След 40 мин. клинична смърт: Астроном оживя и разказа какво е видял в Отвъдното
Астроном 40 минути бе в клинична гибел, а като се върна, смути света на науката с разказите си.
Мнозина са склонни да имат вяра, даже на описанието по какъв начин се видял на хирургическата маса в профил и посетил места надалеч във времето и пространството, други считат, че мозъкът му наваксвал след гибелта с подправени мемоари, само че всички са съгласни, че случилото се няма еднопосочно пояснение.
През 1977 година в болница в Токио се случва събитие, което продължава към момента да озадачава учените, а докарва до еуфория откривателите на паранормалното. По това време Цурухико Киучи е 28-годишен. Той е астроном от Университета в Токио. Преживява клинична гибел по време на незабавна интервенция за перитонит. Това, което разкрива след завръщането си, трансформира метода, по който мнозина гледат на мистериите на човешкото схващане и на нашето битие на този свят.
На 29 октомври 1977 положението на Киучи се утежнява внезапно. Той е признат по неотложност и опериран. При него лекарите откриват извънредно рядко заболяване: синдром на горната мезентериална артерия, прочут още като синдром на Уилки. Той предизвиква дуоденална спънка, т.е. не постъпва кръв към дванадесетопръстника и следва ужасяваща верижна реакция, считана за съдбовна за живота. В международен мащаб по това време са регистрирани малко над 100 такива случая и при тях нито един не е оживял. Но с този нещата са разнообразни. Лекарите споделят на фамилията на Цурухико да чака най-лошото, само че не престават да се борят за живота на младежа.
Сърцето на Киучи стопира, само че след 40 минути потегля най-неочаквано. Първоначално медицинският екип обаче упорства и продължава да се бори да го съживи, обаче след 10 минути се отхвърля. ЕЕГ-то на мозъка му (електроенцефалография) показвала цялостна мозъчна неактивност – по всички медицински стандарти той е бил мъртъв. Но 30 минути, откакто към този момент е разгласен за дефинитивно терминиран и е увит с чаршаф, се случва нещо необяснимо, за което след това ще се твърди, че било същинско знамение. Сърцето на Цурухико Киучи напълно непринудено безусловно се рестартира. " По всички медицински индикатори той беше мъртъв. После внезапно сърцето му просто се възвърне и стартира да тупти ", спомня си лекарят му в репортаж по японската телевизия.
Когато се събудил, Киучи описал невероятни неща, които не би трябвало да знае или пък да има какъвто и да е спомен за тях. Той разказал в детайли дейностите на хирургическия екип, откакто сърцето му спряло – макар че физически бил в безсъзнание. Повторил буквално какво са споделили медицинските сестри в коридора и даже описал по какъв начин майка му ридаела, а татко му безмълвно се взирал към стената в чакалнята. Но това било единствено началото на описа.
През идващите няколко месеца Цурухико документира прекарванията си по време на тези 40 минути. Той сподели, че се е чувствал свободен и безграничен от пространството. " Ако се сещах за някое място или за някого, незабавно се озовавах там. Видях сестра ми да кара колата си през града. Нещо повече – можех даже да чуя мислите й и диалога с приятелката й. "
Още по-забележителни били прекарванията на Киучи с времето. Той твърдял, че се е върнал в детството си, когато бил осемгодишен и играел със сестра си край реката, ставайки очевидец на миг, в който двамата на косъм са се избавили от голям падащ камък. През целия си живот до тогава Киучи се е чудел за мистериозния зов " Внимание! ", който чули и който ги е избавил като деца. Но тъкмо в клиничната си гибел Цурухико осъзнал, че гласът е неговият личен от бъдещето, затварящ цикъл във времето, с цел да избави сестра си. После се отправил в бъдещето, когато бил 40-годишен и четял лекции пред студенти в университета.
Мнозина са склонни да имат вяра, даже на описанието по какъв начин се видял на хирургическата маса в профил и посетил места надалеч във времето и пространството, други считат, че мозъкът му наваксвал след гибелта с подправени мемоари, само че всички са съгласни, че случилото се няма еднопосочно пояснение.
През 1977 година в болница в Токио се случва събитие, което продължава към момента да озадачава учените, а докарва до еуфория откривателите на паранормалното. По това време Цурухико Киучи е 28-годишен. Той е астроном от Университета в Токио. Преживява клинична гибел по време на незабавна интервенция за перитонит. Това, което разкрива след завръщането си, трансформира метода, по който мнозина гледат на мистериите на човешкото схващане и на нашето битие на този свят.
На 29 октомври 1977 положението на Киучи се утежнява внезапно. Той е признат по неотложност и опериран. При него лекарите откриват извънредно рядко заболяване: синдром на горната мезентериална артерия, прочут още като синдром на Уилки. Той предизвиква дуоденална спънка, т.е. не постъпва кръв към дванадесетопръстника и следва ужасяваща верижна реакция, считана за съдбовна за живота. В международен мащаб по това време са регистрирани малко над 100 такива случая и при тях нито един не е оживял. Но с този нещата са разнообразни. Лекарите споделят на фамилията на Цурухико да чака най-лошото, само че не престават да се борят за живота на младежа.
Сърцето на Киучи стопира, само че след 40 минути потегля най-неочаквано. Първоначално медицинският екип обаче упорства и продължава да се бори да го съживи, обаче след 10 минути се отхвърля. ЕЕГ-то на мозъка му (електроенцефалография) показвала цялостна мозъчна неактивност – по всички медицински стандарти той е бил мъртъв. Но 30 минути, откакто към този момент е разгласен за дефинитивно терминиран и е увит с чаршаф, се случва нещо необяснимо, за което след това ще се твърди, че било същинско знамение. Сърцето на Цурухико Киучи напълно непринудено безусловно се рестартира. " По всички медицински индикатори той беше мъртъв. После внезапно сърцето му просто се възвърне и стартира да тупти ", спомня си лекарят му в репортаж по японската телевизия.
Когато се събудил, Киучи описал невероятни неща, които не би трябвало да знае или пък да има какъвто и да е спомен за тях. Той разказал в детайли дейностите на хирургическия екип, откакто сърцето му спряло – макар че физически бил в безсъзнание. Повторил буквално какво са споделили медицинските сестри в коридора и даже описал по какъв начин майка му ридаела, а татко му безмълвно се взирал към стената в чакалнята. Но това било единствено началото на описа.
През идващите няколко месеца Цурухико документира прекарванията си по време на тези 40 минути. Той сподели, че се е чувствал свободен и безграничен от пространството. " Ако се сещах за някое място или за някого, незабавно се озовавах там. Видях сестра ми да кара колата си през града. Нещо повече – можех даже да чуя мислите й и диалога с приятелката й. "
Още по-забележителни били прекарванията на Киучи с времето. Той твърдял, че се е върнал в детството си, когато бил осемгодишен и играел със сестра си край реката, ставайки очевидец на миг, в който двамата на косъм са се избавили от голям падащ камък. През целия си живот до тогава Киучи се е чудел за мистериозния зов " Внимание! ", който чули и който ги е избавил като деца. Но тъкмо в клиничната си гибел Цурухико осъзнал, че гласът е неговият личен от бъдещето, затварящ цикъл във времето, с цел да избави сестра си. После се отправил в бъдещето, когато бил 40-годишен и четял лекции пред студенти в университета.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ