Астронавтите, които извършат околосветско пътешествие до Марс, могат да бъдат

...
Астронавтите, които извършат околосветско пътешествие до Марс, могат да бъдат
Коментари Харесай

Нова заплаха за астронавтите, пътуващи към Марс

Астронавтите, които извършат околосветско странствуване до Марс, могат да бъдат възнаградени с неповторим почетен знак под формата на " галактическо бъбречно заболяване ", което е доста по-малко занимателно, в сравнение с звучи.

Според нови проучвания изискванията, в които се намират междупланетните пътешественици, могат коренно да трансформират структурата и функционалностите на бъбреците, като продължителното излагане на микрогравитация и галактическа радиация води до необратими увреждания на този жизненоважен орган.

" В вероятност, една година в галактическата станция е равностойна на същата доза радиация, която е разрешена на служащ в атомна електроцентрала за пет години ", споделя създателят на проучването доктор Кийт Сиу пред IFLScience.

Дори и на МКС обаче астронавтите остават в ниска околоземна орбита (НОО) и затова не престават да получават отбрана от магнитното поле на Земята против галактическата галактическа радиация (ГКР).

New Threat Emerges For Mars-Bound Astronauts
— IFLScience (@IFLScience)
Досега единствените хора, които в миналото са били изцяло изложени на ГКР, са 24-те души, които са пътували до Луната в границите на задачите " Аполо ", само че тези противоположни пътувания в никакъв случай не са траяли повече от 12 дни. За разлика от това, визитата на Марс евентуално ще изисква няколко години в дълбокия Космос, което значи доста повече радиация.

" При задачите в дълбокия Космос никой даже не се е замислял, че бъбреците могат да бъдат повредени от радиацията, макар че са измежду най-чувствителните към радиация органи " , споделя Сиу.

В своето изследване откривателите проучват бъбречната функционалност и биомаркерите на 66 астронавти и изследват бъбреците на гризачи, които са пътували до МКС. Освен това те организират редица опити, предопределени да имитират резултатите от пътуването в Космоса на дълги дистанции, като бомбардират мишки и плъхове с еквивалентна доза радиация, каквато би получил астронавт по време на многогодишно пътешестване до Марс.

Резултатите разкриват доста " ремоделиране " на бъбреците след по-малко от месец престой в Космоса, като основен съставен елемент, прочут като дистално извито каналче, се съкратява вследствие на микрогравитацията и радиацията. Това от своя страна води до " прогресивна и необратима " загуба на бъбречната функционалност, макар че не е ясно какво тъкмо влияние би имало това върху задача до Марс.

" Бъбрекът е орган, който реагира късно, тъй че не се вижда нищо неправилно до доста по-късно. Може да загубите 75 % от функционалността си, преди да започнете да виждате признаците и утежняването на положението ", споделя Сиу.

В резултат на това астронавтите могат да се усещат " изцяло обикновено " по време на задачата, единствено с цел да изпитат пагубна бъбречна непълнота след завръщането си на Земята. 

" Това е все едно да имаш високо кръвно налягане, сърцето ти да се поврежда и един ден да получиш инфаркт ", изяснява Сиу.

Колкото и извънредно да звучи това за индивида в скафандъра, в случай че последствията се забавят задоволително дълго, това може да не навреди на самата задача. По-неотложна грижа обаче са камъните в бъбреците, които се срещат до 14 пъти по-често по време на галактически полет, в сравнение с Земята, и могат да извадят астронавтите от строя в сериозни моменти.

Досега нарасналият риск от камъни в бъбреците в Космоса се обясняваше най-вече с деминерализацията на костите вследствие на микрогравитацията, само че метаболитните разбори на откривателите демонстрират, че загубата на бъбречната функционалност също може да е частично отговорна.

" Не можете да решите този проблем, като се опитате да поправите единствено костите. Трябва да се обърне внимание и на бъбреците ", споделя Сиу.

Въпреки сериозността на тези открития, откривателите акцентират, че техните модели може да не показват тъкмо резултатите от галактическите полети, защото те са подложили гризачите си на въздействието на ГКР с дълготрайност до две години и половина в къси серии от единствено 45 минути. Остава неразбираемо дали въздействието на това остро излагане подхожда на хроничното излагане, на което са подложени междупланетните пасажери. 

" Има действителна опция това, което следим, да е резултат от остра радиация, на която не бихте били изложени в реалност. Така че това, което следим, в действителност може да е по-малко нездравословно от това, което в действителност ще се случи. Или пък може да се окаже, че надценяваме вредите " , обяснява Сиу.

Коментирайки тези открития в изказване, старшият създател на проучването професор Стивън Б. Уолш споделя, че " в случай че планирате галактическа задача, бъбреците в действителност имат значение. Не можете да ги отбраните от галактическата радиация благодарение на екрани, само че защото научаваме повече за бъбречната биология, може да е допустимо да се разработят софтуерни или фармацевтични ограничения, които да улеснят продължителното пътешестване в Космоса. "

" Всички медикаменти, създадени за космонавти, могат да бъдат потребни и тук, на Земята, да вземем за пример като разрешат на бъбреците на пациенти с рак да понасят по-високи дози лъчетерапия, защото бъбреците са един от ограничаващите фактори в това отношение " , заключи Уолш.
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР