Телескопът Уеб забеляза вода в близка планетарна система
Астрономите откриха водни пари, които се вихрят наоколо до близка звезда, което демонстрира, че планетите, които се образуват към нея, може би в миналото ще могат да поддържат живот.
Младата планетарна система, известна като PDS 70, се намира на 370 светлинни години от нас, оповестява Си Ен Ен. Звездата в центъра ѝ е на към 5,4 милиона години и е по-хладна от нашето Слънце. Около нея обикалят две известни планети газови колоси, а откривателите неотдавна откриха, че една от тях, PDS 70b, може да споделя орбитата си с трета планета „ брат и сестра “, която се образува там.
Звездата е заобиколена от два разнообразни диска от газ и прахуляк - съставките, нужни за образуването на звезди и планети. Вътрешният и външният диск са разграничени от разстояние от 8 милиарда километра. Газовите колоси се намират в тази празнота, където обикалят към звездата.
Средноинфрачервеният инструмент на телескопа Уеб откри следи от водни пари във вътрешния диск, на по-малко от 160 милиона километра от звездата. Астрономите считат, че вътрешният диск е мястото, където биха могли да се образуват дребни, скалисти планети, сходни на тези в нашата Слънчева система, в случай че PDS 70 е нещо сходно на нашата Слънчева система. В нашата система Земята обикаля на разстояние 150 милиона километра от Слънцето.
Изследване, в което в детайли са разказани откритията, оповестено в списание „ Нейчър “.
„ Виждали сме вода в други дискове, само че не толкоз близо и в система, в която сега се събират планети. Не можехме да създадем подобен вид премерване преди Уеб “, споделя в изказване водещият създател на проучването Джулия Пероти, постдокторант в Института по астрономия " Макс Планк " в Хайделберг. PDS 70 е относително остаряла за звезда, която е хазаин на планетообразуващ диск.
Мистерия на водните пари
Астрономите бяха сюрпризирани да открият водни пари наоколо до звездата, като се има поради нейната възраст. PDS 70 е относително остаряла за звезда, която е хазаин на планетообразуващ диск.
Количеството газ и прахуляк в тези дискове понижава с времето заради интензивността на звездата или тъй като материалът се струпва, с цел да образува планети. Досега не е забелязвана вода в планетообразуващ диск на такава възраст, което накара астрономите да считат, че водните пари не биха могли да оцелеят при звездната радиация за толкоз дълъг интервал от време и че всички скалисти планети, които се образуват там, ще бъдат сухи.
Не са открити планети, които да се образуват във вътрешния диск, само че са открити всички нужни съставки. Наличието на водни пари допуска, че планетите биха могли да съдържат вода под някаква форма. Само времето ще покаже дали планетите се образуват и дали са евентуално обитаеми за живот.
„ Откриваме относително огромно количество дребни прахови зърна. В композиция с откритите от нас водни пари вътрешният диск е доста вълнуващо място “, споделя в изказване съавторът на проучването Ренс Уотърс, професор по астрофизика в университета Радбуд в Нидерландия.
Но от кое място се е появила водната пара?
Възможно е водородните и кислородните атоми да се комбинират, с цел да образуват водни молекули във вътрешния диск, или ледените прахови частици да се движат от по-хладния външен диск към горещия вътрешен диск, което води до превръщането на леда в пара.
Водната пара евентуално е останала постоянна макар близостта си до звездата, тъй като прахът я защищава от раздробяване под въздействието на ултравиолетовата радиация на звездата. Изследователският екип възнамерява да следи системата с Уеб още в бъдеще, с цел да разкрие спомагателни секрети при оформянето на планетарна система.
„ Това изобретение е извънредно вълнуващо, защото изследва региона, в която нормално се образуват скалисти планети, сходни на Земята “, споделя в изказване съавторът на проучването Томас Хенинг, шеф на Института по астрономия „ Макс Планк “. /БГНЕС
