Откриха нов вид астероид с опашка, наподобяваща комета
Астрономи откриха нов тип метеорит с опашка, наподобяваща комета, който се движи дружно с голям брой други троянски астероиди* по орбитата на Юпитер – малко пред газообразния колос.
Космическото тяло е кръстено 2019 LD2. То размива границите сред кометите (т.нар. „ мръсни снежни топки “) и скалистите метеорити, защото изхвърля прахуляк и газ от своята „ опашка “ (досущ като комета). Това не е първият метеорит, прочут на човечеството, който има сходни с кометите характерности, само че сигурно е първият юпитеров троянец
Астероидът е засечен за първи път през юни 2019-а от системата ATLAS на Университета на Хавайските острови. Първоначално астрономите смятаха, че това е бледен метеорит, който просто споделя орбитата на Юпитер към Слънцето. Допълнителни разбори на обекта през юли 2019-а разкриват, че той има опашка, сходна с тази на кометите, която изхвърля прахуляк или газ зад главното тяло. Впоследствие обаче метеоритът се скрива от погледа ни зад Слънцето. Когато още веднъж се появява през април тази година, проучвания, направени с ATLAS, удостоверяват съвсем година по-късно, че галактическият обект продължава да наподобява на комета.
Откритието на сходен метеорит е в действителност паметно, защото демонстрира, че той е бил притеглен в орбитата на Юпитер напълно скоро от по-далечна орбита, където има лед (ако това се беше случило преди милиарди години, както при множеството троянски метеорити, ледът от дълго време щеше да се е изпарил). Другият вид е конфликт или свлачище да е разкрил заровения в недрата на метеорита мразовит слой.
„ От десетилетия насам подозираме, че троянските метеорити съдържат огромно количество лед под повърхността си, само че до момента не разполагахме с доказателство за това – споделя Алън Фицсимънс от Queen’s University в Белфаст, Северна Ирландия, който е оказал помощ при изследването на метеорита. – ATLAS сподели, че нашите догатки за ледената природа на тези тела най-вероятно са правилни. “
* Троянските метеорити са дребни небесни тела, които гравитират в динамично равновесие към точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система. Първоначално по този начин са наречени метеоритите на Юпитер (първият троянец 588 Ахил е открит 1906 г.), само че по-късно излиза наяве, че и други планети имат такива метеорити към своите точки L4 и L5, в това число и Земята. Така терминът троянски метеорити става общ за метеоритите, които не обикалят непосредствено към Слънцето, а извършват изискването да ротират към тези точки L4 и L5, без значение на коя планета (или неин спътник).
Източник: IFLScience
