Астрономите обичат реда. Обичат красивите, плоски протопланетни дискове, които се

Астрономите обичат реда. Обичат красивите, плоски протопланетни дискове, които се въртят добродушно към младите си звезди и методично сглобяват планети, като че ли следват учебник. Само че Вселената още веднъж реши да се подиграе на упованията, написа Meteo Balkans.

С помощта на галактическия телескоп Хъбъл учените откриха най-голямата и най-разхвърляна " планетарна детска градина ", следена до момента – система, която наподобява повече на галактическа стихия, в сравнение с спокоен развъдник за светове.

Обектът носи сухото име IRAS 23077+6707, само че никой не го назовава по този начин. В научните среди той към този момент е прочут като " Чивито на Дракула " – прякор, който звучи шеговито, само че разказва идеално характера му: солиден, чудноват и неосъществим за игнориране.

Дискът се намира на към 1000 светлинни години от Земята и се простира на близо 400 милиарда благи – почти 40 пъти по-широк от нашата Слънчева система до пояса на Кайпер. Това не е просто огромен диск. Това е страшилище.

Толкова е компактен, че изцяло закрива младата звезда в центъра си. Учените даже не са сигурни дали вътре се крие една солидна звезда или двойна система – всичко е прикрито зад дебели пластове прахуляк и газ.

Най-шокиращото не е размерът, а формата. Дискът е следен съвсем от ръба и вместо гладки пластове, се виждат раздрани, нишковидни структури, които се издигат надалеч над равнината и се спускат под нея.

Материята не просто се върти – тя излетява, разтяга се, изкривява се. Горните пластове наподобяват като издухани от мощен галактически вятър, а тънък прахуляк доближава височини, които до момента не са били ясно следени при сходни системи.

И тук идва още по-странното.

Диск с " отрязана " страна...

Едната страна на диска е цялостна с високи, влакнести структури. Другата – съвсем идеално чиста, като че ли някой я е изрязал с нож. Няма симетричност. Няма баланс. Няма " натурален ред ".

Това подсказва за насилствени процеси: допустимо е системата да е погълнала нова вълна от прахуляк и газ, или да взаимодейства интензивно с околната си среда. Възможно е и нещо още по-екзотично – процеси, които занапред ще бъдат разбирани.

Едно е несъмнено: концепцията, че протопланетните дискове са спокойни и симетрични, стартира да се разпада.

Според откривателите от Център за астрофизика Харвард–Смитсониън, този обект е скъпа лаборатория за проучване на образуването на планети.

Наблюденията на Хъбъл във забележима светлина разкриват елементи, които допълват данните от галактическия телескоп Джеймс Уеб. Докато Уеб наднича в инфрачервеното, Хъбъл демонстрира структурата на хаоса в действително време.

Това разрешава на учените да проследят по какъв начин материята се движи, сблъсква и пренарежда в среда, където бъдещите планети още не са оформили постоянни орбити.

Масата на диска се прави оценка на 10 до 30 пъти масата на Юпитер. Това е повече от задоволително, с цел да се образуват няколко великански планети – и то в система, която няма нищо общо с подредения ни галактически квартал.

Теоретично IRAS 23077+6707 може да даде началото на голяма и изцяло друга планетарна система. Такава, в която планетите не се раждат безшумно, а измежду турбуленции, отклонения и трагични пренареждания.

Това изобретение е значим миг освен за астрономията, само че и за метода, по който разбираме естествените процеси – в това число тези, които въздействат на галактическата среда към Земята.

Вселената не обича разпоредбите. Дори местата, където се раждат планетите, могат да бъдат шумни, асиметрични и изцяло непредсказуеми. А " Чивито на Дракула " е живото доказателство, че редът постоянно се ражда от хаоса – не макар него.

И в случай че в миналото сте си мислили, че космосът е спокоен и спретнат, Хъбъл преди малко ви опроверга.