Учените откриха убедителни доказателства за съществуването на аномални черни дупки със средна маса
Астрономите са разкрили най-убедителното доказателство до момента за съществуването на черна дупка със междинна маса (IMBH) — един от най-мистериозните обекти в космоса. За първи път беше допустимо да се наблюдава по какъв начин звездата J0731+3717 беше изхвърлена със скорост над 1 милион благи в час от кълбовидния куп M15, което стана допустимо единствено под въздействието на свръхмощната гравитация на черна дупка с маса от няколко хиляди слънчеви маси.
Проучване, извършено от китайски учени въз основа на данни от обсерваториите Gaia, LAMOST и SDSS, удостовери, че звездата има химичен състав и възраст, сходни на звездите в M15, и затова е била изхвърлена от там. Такава хиперзвукова скорост е допустима единствено заради гравитационния резултат на „ прашка “, когато компактно двойно звездно ядро преминава около солидна черна дупка, която улавя една звезда и изхвърля друга в междугалактическото пространство.
Предишни опити за разкриване на IMBH в M15 — посредством спектроскопски наблюдения и измервания на скоростите на пулсарите — дадоха неубедителни резултати. Те не изключват опцията за кондензация на доста неутронни звезди или черни дупки с по-малка маса. Въпреки това, новият способ — търсене на звезди, които са избягали от клъстери — ни разрешава да локализираме черната дупка с акуратност до няколко астрономически единици, което не било допустимо преди.
Според откривателите, с цел да доближи записаната скорост (около 550 km/s), звездата би трябвало да лети на по-малко от 1 астрономическа единица от черна дупка с маса минимум 2000−3000 слънчеви маси. Тази стойност изключва всевъзможни различни пояснения: имаме първото директно доказателство за съществуването на междинна черна дупка в центъра на объл куп.
Това изобретение може да бъде ключът към разбирането на образуването на свръхмасивни черни дупки в галактиките. Ако IMBH в действителност са „ изчезналото звено “ сред звездите и гигантските черни дупки, наблюденията на такива обекти ще оказват помощ да се разбере по какъв начин тъкмо порастват тези галактически чудовища. Учените предвиждат, че с помощта на новите данни от Gaia и други огромни оптични обсерватории скоро ще бъдат открити още повече такива случаи.
