Разкриха произхода на астероида, унищожил динозаврите
Астероидът, на който се приписва изгубването на динозаврите преди 66 милиона години, евентуално е произтекъл от външната половина на главния астероиден пояс на Слънчевата система съгласно ново проучване на Югозападния проучвателен институт (SwRI).
Известен като Чиксулуб, този голям обект е с приблизителна широчина 9.6 километра и е създал кратер на мексиканския полуостров Юкатан, който се простира в диаметър от 145 километра. След неочаквания си контакт със Земята метеоритът унищожава освен динозаврите, само че и към 75 % от животинските типове на планетата. Общоприето е, че основаната избухлива мощ е виновна за всеобщото изгубване, което поставя завършек на мезозойската епоха, предава trafficnews.bg, базирайки се на Hicomm.
Изследователите употребяват компютърни модели, с цел да проучват по какъв начин метеоритите се изтеглят от орбитата си в разнообразни области на астероидния пояс и се притеглят към планетите. Анализирането на 130 000 модела на метеорити, дружно с данни и държание, следени при други известни удари, откриха, че обектите са 10 пъти по-склонни да доближат Земята от външния астероиден пояс, в сравнение с се смяташе до момента.
Преди да се разбие на Земята, метеоритът, предизвикал изгубването, обикалял към Слънцето дружно с други свои " събратя " в основния астероиден пояс. Тази съсредоточена лента се намира сред планетите Марс и Юпитер, като наличието ѝ нормално се поддържа на място от силите на гравитацията. Преди публикуването на това изследване учените смятаха, че доста малко от ударите на Земята са избягали от външната половина на пояса. Изследователи от SwRI откриха, че „ люкове за бягство “ могат да бъдат основани от топлинни сили, които издърпват по-далечни метеорити от орбитата и по посока на Земята.
Обектите, открити в тези най-отдалечени елементи на астероидния пояс, включват доста въглеродни хондритни удари. Това са тъмни, порести и съдържащи въглерод скали, които също могат да бъдат открити на Земята. Опирайки се на това проучване, други учени се пробваха да схванат повече за обекта, който обрече динозаврите на изгубване. Това включва проучване на скали на 66 милиона години. По този метод геолозите откриха, че метеоритът от кратера Чиксулуб има сходен състав с днешните въглеродни хондрити.
Разглеждайки дълготрайни интервали на метеорита Чиксулуб, учените биха могли да предскажат, че метеорит с дължина 6 благи евентуално ще влиза в контакт със Земята един път на всеки 250 милиона години. Техният модел сподели, че съвсем 50% от тези обилни удари са от същия въглероден хондрит.
Известен като Чиксулуб, този голям обект е с приблизителна широчина 9.6 километра и е създал кратер на мексиканския полуостров Юкатан, който се простира в диаметър от 145 километра. След неочаквания си контакт със Земята метеоритът унищожава освен динозаврите, само че и към 75 % от животинските типове на планетата. Общоприето е, че основаната избухлива мощ е виновна за всеобщото изгубване, което поставя завършек на мезозойската епоха, предава trafficnews.bg, базирайки се на Hicomm.
Изследователите употребяват компютърни модели, с цел да проучват по какъв начин метеоритите се изтеглят от орбитата си в разнообразни области на астероидния пояс и се притеглят към планетите. Анализирането на 130 000 модела на метеорити, дружно с данни и държание, следени при други известни удари, откриха, че обектите са 10 пъти по-склонни да доближат Земята от външния астероиден пояс, в сравнение с се смяташе до момента.
Преди да се разбие на Земята, метеоритът, предизвикал изгубването, обикалял към Слънцето дружно с други свои " събратя " в основния астероиден пояс. Тази съсредоточена лента се намира сред планетите Марс и Юпитер, като наличието ѝ нормално се поддържа на място от силите на гравитацията. Преди публикуването на това изследване учените смятаха, че доста малко от ударите на Земята са избягали от външната половина на пояса. Изследователи от SwRI откриха, че „ люкове за бягство “ могат да бъдат основани от топлинни сили, които издърпват по-далечни метеорити от орбитата и по посока на Земята.
Обектите, открити в тези най-отдалечени елементи на астероидния пояс, включват доста въглеродни хондритни удари. Това са тъмни, порести и съдържащи въглерод скали, които също могат да бъдат открити на Земята. Опирайки се на това проучване, други учени се пробваха да схванат повече за обекта, който обрече динозаврите на изгубване. Това включва проучване на скали на 66 милиона години. По този метод геолозите откриха, че метеоритът от кратера Чиксулуб има сходен състав с днешните въглеродни хондрити.
Разглеждайки дълготрайни интервали на метеорита Чиксулуб, учените биха могли да предскажат, че метеорит с дължина 6 благи евентуално ще влиза в контакт със Земята един път на всеки 250 милиона години. Техният модел сподели, че съвсем 50% от тези обилни удари са от същия въглероден хондрит.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ