Ето как се образуват впечатляващите сияния на Сатурн
Астрономи откриха по какъв начин се образуват впечатляващите сияния на Сатурн. Оказва се, че ветровете, вилнеещи на огромни височини, са виновни за този светлинен театър – т.е. не всичко се свежда до магнитните взаимоотношения (както тук на Земята).
Научният отчет, оповестен в Geophysical Research Letters , е първият, отдаден на този феномен. Той изяснява и още една тайнственост, която озадачава експертите от десетилетия наред, а точно - продължителността на деня на Сатурн.
Обикновено планетарната ротация се мери благодарение на магнитните полета. Ако магнитното поле и оста на въртене са изравнени, ще се образуват импулси от радиовълни, които могат да бъдат проследени. При Сатурн изравняването е съвсем 100-процентово, което значи, че този способ би трябвало да се отличава с извънредно висока точност. За изненада на учените тези радиоимпулси, наподобява, варират през другите десетилетия, според от сезона и в обособените полукълба.
Ротацията на планетата не може да варира в толкоз огромна степен за толкоз къс интервал от време. Т.е. евентуално се случва нещо друго, което би могло да изясни странните радиоимпулси. Изследователите считат, че главният провинен за това са ветровете, вилнеещи на по-големи височини, и новооткритите сияния.
„ Това проучване е първото, което открива фундаменталния задвижващ механизъм, ситуиран в горната атмосфера на планетата – той подтиква както следената планетарна честота, по този начин и сиянията – споделя Нахид Чаухдъри, водещият създател на изследването от Университета Лестър. – Изключително вълнуващо е, че даваме отговор на един от най-старите въпроси в нашата сфера. Това евентуално ще докара до преосмислянето на метода, по който локалните атмосферни времеви резултати на дадена планета се отразяват на основаването на сияния – освен в Слънчевата система, само че и оттатък нея. “
Международният екип употребява спектографа в обсерваторията „ Кек “, работещ в съвсем инфрачервения набор, с цел да наблюдава потока на сатурновата йоносфера. Те мерят ветровете в този район на атмосферата на планетата и откриват, че те могат да доближат скорост от 0,3 до 3 км/с. Тези бързи ветрове са задвижвани от сила от по-дълбокия слой – термосферата. Именно тези мощни потоци се отразяват на линиите на магнитното поле и провокират сиянията.
Въртенето на Сатурн е изчислено през 2019 година без помощта на радиоимпулси. Учените употребяват данни от задачата „ Касини “, с цел да проучат разстройствата в пръстените, подбудени от гравитацията. Именно по този метод се натъкват на съответна честота – съгласно тях един ден на Сатурн трае 10 часа, 33 минути и 38 секунди.
Източник: IFLScience
