Астрономическата зима в България ще започне в 17:03 часа в

Астрономическата зима в България ще стартира в 17:03 часа в неделя, в деня на зимното слънцестоене. Това е и най-късият ден в годината в Северното полукълбо, както и най-дългият в Южното.

Зимното слънцестоене бележи най-късия ден в годината в Северното полукълбо и най-дългия ден в Южното полукълбо. В България слънцето е изгряло в 7:54 часа ще залезе в 16:56 часа, като продължителността на деня е девет часа и две минути. Оттук насетне денят последователно ще стартира да се усилва.
Какво съставлява слънцестоенето? 
Земята се върти към оста си, наклонена под ъгъл от 23.4 градуса — и това е повода за съществуването на сезони. Един ден всяка година Северният полюс е ориентиран в най-голяма степен надалеч от слънцето. В различен ден Южният полюс е допустимо най-далеч от слънцето. Това са северното и южното зимно слънцестоене.

През декември северната ос на Земята е наклонена в посока, противоположна на Слънцето, като слънцето в среднощ виси над Тропика на Козирога, линия, ситуирана на 23,5 градуса южно от екватора. Тропикът на Козирога е най-южната точка на Земята.

За хората в Северното полукълбо това е най-краткият ден в годината, с минимум часове дневна светлина, и началото на астрономическата зима.

В момента на слънцестоенето мъчно може да се забележи нещо особено, само че денем може да се види по какъв начин слънцето остава ниско на небето и залязва рано следобяд.

Думата " слънцестоене " пък идва от латинските думи sol за слънце и stitium, което може да значи " пауза " или " прекъсване ".
Препратки към връзката с природата
Най-краткият ден и най-дългата нощ още от Древността символизират и цикличността на живота и необратим кръговрат на природата.

В същността си зимното слънцестоене въплъщава миг на преход – прекосяване от мрачевина към светлина. Удължаващите се дни след този преломен миг значат последователното възвръщане на топлината и жизнеността, вдъхвайки нов живот на природата. Това време постоянно е било възприемано като интервал за интроспекция - превръщане към себе си, както за индивида, по този начин и за общността.

Слънцестоенето се отбелязва с разнообразни ритуали и празненства, които почитат взаимоотношението сред космоса и Земята. Древни шамански обичаи преглеждат това небесно събитие опция за духовно обновяване и хармонизиране с ритъма на природата.

Много ритуали към зимното слънцестоене, са свързани със светлината – запалването на свещи, огньове или потреблението на алегорични изображения на слънцето.

Наблюдаването на зимното слънцестоене може също да насърчи възприятието за разсъдливост и оценяване на фините промени, които настъпват в околната среда. Природата се трансформира в платно за размисъл и вътрешно изследване, приканвайки индивида да се усамоти и да откри вътрешно успокоение.

Зимното слънцестоене въплъщава същността на салдото. Много обичаи, свързани с природата, предизвикват приемането на съществуващия мрак, признавайки ролята му в растежа, изцелението и обновлението.

Исторически зимното слънцестоене е имало надълбоко значение в античните селскостопански практики, като е служило на селскостопанските общности, с цел да видят резултатите от работата си, да стартират обмисляне и подготовка за реколтата за идната година.

Традиционно зимното слънцестоене е било време за общи събирания и празненства. От церемонии във връзка слънцестоенето до описване на истории към огньове, културите по целия свят са чествали този ден по разнообразни способи. Участието в тези обичаи основава възприятие за общественост и укрепва връзката ни освен с природата, само че и посред ни.

В България част от национални вярвания към Игнажден (20 декември) и Бъдни вечер са тясно свързани точно със зимното слънцестоене.