружно. А в този момент в деня преди мача не знаем кой ще играе, кой няма да играе, Везенков и Бост дали ще бъдат пуснати от клубовете си. Нашите играчи не могат да се обиграят. Освен това липсва и водач, който да се нагърби с това да вкара няколко решителни коша във значимите моменти. Разбира се има и позитиви - треньорският щаб работи доста съществено, само че за мен най-големият проблем е, че играчите в националния отбор нямат задоволително мачове дружно ", приключи тематиката Голомеев.
Церемонията по включването на Голомеев в " Залата на славата " ще се състои на специфична гала на 30 август в китайската столица Пекин, ден преди мача на откриването на международното състезание за мъже.
ГАЛЕРИЯ
@@@ " Преди към 20 дни получих писмо от президента на ФИБА Орасио Мураторе, в което пишеше, че съм признат в " Залата на славата ". По това време бях с внуците ми на ски в Италия, тъй че новината несъмнено доста ме зарадва. Разбира се, бях помолен да не давам публичност на това събитие до 26 март, когато бе към този момент обявено публично. Тази премия обаче не е самостоятелно отличие. Тя е самопризнание за целия ни баскетбол и премия за едно, да не кажа две генерации български баскетболисти. Да бъда измежду 11-те определени от общо 150 номинирани е огромно самопризнание ", сподели Голомеев по време на конференция в " Пресклуб България " през днешния ден.
" За страдание България към този момент повече от 20 години я няма на баскетболната карта. Едно време, когато станахме шести на европейското състезание от 12 тима, се крихме два месеца, тъй като хората ни питаха по какъв начин можело да сме толкоз обратно. Сега сме на такова равнище, че играем квалификации на квалификациите за европейско състезание с 24 тима ", добави още някогашният център на националния тим.
@@@ " Вакуумът сред тогава и в този момент е голям. България изживя мъчителен преход при прекосяването сред двете системи, от който доста пострада спортът. Заради недоимъка нямаше по какъв начин да се отделят задоволително пари за спорт, а професионален спорт няма по какъв начин да се прави без пари. На Олимпийските игри в Сеул през 1988 година ние имахме 37 медала, а Англия - 24. През 2012 година в Лондон ние имахме 3 медала, а британците бяха с 65. Това е по този начин, тъй като тук спортът не е обект на държавна политика. Целият бюджет за спорт е към 90 милиона лв., което е колкото заплатата на един футболист или на един състезател от НБА. Тоест ние би трябвало да развиваме спорт с толкоз пари, колкото получава единствено един състезател на международно равнище. Много проучвания са потвърдили, че всеки вложен лев в спорта се връща пет пъти. Но просто стопанската система ни циклеше дълго време и нямаше от кое място да дойдат тези средства, без които е невероятно развиването на спорта. За да имаме сполучлив спорт, освен баскетбол, би трябвало да има хора, които да набират състезатели още от учебните заведения и детските градини, само че към този момент съвсем няма такива треньори. Само на избрани места към момента школите се развиват - в Ботевград и във Варна и ненапълно в Бургас. Големи баскетболни центрове като Пловдив и Видин да вземем за пример изцяло изчезнаха. За съпоставяне ще дам Испания, където пребивавам през зимните месеци. В Малага залата е за 12 500 души - колкото " Арена Армеец " в София. Залата е цялостна догоре във всеки мач, като дуелите от испанското състезание са даже по-скъпи от тези е европейските шампионати. За гостуванията на Реал Мадрид и Барселона билетите са по 65 евро, само че все пак залата е разпродадена. Това са доходи от по половин милион всяка седмица. А тук има по 300 души на мач, които влизат с билет от по 2 лв.. Е, с тези 600 лв. какво да платиш по-напред - заплати, ток, защита..? ", попита риторично Голомеев.
Според огромния български баскетболист в България към момента има фрагменти, които могат да се трансфорат в положителни играчи, само че неналичието на регулации разрешава най-хубавите от тях да отпътуват в чужбина, а останалите са отказани от изискванията.
@@@ " Има високи момчета за баскетбол, само че би трябвало да ги вкараме в залите. Работата е там, че треньорите получават мизерни заплати и би трябвало да имат някаква спомагателна работа, с цел да могат да изхранват фамилиите си. Докато бях президент на БФБаскетбол сред 1991 и 1993 година, продавахме столове, дезодоранти и какво ли не, единствено и единствено да намерим пари за федерацията. Такова нещо другаде по света няма. В естествените страни изготвяш проект с това какъв брой пари са ти нужни и го представяш пред министерството. А тук би трябвало да се молиш на спонсори, с цел да можеш да съществуваш. Голям проблем е и неналичието на готови фрагменти. Има хора, които знаят доста, само че просто нямат нужния опит за съответната работа. И до момента в който го придобият, биват сменяни. Можещите хора от дълго време абдикираха, виждайки, че няма смисъл. Ако аз в този момент бях президент на федерацията, щях да изискам да има повече регулации, с цел да имаме явен проект, по който да се развива спортът. Във волейболната федерация ненапълно бяха постигнали нещо в тази тенденция, само че при нас в баскетбола това липсва ", сподели още Голомеев.
Запитан за това дали съжалява, че в никакъв случай не е играл в НБА или в Испания, каквито оферти е имал, Голомеев отговори, че е съумял да превъзмогне от дълго време тези неща.
" Едно време не можеше да избираме къде да играем. Имах предложение и от Ню Йорк Никс, и от Барселона, и да остана в Канада, само че бях ли го направил, щях да обрека фамилията си. С кариерите на татко ми и брат ми щеше да бъде свършено. Да, в първия миг има отчаяние, само че с времето то се преодолява. Не скърбя, че не съм играл на Запад. Такава беше обстановката за всички, освен за мен. Просто 45 години бяхме от неверната страна и тъпчехме на едно място ", изясни той.
@@@ " Националният тим е илюстрация на протичащото се в баскетбола ни. Ние нямаме вътрешен шампионат. Националите ни играят единствено по 2-3 съществени мача на сезон и не са готови за такива съществени срещи. За да се сглоби един тим, той с години би трябвало да бъде дружно. А в този момент в деня преди мача не знаем кой ще играе, кой няма да играе, Везенков и Бост дали ще бъдат пуснати от клубовете си. Нашите играчи не могат да се обиграят. Освен това липсва и водач, който да се нагърби с това да вкара няколко решителни коша във значимите моменти. Разбира се има и позитиви - треньорският щаб работи доста съществено, само че за мен най-големият проблем е, че играчите в националния отбор нямат задоволително мачове дружно ", приключи тематиката Голомеев.
Церемонията по включването на Голомеев в " Залата на славата " ще се състои на специфична гала на 30 август в китайската столица Пекин, ден преди мача на откриването на международното състезание за мъже.
ГАЛЕРИЯ
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ