Астрономи разгадаха тайната на екстремните звезди
Астрономи разгадаха тайната на " рисковите звезди " в хоризонталния клон. Те са необикновен тип звезди, които трансформират яркостта си по незнайна до момента причина. Хоризонталният клон е стадий в звездната еволюция - част от превръщането на звезда в червен колос. Резултатите от проучването са оповестени в списанието Nature Astronomy.
" Екстремните звезди " получават силата си с помощта на термоядреното изгаряне на хелий в ядрото, а във външната обвивка останалият водород се трансформира в хелий. Една звезда, която се движи в хоризонталния клон, претърпява обилни структурни промени, което води до загуба на бляскавост и повишение на повърхностната температура. Крайните звезди на хоризонталния клон имат маса на половина на тази на Слънцето, само че са 4-5 пъти по-ярки, а техният витален цикъл е по-кратък от този на елементарните звезди от главната поредност.
Една от загадките, свързани с тези необикновени звезди, е, че макар че нормално не са единични, те постоянно са оставени сами в кълбовидни клъстери. В същото време доста такива обекти постоянно трансформират яркостта си в интервали от няколко дни до няколко седмици.
Изследователите организираха дълготрайни наблюдения, употребявайки ESO телескопи за звезди от този вид в три разнообразни кълбовидни клъстери. Оказва се, че пулсациите са породени от великански петна, заели една четвърт от повърхността на звездата и породени от магнитни полета. Докато звездата се върти, петното се появява и изчезва, което води до промени в яркостта. За разлика от сходни структури на Слънцето, тези петна са по-горещи от околната среда и се резервират в продължение на десетилетия. Изблиците, които също се генерират от магнитни полета, са 10 милиона пъти по-мощни от тези на Слънцето.
Учените допускат, че същите механизми могат да стоят в основата на измененията в яркостта на всички горещи звезди, в това число при бели джуджета, както и при крайни за хоризонталния клон звезди.
" Екстремните звезди " получават силата си с помощта на термоядреното изгаряне на хелий в ядрото, а във външната обвивка останалият водород се трансформира в хелий. Една звезда, която се движи в хоризонталния клон, претърпява обилни структурни промени, което води до загуба на бляскавост и повишение на повърхностната температура. Крайните звезди на хоризонталния клон имат маса на половина на тази на Слънцето, само че са 4-5 пъти по-ярки, а техният витален цикъл е по-кратък от този на елементарните звезди от главната поредност.
Една от загадките, свързани с тези необикновени звезди, е, че макар че нормално не са единични, те постоянно са оставени сами в кълбовидни клъстери. В същото време доста такива обекти постоянно трансформират яркостта си в интервали от няколко дни до няколко седмици.
Изследователите организираха дълготрайни наблюдения, употребявайки ESO телескопи за звезди от този вид в три разнообразни кълбовидни клъстери. Оказва се, че пулсациите са породени от великански петна, заели една четвърт от повърхността на звездата и породени от магнитни полета. Докато звездата се върти, петното се появява и изчезва, което води до промени в яркостта. За разлика от сходни структури на Слънцето, тези петна са по-горещи от околната среда и се резервират в продължение на десетилетия. Изблиците, които също се генерират от магнитни полета, са 10 милиона пъти по-мощни от тези на Слънцето.
Учените допускат, че същите механизми могат да стоят в основата на измененията в яркостта на всички горещи звезди, в това число при бели джуджета, както и при крайни за хоризонталния клон звезди.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ