Астрономите са открили космически източник на вода, който е 140

Астрономите са разкрили галактически източник на вода, който е 140 трилиона пъти по-голям от океаните на Земята взети дружно. Това е най-големият и най-отдалечен воден контейнер, откриван в миналото във Вселената.

Тази зашеметяваща сбирка от вода – равна на 140 трилиона пъти размера на земните океани – обгръща квазар, далечен на повече от 12 милиарда светлинни години.

Квазарите са блестящи, енергийни обекти, задвижвани от свръхмасивни черни дупки, които гълтам близкия газ и прахуляк. В този случай квазарът APM 08279+5255 е хазаин на черна дупка с маса 20 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. Нейната енергийна мощ се равнява на тази на хиляда трилиона слънца, създавайки рискова среда, в която водните пари процъфтяват.

„ Средата към този квазар е доста неповторима, защото създава тази голяма маса вода “, споделя Мат Брадфорд от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА. „ Това е още едно доказателство, че водата е необятно публикувана във Вселената, даже в най-древни времена. “

Астрономите са очаквали да открият водни пари в дълбокия космос, само че в никакъв случай на такова огромно разстояние.

Млечният път в действителност съдържа водни пари, само че в количества 4000 пъти по-малки от тези, които заобикалят този квазар. По-голямата част от водата в нашата вселена остава затворена в лед, което прави мащабите на това изобретение още по-забележителни. Водните пари играят решаваща роля за разбирането на изискванията към квазара. В APM 08279+5255 тя се простира в газообразен район, обхващащ стотици светлинни години. Квазарът залива този газ с интензивна инфрачервена радиация и рентгенови лъчи, нагрявайки го до необикновени равнища и правейки го доста по-плътен от типичните междузвездни среди. Дори при минус 63 градуса по Фаренхайт газът остава доста по-топъл от предстоящото – пет пъти по-горещ от това, което нормално се среща в галактиките. Той също по този начин е от 10 до 100 пъти по-плътен, разкривайки по какъв начин рисковата радиация на квазара оформя заобикалящата го среда.

Наличието на водни пари, дружно с въглероден оксид, предлага по-дълбока визия за бъдещето на квазара.

Наличният газ може да поддържа растежа на черната дупка, до момента в който тя стане шест пъти по-голяма.

Съдбата ѝ обаче остава неразбираема. Може да се разпадне на нови звезди или да бъде взривена в космоса от силата на квазара.

Екипът на Брадфорд стартира наблюденията си през 2008 година благодарение на „ Z-Spec “ в Субмилиметровата обсерватория на Калифорнийския софтуерен институт – 33-метров телескоп на Мауна Кеа, Хавай. Последващите наблюдения са извършени с Комбинирания масив за проучване на милиметровата астрономия (CARMA) в планината Инио в Южна Калифорния. Вторият екип, управителен от Дариуш Лис от Калтех, употребява интерферометъра Plateau de Bure във френските Алпи. През 2010 година групата на Лис инцидентно открива вода в APM 8279+5255. Екипът на Брадфорд дава спомагателни детайлности за голямото количество вода посредством разкриване на голям брой спектрални подписи.

Източник – The Brighter Side/Превод:SafeNews