Събаряните на Запад паметници предизвикаха размисъл за съветските статуи в Русия и Украйна
Атакуването на монументи от колониалната епоха в някои западни страни накара деятели в Русия и Украйна да се замислят по какъв начин техните страни се отнасят към статуите от руската епоха , осведоми " Ройтерс ".
Протестиращи събориха скулптури в Съединени американски щати, Англия, Белгия и на други места по света през последните седмици в символ на взаимност с придвижването " Животът на чернокожите е от голяма важност " против расизма и полицейския произвол.
Статуите на руски водачи като Владимир Ленин и Йосиф Сталин провокираха дискусия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година поради жестокостите по време на комунистическото ръководство.
Русия реши да резервира на място доста от статуите от руския интервал, а други по-спорни реалокира в парк в Москва след 1991 година, интервал, когато доста улици са преименувани и знаците на комунистическия режим са отстранени. Сред преместените са скулптури на Сталин и Феликс Дзержински , създател на болшевишката загадка полиция.
" Мисля, че събарянето на паметника на Дзержински беше едно от най-важните неща, които са се случвали в нашата страна ", разяснява Александра Поливанова, откривател в Центъра за човешки права " Мемориал ".
Но гробницата на създателя на Съветския съюз Ленин към момента е защитавана на Червения площад в Москва и хиляди скулптури на Ленин остават непокътнати в Русия. Според Поливанова това значи, че процесът не е отишъл задоволително надалеч.
" Събитията от 1991 година се оказаха незавършени . За страдание закононарушенията не бяха уместно жигосани нито на държавно равнище, нито на равнище общество. Декомунизацията не се случи ", счита специалистът.
Украйна събори доста повече руски скулптури спрямо Русия , изключително от 2014 година, когато улични митинги смъкнаха президента Виктор Янукович от власт.
Останалите тогава руски монументи бяха атакувани, защото се свързваха с Янукович, който се опита да построи по-близки връзки с Москва, напомня Владимир Вятрович, ръководител на Украинския институт за национална памет.
" Хората започнаха да разискват комунистическото минало, закононарушенията на комунистическия режим и за какво те в никакъв случай не би трябвало да се повтарят. Особено по време на зимата на 2014 година стотици монументи на Ленин бяха съборени като знаци на всичко обвързвано със Съветския съюз ", изясни той.
По-късно беше признат закон, който забрани комунистическите знаци в Украйна.
Протестиращи събориха скулптури в Съединени американски щати, Англия, Белгия и на други места по света през последните седмици в символ на взаимност с придвижването " Животът на чернокожите е от голяма важност " против расизма и полицейския произвол.
Статуите на руски водачи като Владимир Ленин и Йосиф Сталин провокираха дискусия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година поради жестокостите по време на комунистическото ръководство.
Русия реши да резервира на място доста от статуите от руския интервал, а други по-спорни реалокира в парк в Москва след 1991 година, интервал, когато доста улици са преименувани и знаците на комунистическия режим са отстранени. Сред преместените са скулптури на Сталин и Феликс Дзержински , създател на болшевишката загадка полиция.
" Мисля, че събарянето на паметника на Дзержински беше едно от най-важните неща, които са се случвали в нашата страна ", разяснява Александра Поливанова, откривател в Центъра за човешки права " Мемориал ".
Но гробницата на създателя на Съветския съюз Ленин към момента е защитавана на Червения площад в Москва и хиляди скулптури на Ленин остават непокътнати в Русия. Според Поливанова това значи, че процесът не е отишъл задоволително надалеч.
" Събитията от 1991 година се оказаха незавършени . За страдание закононарушенията не бяха уместно жигосани нито на държавно равнище, нито на равнище общество. Декомунизацията не се случи ", счита специалистът.
Украйна събори доста повече руски скулптури спрямо Русия , изключително от 2014 година, когато улични митинги смъкнаха президента Виктор Янукович от власт.
Останалите тогава руски монументи бяха атакувани, защото се свързваха с Янукович, който се опита да построи по-близки връзки с Москва, напомня Владимир Вятрович, ръководител на Украинския институт за национална памет.
" Хората започнаха да разискват комунистическото минало, закононарушенията на комунистическия режим и за какво те в никакъв случай не би трябвало да се повтарят. Особено по време на зимата на 2014 година стотици монументи на Ленин бяха съборени като знаци на всичко обвързвано със Съветския съюз ", изясни той.
По-късно беше признат закон, който забрани комунистическите знаци в Украйна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ