Металното ядро на мъртва планета обикаля около мъртвата си звезда
Астрономи са разкрили разрушените остатъци от мъртва планета, обикаляща към мъртво слънце в далечна, запустяла слънчева система.
Разкъсаното ядро на мъртвата планета се състои от тежък метал и обикаля с стремглава скорост през мръсна галактическа среда, цялостна с други части от мъртви планети. Един ден, споделят астрономите, нашата слънчева система евентуално ще наподобява по същия метод.
Това тъмно умозаключение, което е разказано в списание Science, идва от наблюдението на мъртвата планета, която обикаля към звезда бяло джудже от слънчева система намираща се на към 410 милиона светлинни години от Земята.
Тук картината е сходна като при всички бели джуджета: те се образуват откакто звездите като нашето Слънце свършат горивото и първо се издуват като балон на открито в огнени катаклизми, а по-късно се свиват в мъртви кристални люспи с висока компактност.
Звездата, която е привлякла вниманието на екипа е извънредно плътна. Според откривателите, това бяло джудже опакова към 70 % от масата на нашето слънце в една дребна сфера, не по-голяма от Земята, което му дава опустошително гравитационно привличане.
„ Гравитацията на бялото джудже е към 100 000 пъти по-голяма от тази на Земята. Един характерен метеорит ще бъде раздран от гравитационни сили, в случай че премине прекомерно близо, “ споделя в изказване водещият създател Кристофър Мансер, физик от Университета Уоруик в Ковънтри, Англия.
Мансър и сътрудниците му откриват, че към периметъра на бялото джудже се върти ореол от пулверизирани, раздробени скали. Спектроскопският разбор на светлината, предавана от звездата и нейният ореол демонстрира, че дискът е цялостен с тежки детайли, като желязо, магнезий и О2 – основни съставки за основаването на скалисти планети, като Земята.
Това дава на откривателите някои улики за съществуването на обект, който като че ли се върти по-бързо от останалите. Мистериозният обект се движи толкоз бързо, че приключва цялостна орбита към мъртвата си звезда един път на всеки 2 часа, пишат откривателите, оставяйки опашка от газ, като от комета.
За да обикаля толкоз бързо, обектът явно би трябвало да бъде доста покрай бялото джудже – по-близо, в сравнение с наподобява допустимо, поради мощното гравитационно привличане на мъртвата звезда. За да стане по този начин, обектът „ би трябвало да е с доста висока компактност или евентуално да има вътрешна мощ, която да го държи като едно цяло “, споделя съавторът на проучването, Борис Генсике, професор по физика в Университета Уоруик.
Екипът заключава, че с цел да задържи целостта си толкоз надълбоко в гравитационното поле на бялото джудже, мистериозният обект би трябвало да се състои основно от тежки метали, като желязо и никел. Най-вероятно това е здравото ядро на една планета, което е оживяло след пагубната гибел на звездата. Първоначалната планета би трябвало да е с размер от най-малко стотици благи в диаметър, пишат откривателите, само че в този момент е останало единствено ядро с широчина по-малка от 1 километър.
Това, че всяка част от планетата, колкото и дребна да е, може да оцелее толкоз покрай бяло джудже, е удивително, пишат откривателите. Научавайки повече за тази прашна, мъртва слънчева система, може даже да донесе някои изненади и прозрения за крайната орис на нашата Слънчева система.
„ Общият консенсус е, че след 5 до 6 милиарда години, нашето Слънце ще се трансформира в бяло джудже, към което ще обикалят Марс, Юпитер, Сатурн, другите планети, както и метеорити и комети, – споделя Мансер.
Що се отнася до Земята, Слънцето евентуално ще я погълне, до момента в който се издува като червен колос, изгаряйки последните останки от горивото си и унищожавайки скъпоценния подарък на живота, който в миналото е давал. Може би тогава бъдещите извънземни астрономи ще погледнат към гробището на нашата слънчева система и може би, в случай че видят запазилото се ядро на в миналото процъфтяващата ни планета, което лети през отломките с невероятна скорост, те също ще си помислят: „ Това е метал “.
