Оказа се, че най-големият астероид в Слънчевата система е фрагмент от планета: Коя е тя?
Астероидът Веста може да се окаже голямо парче от планета, което се е откъснало и е отлетяло в космоса след грамаден конфликт преди 4,5 милиарда години. Но коя планета може да е това, остава мистерия.
Изследването е оповестено в списание Nature Astronomy, написа Space.
Учени са провели нов разбор на данни, получени от галактическия уред Dawn, който е изучавал метеорита Веста от 2011 до 2012 година, и са стигнали до заключението, че съставлява парче от планета. Ако е по този начин, резултатите от проучването демонстрират, че Веста не може да бъде обект, който не се е трансформирал в естествена планета преди 4,5 милиарда години. В ранната история на Слънчевата система планетите са се образували посредством конфликти на протопланети и струпване на маса.
Веста е най-големият метеорит в основния астероиден пояс, ситуиран сред Марс и Юпитер, и се смята за най-големия метеорит в Слънчевата система. Веста е необятен 525 км.
Първоначалният разбор на данните от галактическия уред Dawn демонстрира, че метеоритът Веста има разнообразни пластове, което значи, че се състои от кора, тога и ядро, сходно на нашата Земя. Това утайване се получава, когато даден обект има висока температура, което разрешава на тежките химични детайли да потънат в центъра, както се е случило преди 4,5 милиарда години със Земята и други скалисти планети в Слънчевата система, а точно Марс, Венера и Меркурий.
Астрономите са преразгледали гравитацията и въртенето на Веста, с цел да дефинират вътрешната ѝ конструкция и са открили, че обектът в действителност не съдържа ядро, което значи, че евентуално е еднороден.
Веста прави цялостно завъртане към оста си единствено за 5 земни часа. Температурата на повърхността на метеорита Веста, както демонстрират минали данни, варира в диапазона от минус 103 до минус 3 градуса по Целзий.
Но повърхността на Веста съдържа вулканични скали, а вулканичната интензивност основава топлината, нужна за разделянето на такива обекти на пластове. Тоест, тежките химични детайли е трябвало да се спуснат към центъра и да основат ядро, само че това не се е случило.
Астрономите сега разполагат с две работни версии, които изясняват същинската природа на Веста, макар че едната от тях е по-предпочитана.
Учените допускат, че в далечното минало Веста може да е почнала процеса на делене на пластове, само че по-късно е спряла. Може би вулканичната интензивност не е била задоволително мощна, с цел да поддържа вътрешността на Веста топла задоволително дълго, с цел да може да развие разнообразни пластове. Но тази догадка не се поддържа от разбора на астероиди, които несъмнено са се откъснали от Веста. Следователно, астрономите считат, че по-вероятната догадка, обясняваща природата на Веста, е, че метеоритът е бил откъснат от настояща планета от удар преди милиарди години. Тази планета може да е имала мощен вулканизъм, което изяснява съществуването на вулканични скали на Веста. Но коя е тази планета, остава мистерия.Напълно допустимо е Веста даже да е била част от Земята, която едвам е започвала да се образува преди 4,5 милиарда години.
Нека ви напомним, че най-големият обект в основния астероиден пояс е Церера. Смятало се е, че съставлява метеорит, само че по-късно астрономите решили, че е планета джудже с диаметър 950 км. Вторият по величина метеорит след Веста е Палада, който има широчина от 512 метра.
