Около Уран може да има живот
Астрономите изследват доста обекти в космоса, само че когато става въпрос за ледени колоси като Уран, учените се сблъскват с проблеми. Скорошно изследване, оповестено в Journal of Geophysical Research: Planets, дава нов взор към най-големите луни на Уран.
Анализирани са данни от галактическия транспортен съд Voyager 2 на НАСА през 80-те години на предишния век, както и данни от други галактически задачи и наземни наблюдения. Целта е да се разбере дали съществуват океани на най-големите луни на Уран.
Резултатите от проучването демонстрират, че четири от петте най-големи луни на Уран, в това число Ариел, Умбриел, Титания и Оберон, евентуално съдържат океански пласт сред ядрото и ледената кора. Този пласт на океана може да съдържа задоволително топлота, с цел да обезпечи евентуална обитаемост. Миранда, петата по величина луна, също може да има океан, само че е изгубила топлота и в този момент е изцяло замръзнала.
Едно от основните открития на проучването е, че океаните на най-големите луни на Уран може да съдържат в обилие хлориди и амоняк, който работи като антифриз. Солите, които също могат да участват във водата, са различен вероятен източник на антифриз, поддържащ съществуването на вътрешните океани.
Интересно е да се означи, че вътрешността на луните на Уран е задоволително изолирана, с цел да поддържа вътрешната топлота, нужна за съществуването на океаните. Мантиите на Титания и Оберон са способни да излъчват горещи течности, което евентуално прави океаните задоволително топли за евентуална обитаемост.
Това е значимо изобретение за астрономията, защото значи, че вътрешните океани на най-големите луни на Уран може да имат подобаващи условия за живот. В бъдеще учените може да употребяват тези открития, с цел да търсят живот на други огромни планетарни луни в Слънчевата система. Необходими са повече проучвания, с цел да се удостовери съществуването на живот в тези океани.
Анализирани са данни от галактическия транспортен съд Voyager 2 на НАСА през 80-те години на предишния век, както и данни от други галактически задачи и наземни наблюдения. Целта е да се разбере дали съществуват океани на най-големите луни на Уран.
Резултатите от проучването демонстрират, че четири от петте най-големи луни на Уран, в това число Ариел, Умбриел, Титания и Оберон, евентуално съдържат океански пласт сред ядрото и ледената кора. Този пласт на океана може да съдържа задоволително топлота, с цел да обезпечи евентуална обитаемост. Миранда, петата по величина луна, също може да има океан, само че е изгубила топлота и в този момент е изцяло замръзнала.
Едно от основните открития на проучването е, че океаните на най-големите луни на Уран може да съдържат в обилие хлориди и амоняк, който работи като антифриз. Солите, които също могат да участват във водата, са различен вероятен източник на антифриз, поддържащ съществуването на вътрешните океани.
Интересно е да се означи, че вътрешността на луните на Уран е задоволително изолирана, с цел да поддържа вътрешната топлота, нужна за съществуването на океаните. Мантиите на Титания и Оберон са способни да излъчват горещи течности, което евентуално прави океаните задоволително топли за евентуална обитаемост.
Това е значимо изобретение за астрономията, защото значи, че вътрешните океани на най-големите луни на Уран може да имат подобаващи условия за живот. В бъдеще учените може да употребяват тези открития, с цел да търсят живот на други огромни планетарни луни в Слънчевата система. Необходими са повече проучвания, с цел да се удостовери съществуването на живот в тези океани.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ