Учените потвърдиха датата на второто най-дълго пълно слънчево затъмнение на XXI век
Астрономите публично потвърдиха, че на 2 август 2027 година ще се случи второто най-дълго цялостно слънчево затъмнение на XXI век – рядко небесно събитие, което ще остави диря освен в научните архиви, само че и в персоналните мемоари на милиони хора. Максималната фаза на цялостна мрачевина ще продължи към 6 минути и 23 секунди – съвсем безкрайност по стандартите на сходни феномени, написа " Фактор ".
За съпоставяне, абсолютният връх за века остава за 22 юли 2009 година, когато цялостното слънчево затъмнение е достигнало 6 минути и 39 секунди. Въпреки това, учените акцентират, че събитието през 2027 година ще бъде надалеч по-значимо от човешка позиция, защото ще бъде наблюдаемо от гъсто обитаеми региони и ще премине над елементи от Европа, Северна Африка и Близкия изток.
На 2 август 2027 година Луната ще застане в съвсем идеално подравняване със Слънцето и Земята. За тясна линия от планетата дневната светлина ще бъде „ изключена “, като че ли някой постепенно е завъртял галактически димер. Уличните лампи могат да светнат, температурите да паднат с няколко градуса, а към Слънцето ще се разкрие неговата призрачна корона – изтънчен венец от плазма, незабележим в елементарни дни.
Подобна дълготрайност на цялостната фаза е извънредно рядка. Повечето цялостни слънчеви затъмнения траят едвам две или три минути. Над шест минути мрачевина се случват един път на десетилетия и постоянно над океани или едва обитаеми райони. Именно това прави затъмнението през 2027 година толкоз особено – освен поради геометрията на небето, а поради хората под него.
Причината за тази „ благотворителност “ на космоса се крие в съвсем съвършено съвпадане на няколко фактора. Луната ще бъде покрай перигей – точката, в която е най-близо до Земята и наподобява малко по-голяма в небето. В същото време Земята ще бъде покрай афелий – когато се намира малко по-далеч от Слънцето, което го прави да наподобява по-малко. По-голяма Луна, по-малко Слънце – и резултатът е по-дълга цялостна мрачевина. Към това се прибавя и географията: маршрутът на затъмнението минава над райони със относително изсъхнало време и по-голям късмет за ясно небе през лятото.
Централната линия на цялостното затъмнение ще премине през южна Испания, ще прекоси Средиземно море, Северна Африка – в това число Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Египет – и ще продължи към Близкия изток и Арабския полуостров. Именно това трансформира събитието в магнит за пътешественици, учени и така наречен „ ловци на затъмнения “, които към този момент възнамеряват направления, отпуски и аварийни разновидности при положение на облаци.
В астрономическите среди противоположното преброяване от дълго време е почнало. Но надалеч оттатък научните измервания, сходни събития имат мощен човешки резултат. Хората помнят къде са били при първото си цялостно затъмнение, с кого са го споделили и по какъв начин светът за няколко минути е изглеждал по едно и също време непознат и надълбоко прочут. За някои това е моментът, в който вземат решение да се занимават с просвета. За други – просто спомен, който в никакъв случай не избледнява.
Историята демонстрира, че такива феномени оставят културна диря. От античните цивилизации, които са ги възприемали като знаци от боговете, до актуалните общества, които се събират по паркинги, хълмове и покриви с защитни очила в ръка – цялостното слънчево затъмнение остава едно от дребното събития, способни да обединят хора с изцяло друг живот под едно и също небе.
Научната стойност също е забележителна. По време на цялостната фаза откривателите ще имат опция да следят слънчевата корона, да учат държанието на плазмата и да събират данни, които не могат да бъдат получени при естествени условия. Но даже и без телескопи и графики, резултатът върху човешкото усещане е мъчно описуем.
След 2 август 2027 година ще останат фотоси, статистики и научни изявления. Но най-дълготрайни ще бъдат персоналните истории – хората, които ще си спомнят деня, в който Слънцето изчезна измежду лято и се върна, като че ли нищо не се е случило. Между тези два момента – тъмнината и завръщането на светлината – има пространство за учудване, тишина и вероятност.
Именно по тази причина учените акцентират смисъла на тази дата. Не тъй като е рекордьор, а тъй като е необичаен късмет човечеството още веднъж да си напомни, че живее върху дребна планета, която за няколко минути може да бъде обхваната от сянката на Луната.
За съпоставяне, абсолютният връх за века остава за 22 юли 2009 година, когато цялостното слънчево затъмнение е достигнало 6 минути и 39 секунди. Въпреки това, учените акцентират, че събитието през 2027 година ще бъде надалеч по-значимо от човешка позиция, защото ще бъде наблюдаемо от гъсто обитаеми региони и ще премине над елементи от Европа, Северна Африка и Близкия изток.
На 2 август 2027 година Луната ще застане в съвсем идеално подравняване със Слънцето и Земята. За тясна линия от планетата дневната светлина ще бъде „ изключена “, като че ли някой постепенно е завъртял галактически димер. Уличните лампи могат да светнат, температурите да паднат с няколко градуса, а към Слънцето ще се разкрие неговата призрачна корона – изтънчен венец от плазма, незабележим в елементарни дни.
Подобна дълготрайност на цялостната фаза е извънредно рядка. Повечето цялостни слънчеви затъмнения траят едвам две или три минути. Над шест минути мрачевина се случват един път на десетилетия и постоянно над океани или едва обитаеми райони. Именно това прави затъмнението през 2027 година толкоз особено – освен поради геометрията на небето, а поради хората под него.
Причината за тази „ благотворителност “ на космоса се крие в съвсем съвършено съвпадане на няколко фактора. Луната ще бъде покрай перигей – точката, в която е най-близо до Земята и наподобява малко по-голяма в небето. В същото време Земята ще бъде покрай афелий – когато се намира малко по-далеч от Слънцето, което го прави да наподобява по-малко. По-голяма Луна, по-малко Слънце – и резултатът е по-дълга цялостна мрачевина. Към това се прибавя и географията: маршрутът на затъмнението минава над райони със относително изсъхнало време и по-голям късмет за ясно небе през лятото.
Централната линия на цялостното затъмнение ще премине през южна Испания, ще прекоси Средиземно море, Северна Африка – в това число Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Египет – и ще продължи към Близкия изток и Арабския полуостров. Именно това трансформира събитието в магнит за пътешественици, учени и така наречен „ ловци на затъмнения “, които към този момент възнамеряват направления, отпуски и аварийни разновидности при положение на облаци.
В астрономическите среди противоположното преброяване от дълго време е почнало. Но надалеч оттатък научните измервания, сходни събития имат мощен човешки резултат. Хората помнят къде са били при първото си цялостно затъмнение, с кого са го споделили и по какъв начин светът за няколко минути е изглеждал по едно и също време непознат и надълбоко прочут. За някои това е моментът, в който вземат решение да се занимават с просвета. За други – просто спомен, който в никакъв случай не избледнява.
Историята демонстрира, че такива феномени оставят културна диря. От античните цивилизации, които са ги възприемали като знаци от боговете, до актуалните общества, които се събират по паркинги, хълмове и покриви с защитни очила в ръка – цялостното слънчево затъмнение остава едно от дребното събития, способни да обединят хора с изцяло друг живот под едно и също небе.
Научната стойност също е забележителна. По време на цялостната фаза откривателите ще имат опция да следят слънчевата корона, да учат държанието на плазмата и да събират данни, които не могат да бъдат получени при естествени условия. Но даже и без телескопи и графики, резултатът върху човешкото усещане е мъчно описуем.
След 2 август 2027 година ще останат фотоси, статистики и научни изявления. Но най-дълготрайни ще бъдат персоналните истории – хората, които ще си спомнят деня, в който Слънцето изчезна измежду лято и се върна, като че ли нищо не се е случило. Между тези два момента – тъмнината и завръщането на светлината – има пространство за учудване, тишина и вероятност.
Именно по тази причина учените акцентират смисъла на тази дата. Не тъй като е рекордьор, а тъй като е необичаен късмет човечеството още веднъж да си напомни, че живее върху дребна планета, която за няколко минути може да бъде обхваната от сянката на Луната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ