Сливащи се черни дупки разкриват тайната на гравитационните вълни
Астрофизици са разкрили двойка черни дупки в съзвездие Дева, които се сливат и ще се трансфорат в гигантска сингулярност след 100 хиляди години – един момент съгласно астрономическите ограничения.
Черните дупки са най-удобният претендент за ролята на източник на гравитационните талази, се споделя в публикация, оповестена в сп. Nature.
„ Наблюдавайки по какъв начин този развой ще доближи финалната си точка, можем да разберем дали черните дупки порастват със същата скорост, както и заобикалящите ги галактики. Освен това е получим опция да проведем решаваща инспекция на нашето схващане, по какъв начин е устроена тъканта на пространство-времето, в последните мигове преди сливането, когато дупките създават мощни гравитационни талази “, споделя Золтан Хайман (Zoltan Haiman) от Колумбийския университет в Ню Йорк (САЩ).
Хайман и сътрудниците му в действителност наново разкрили тази необикновена двойка черни дупки PG 1302-102, намиращи се на 3,2 милиарда светлинни години от нас, като изучавали данните, събрани при наблюденията на съвсем 250 000 далечни квазара от редица наземни телескопи в Съединени американски щати и Австралия.
Около 20 от тях принадлежали към категорията на по този начин наречените мигащи квазари – източници на лъчение, чиято бляскавост от време на време спада и пораства. Както считат през днешния ден астрономите, сходни квазари в действителност съставляват не една, а двойка от черни дупки, които се въртят една към друга и последователно се сближават.
Квазарът PG 1302-102 имал няколко едва обясними свойства – той „ мигал “ много по-често от другите квазари, което говорело за невероятно малко разстояние сред черните дупки, и яркостта му се нараснала съвсем двойно в последните пет години. Според изчисленията на учените черните дупки се намират на към една десета от светлинната година, което е 200 пъти по-малко от предходния връх.
Едната от черните дупки е доста по-малка по размери от втория обект, към който тя се върти със скорост към 10% от скоростта на светлината. По-малката черна дупка изяжда към 10-20 пъти повече материя от по-големия ѝ „ другар “ и се явява главен източник на излъчването, което се изхвърля вследствие на триенето на частичките материя в диска от газ и прахуляк, който я заобикаля.
Ускоряването до такива скорости, както изясняват откривателите, се явява повода този квазар толкоз постоянно да „ мига “ и изяснява за какво яркостта му е повишена в последните пет години.
Оказало се, че когато по-малката черна дупка се движи към линията, съединяваща наблюдаващия на Земята и PG 1302-102, нейната бляскавост пораства с помощта на действието на Доплеровото увеличаване – нарастване на силата на лъчение на обекта, който се движи към наблюдаващия, под действието на релативистки резултати.
Разкриването на този резултат съгласно Хайман разрешило на екипа му да пресметна общата маса на черните дупки, която е 2,3 милиарда пъти повече от Слънцето, и да обясни, че те ще се сблъскат след към 100 000 години – това е на порядъци по-малко, в сравнение с сочели изчисленията на разкрилите двете черни дупки астрономи.
Както се надяват създателите на публикацията, PG 1302-102 и други двойки черни дупки, които ще бъдат открити в околните 10 години, ще оказват помощ да се разкрие тайната на гравитационните талази и да се ревизира теорията на Айнщайн.
РИА Новости
