Откриха водна пара на планетата Смертриос
Астрономи от Токийския университет са разкрили доказателства за водна пара в атмосферата на екзопланетата HD 149026 b (Smertrios). Откритието е оповестено на сървъра за предпечат arXiv.
Смертриос е богата на метал, тя обикаля към звездата на жълтия субгигант HD 149026. Разстоянието до системата, която се намира в съзвездието Херкулес, е към 248,5 светлинни години. Радиусът й е към 0,81 от този на Юпитер, а масата – към три пъти по-голяма от тази на Юпитер. Орбиталният интервал на екзопланетата е 2,876 дни, а равновесната й температура е към 1693 Келвина.
За да създадат новите наблюдения, учените са употребявали близка инфрачервена кръстосана корелационна спектроскопия с висока разграничителна дарба. С помощта на извънредно прецизния спектрограф CARMENES, конфигуриран в обсерваторията Calar Alto, учените съумели да проучат в елементи състава на атмосферата на Смертриос.
Анализът на данните сочи съществуването на воден сигнал със съответствие сигнал/шум 4,8. Това значи съществуване на водна пара в атмосферата на екзопланетата. Но учените акцентират, че това изобретение към този момент може да се преглежда единствено като единично доказателство, а не като доказано изобретение.
Съотношението на въглерода към кислорода на планетата би трябвало да бъде по-малко от едно, в случай че атмосферата е хомогенна и в химично равновесие. Астрономите не са разкрили циановодород в атмосферата на Смертриос, което може да се дължи на релативно неприятния набор от данни.
Астрономите считат, че HD 149026b евентуално е пламтящо гореща от слънчевата си страна и доста по-хладна от тъмната си страна. Подобен феномен беше следен преди този момент от Spitzer за планетата Upsilon Andromedae b. И на двете планети топлината не се разпределя отмерено по техните повърхности. Това е противоположното на това, което се случва на Юпитер, където температурните разлики са минимални на всички места.
Смертриос е богата на метал, тя обикаля към звездата на жълтия субгигант HD 149026. Разстоянието до системата, която се намира в съзвездието Херкулес, е към 248,5 светлинни години. Радиусът й е към 0,81 от този на Юпитер, а масата – към три пъти по-голяма от тази на Юпитер. Орбиталният интервал на екзопланетата е 2,876 дни, а равновесната й температура е към 1693 Келвина.
За да създадат новите наблюдения, учените са употребявали близка инфрачервена кръстосана корелационна спектроскопия с висока разграничителна дарба. С помощта на извънредно прецизния спектрограф CARMENES, конфигуриран в обсерваторията Calar Alto, учените съумели да проучат в елементи състава на атмосферата на Смертриос.
Анализът на данните сочи съществуването на воден сигнал със съответствие сигнал/шум 4,8. Това значи съществуване на водна пара в атмосферата на екзопланетата. Но учените акцентират, че това изобретение към този момент може да се преглежда единствено като единично доказателство, а не като доказано изобретение.
Съотношението на въглерода към кислорода на планетата би трябвало да бъде по-малко от едно, в случай че атмосферата е хомогенна и в химично равновесие. Астрономите не са разкрили циановодород в атмосферата на Смертриос, което може да се дължи на релативно неприятния набор от данни.
Астрономите считат, че HD 149026b евентуално е пламтящо гореща от слънчевата си страна и доста по-хладна от тъмната си страна. Подобен феномен беше следен преди този момент от Spitzer за планетата Upsilon Andromedae b. И на двете планети топлината не се разпределя отмерено по техните повърхности. Това е противоположното на това, което се случва на Юпитер, където температурните разлики са минимални на всички места.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ




