Буря от камъни, „смъртоносна като Хирошима“, беше случайно отприщена от НАСА по време на тестове за промяна на траекторията на астероид, установиха учени.
Миналия септември космическата агенция разби космически кораб в астероида Диморфос в първия по рода си експеримент за планетарна защита, насочен към намиране на начини за защита на човечеството от събитие на ниво на изчезване.
Сега астрономите откриха че въпреки че ударът е успял да измести Диморфос леко от курса, той е изместил и 37 камъни, които в момента се носят в космоса с 13 000 мили в час.
Експертите казаха, че това показва, че стратегиите за отклонение могат да имат непредвидени последици, които оставят по-малки камъни в курс на сблъсък със Земята.
Дейвид Джуит, професор по земни и планетарни науки в UCLA, каза: „Роякът камъни е като облак от шрапнел, който се разширява от ръчна граната. Тъй като тези големи камъни на практика споделят скоростта на набелязания астероид, те са способни да причинят собствените си щети. 22 фута напречно и се отдалечават от астероида с малко повече от половин миля в час – приблизително скоростта на ходене на гигантска костенурка.
Проф Джуит каза, че предвид високата скорост на типичен удар, 15-футов камък, удрящ Земята, би доставил толкова енергия, колкото атомната бомба, хвърлена над Хирошима, Япония, по време на Втората световна война.
Скалите не са натрошени парчета от астероида, а вече са били разпръснати по на повърхността и повреден от шока от удара от космическия кораб Dart (Double Asteroid Redirection Test), смятат астрономите.
Снимка в близък план, направена от Dart само две секунди преди сблъсъка, показва подобен брой от камъни, разположени на повърхността на астероида – и с подобни размери и форми.
Експертите смятат, че камъните може да са били изхвърлени от повърхността, когато сеизмична вълна от удара е преминала през астероида – като удряне на камбана с чук – разклащане на повърхностния чакъл. Те също може да са били изхвърлени от ударния стълб.
Историята продължаваТекущата оценка е, че около 1000 тона отломки са били взривени, достатъчно, за да напълнят 60 влакови вагона.
Диморфос, който беше с размерите на една от Големите пирамиди в Гиза, беше избран, защото представляваше малка заплаха за Земята, така че няма опасност от камъните.
Астероидът е част от двоична система и орбити по-голям астероид с планински размер, наречен Дидимос. Въпреки че системата е технически класифицирана като потенциално опасна, тя все още е на шест милиона мили от Земята и е малко вероятно да представлява заплаха в близко бъдеще.
Въпреки това експертите предупредиха, че ако отломки от бъдещо отклонение на астероид достигнат нашата планета, те ще ударят със същата скорост, с която се движи астероидът – достатъчно бързо, за да причини „огромни щети“.
Експертите се надяват, че бъдещите наблюдения на Хъбъл ще им помогнат да определят точните траектории на камъните.
„Ако проследим камъните при бъдещи наблюдения на Хъбъл, може да имаме достатъчно данни, за да определим точните траектории на камъните“, добави проф. Джуит.
„И тогава ще видим в кои посоки са били изстреляни от повърхността и да разберете как точно са били изхвърлени.“
Европейската космическа агенция планира задълбочено проучване на последиците от удара със своята мисия Hera, която трябва да бъде изстреляна през 2024 г. и планирана да достигне Dimorphos до Коледа 2026 г.
Ранните проучвания показват, че мисията Dart е била успешна, като въздействието е довело до забавяне на орбитата на Dimorphos с около 0,1 инча в секунда.
Патрик Мишел , главен изследовател на Хера, каза: „Вероятно Диморфос е бил приливно заключен преди въздействието на Дарт, но сега вероятно или се върти, или „либрира“ – клатушка се – докато обикаля около Дидимос.“
Изследването е публикувано в списанието Astrophysical Journal Letters.
